Добави мнение Мнения:14
| Усмивка за Калин Донков Елегия за 306 Обичам те, мой предан автобус, попил потта на вечните си пътници; душите им научи наизуст, безцветните им сънища преглътна. Като червен хобот ни друсаш в тръс, сърцата ни обръщаш на завоите; един връз друг са хората, на кръст; във вътрешния джоб ръмжи достойнството. Към спирката! – единствената цел на здравия мъжага, на чиновника, на продавача с потните ръце, на сервитьора с профила бунтовен. Обичам те, унгарски ветеран, животът ми на рамото ти хленчи. Пътувам гратис, ако съм пиян, дори седя но твоите колени. Минавай все по същия маршрут, привикнахме – това ни е заслугата. На нас ни стига, брат, че има път, а накъде върви, да мислят други. [/list] |
| Да сте чували студентското стихотворение О Спирка!!! по Вазовото "О Шипка". То беяе инсперано заради спирките до техникума "Христо Ботев" на автобус 76 и площад "Александър Невски" на автобус 80. Те пътуваха до Дървеница претъпкани със студенти. н спирките чакаха в 6 часа сутринта от около 200-400 човека. Без да извинявам това, че нещата много бавно се правят в София, то трябва да отебележа, че и в Париж и в Ню Йорк метрата са доста препълнени в пиковите часове. |
| на градсака автобусна спирка в германия на табела има например час на пристигане и тръгване 9 и 13 /тренайсет/минути... народите живеят по различен начин според собственото съдържание на колективния си ум... ^приоритет^ е грозен лебед... |
 Mrx++  Ода за Градския Транспорт – О, Спирка! (почти по Вазов) О, движение славно, о, мрачно движение. Дни на борба с лакти, с юмруци, с коленье. Епопея тъмна, позната и вам, в която и ази съм участвал сам. О, Спирка!.. три часа тълпи недоволни как рейса щурмуват... Квартали околни уплашено тръпнат на боя с ревът. Пристъпи ужасни, не знам кой си път гъсти орди лазят в утринта мъглива. Tела изтерзани потта ги облива. тласък подир тласък, рояк след рояк. Контрольор разсърден спира рейса пак и вика: “Долу от вратите!”. И ордите слизат с викове сърдити и аларма страшна въздуха разпра: “Как не ви е срам бе?! Аман, до кога?!” И с нов дъжд от думи, крясъци, закани за вратата гледа всякой да се хване, изтерзани кости в рейса да намеси и една колежка назад да измести. Виковете екнат, смазани реват, масите налитат и падат и мрат. Идат като тигри, падат като круши, и пак се налепват отвън по сто души. Няма веч оръжие, има хекатомба. Всеки чадър меч е, всяка чанта – бомба. Всяко нещо – удар, всяка душа – плам... Чанти и чадъри изчезнаха там. “Грабвайте телата” – някой се изкряска и един кондуктор изчезна завчазка. Като демон черни над черни рояк, а тълпата ревна и напъна пак. Ремаркето беше прилично на пещ, задушно и пълно със въздух горещ, с миризми ужасни, с кондукторски вик: “Сгъсти се напред”, остават без клик. Майките пищяха уплашени, бледи, притиснати здраво от едри съседи, борбата кипеше отвътре, отвън, на всички в очите блестеше огън. Болнави и здрави от различни раси, викаха, пищяха, деряха гласа си, взимаха участие в последния бой. Майката мълвеше “Чадо, не се бой, ритни тоя чичко в тлъстия тумбак” и детето рита, рита здраво пак. И старата баба, що едвам се люшка някого в ребрата с бастуна си мушка. Попът някак страстно девойката стиска - Боже, прости му, той без да иска! Шофьорът зарадван и цял засиял избира къде е най-гъстата кал, на рейса внезапно той удря спирачка - за сетен път всичко добре да омачка... И днес йощ легенди навред се разправят как паметник бронзов на нас ще поставят: високо издигнат, останал по потник, на беден, изстрадал, пътуващ работник. |
| О "Спирка" ........ ........... Шофьорът усмихнат и цял засиял, оглежда къде е най-гъстата кал, на рейса внезапно той удря спирачка - за сетен път всичко добре да се смачка. Студент неизвестен отвънка останал ревна гороломно: Колеги, колежки Спасете другаря си в мигове тежки! Днес на вас той повери: семестър, изпит и себе дори! Но тез думи гръмки без отзвук останаха... всякой гледа в рейса да се вмести един човек назад повеч да измести , истерзани кости в рейса да намести. И днес йощ, разправят, че паметник величав на тях ще направят, изправил високо глава монумент на беден, измъчен, изстрадал студент. По памет |
| Интересно защо Калин Донков не се премести в друга махала, примерно малко по горе – усойните Симеоново, Дървеница, без канализация и каквато и да е инфраструктура, както и без переспектива за такава, а пак плюе по един от най–хубавите по отношение на ситуиране, градоустройство, чистота на въздуха и инфраструктура махала Младост 2. Преди 20 г. разстоянието от Младост 2 до Орлов мост се вземаше за 10 мин с кола и 15 мин с рейс. Това, че сега не е така не е виновен Младост 2. Не е виновен Младост 2, че комшията му селянин спира асансьора. Не е виновен 5–звезден хотел за това, че са се заселили да живеят в него и около него прасета и грухтят ли, грухтят. |
| Едно време имаше такъв виц: Нов модел автобус товари пътници на спирката. Рейсът е вече тъпкан. - Има ли още - пита шофьорът. - Има. Той натиска едно копче и рейсът се разширява почти двойно. Знаете как беше - водещи в СИВ в автоматиката. Пътниците се качват ли, качват. - Има ли още - пита след малко драйвърът. - Има. Пак операцията с копчето и колата се разтяга двойно. Хората продължават да се товарят. - Има ли още? - Вече не. Шофьорът натиска копчето, возилото се връща до началния си размер и потегля. А напоследък няма вицове  |
| М/у другото, в токийското метро има едни специални служители с бели ръкавички, чиято работа е да донатъпкват влаковете в час пик. Също и вагони само за жени, щото иначе мъжете използват намалението да поопипат нечия чужда булка в суматохата. Редактирано от - цуцурко на 07/12/2007 г/ 12:43:12 |
| Бай Иване, не това е поводът. Автобусчето е малко, преди по тази линия се движеха големите съчленени Ман-ове.А жителите на Младост са доста повече от ден на ден.Въпросното автобусче се напълва още на първите 2 спирки, а после започва трагедията, хората по опашките са много, а място няма.От това се оплаква човекът и е прав.Направиха ни луди. |
Забавляват ме хорицата като бай иван, привърженици на селската визия за мегаполиса. А тя е че градът трябва да се консервира такъв какъвто е бил и друго спасение няма. На такива хора давам за пример факта, че многомилионните Париж, Мадрид и Лондон в миналото са имали крепостни стени, те.е не са били изчислени за толкоз народ...Оттогава е изтекло много време но и там много неща, които се правят , за да се улесни живота на хората. Вместо това у нас се разсъждава за международното положение, какъв е бил градът по времето на конните трамваи и продаване на терени на поразия, за да стане изграждането на нормална инфраструктура невъзможно. Вкрлючително генЯлни решения по натоварентие линии да се пускат едновагонни автобусчета като 306. За туй идеше реч в статията, май.  |
| А някой спомняли си че когато пуснаха първата експресна линия в София 213 от Централна гара до Младост шофьорите караха прави защото майки с деца им седяха на местото. |
| Написаното от Калин Донков е много актуално. На София не са виновни дошлите от провинцията хора. Това си е един нормален процес да идват хора в София, да напускат България хора. Въпроса беше в друго, да се купуват точните коли. |
Животът ни и досущ като "човешка копърка"... Политически дебат за нормализиране на жизненото ни пространство ... Къде да е и за хей тъй , кавички не турям ... А Батинката си е Батинка... 
Добави мнение Мнения:14