Дайте да се снишим докато отмине бурята и така нататък.Аз на перли и резултати в контроли не вярвам докато не почнат истинските мачове.Мача с цеца не беше такъв, но имаше полза.Видях на терена истински играч.Рабех му викат. |
То едно время така им викаха на говедата: снежанка и седемте джуджета, като ги бяха насабрали все такива расли... Кой е снежанка в днешния отбор няма да обеснявам. Афродита й викат... |
На тоя мъничкия пич с фанелка ли са му дали да се снима или т'ва е палатката в която ше спи докато стане готов хотела |
Четиво за широко скроени Успехите на Левски заложиха и провала Автор: ЕФРЕМ ДИМИТРОВ2007-12-07 Сините трябваше да приемат тази година като нулева, в знак на благодарност към историята и победите. Вместо това започнаха да се превръщат в ЦСКА Няколко пъти съм подчертавал, че ситуацията в Левски е подобна на тази в Милан. Берлускони, Галиани и Анчелоти са наясно, че в този си изтощен, изморен и демотивиран вид отборът няма никакви шансове за шампионска титла и съвсем минимални за спечелване на Шампионската лига. Въпреки това ръководството предостави възможност на Зеедорф, Амброзини, Гатузо, Пирло, Неста и Малдини да изпеят лебедовата си песен. С достойнство, с чест, под затихващите аплодисменти на публиката, която сама да се убеди, че любимците им са се отправили към своя залез. Дори и този филм има своите очарование и стойност, а при определен поглед – и не по-малка емоционалност от вълнението при преследването на по-изчистения откъм нюанси и противоречия факт на успеха. Милан съзнателно върви към нулева година, но прекрасно разбира, че жертвата е предварително заложена от двете европейски титли, суперкупите на Европа, златата в калчото... Всеки успех си има цена и въпросната цена винаги е бъдещият провал, който е неизбежен! Мисля, че точно този нюанс изцяло убягва на масовката в България, където водещите мотиви по правило са прекомерните амбиции и яростният стремеж към успеха. Тук е и разликата между Левски и Милан. Италианците разполагат с възпитанието и философията да понесат провала си. Дори и да го обичат като рожба на успеха си. Провалът бива по-лесно приеман и асимилиран с помощта на понятия като лоялност, вярност, благодарност, признание, които омекотяват болката от заминалите си победи и и придават смисъл. При нас обаче култът към успеха изцяло унищожава втория план, което от своя страна води до компрометиране и унижаване на доскорошните герои в името на самоцелното преследване на победата... Уморените коне се убиват, гонитбата продължава... Нека обобщим. Тази година трябваше да бъде приета от Левски като нулева, а аргументите трябваше да са сходни с обрисуваните по-горе при Милан. Сините спечелиха две титли, две купи на България, една Суперкупа, играха четвъртфинал на УЕФА и влязоха в мечтаните групи на Шампионска лига. Създадоха европейски треньор, европейски играчи и ръководство с европейско мислене. Златните букви в имената на Телкийски, Йовов, Боримиров, Топузаков, Бардон трябваше да са достатъчни, за да им позволят да се оттеглят с чест от сцената. Въпреки че бе кристално ясно, че в отбора е необходима промяна – все пак това трябваше да е тяхната Година на Благодарност. Усещаше и го Станимир Стоилов, който се опитваше да бъде лоялен с играчите, с които заедно покориха върховете. Затова не биваше да се бърза и със самоцелното налагане на младите, защото хората трябваше да се убедят, че любимците им не могат повече, самите футболисти също трябваше да го осъзнаят. Така на всички щеше да бъде спестен елемента на разочарование и ощетеност. Друг път не съществуваше... Някъде около Левски обаче не достигна морален и философски ресурс, за да се отговори адекаватно на създалата се ситуация. Като последица рукнаха реки от апокалиптични думи като провал, виновници, а масовката тръгна на лов за вещици. Сякаш нещо можеше да бъде избегнато... Не, не можеше, но можеше да се постъпи по съвсем друг начин, който да подхожда на европейския Левски. Най-жалкото в цялата историята е, че бе постигнато и най-трудното – като цяло публиката се бе въоръжила с нагласата и възприятието да се погледне точно по този начин на отбора – като негова тъжна, но красива лебедова песен, и да го изпрати с подходящите думи и жестове на признание. Пример – аплодисментите след мача с Тампере в София. Впоследствие на двубоя с ЦСКА злото бе сторено като сега не желая да задълбавам в характера на проявената напоследък народопсихология, а само ще нахвърлям бледи щрихи. Злобата, интригите, дълго спотаяваното желание за мъст, както и първосигналният триумф от болезнения удар на падналия отвисоко, катализират точно гротеската на случващото се. Пораженията се разпростират на всички нива – футболистите бяха демитологизирани, управлението, поставено под съмнение, а като цяло Левски бе придърпан към блатото. Най-вече по отношение на мисленето и подхода, които до този миг го отличаваха от останалите. Сините се върнаха към онова, което от много време насам се олицетворява от ЦСКА. Ако се обърне знакът на всичко положително казано по-горе - ще получим картината в клуба от Борисовата градина. И съвсем не заявявам това в ефектния контекст на самоцелното клубно противопоставяне, а за да изпъкне констрастът на двете основни опозиции на футболното мислене в България до този момент. Сега е ясно, че точно в тази насока предстои най-сериозната работа в Левски. Очевидно е, че Левски не може да създаде механизми, които да трасират пътя на действащите звезди до пристанището на залеза им и да направи точно „Герена” желано място за продължение на техния живот извън терена. А именно това е стилът и веруюто на големите – въпреки на пръв поглед ненужното разширение на бюджета, въпреки разточителството, тази емоционална инвестиция в морална инфраструктура има и практически смисъл. В последните шест месеца Левски би трябвало да е осъзнал и това... Всъщност това е разликата между нашите сурови източни общества и западните социуми. Там не изхвърляш на боклука, тези, които доскоро са ти били полезни, а се грижиш за тях. И тайната на Милан, разбира се, не е толкова в хуманизма, колкото в деликатността, уважението и необходимостта всичко това да бъде замаскирано като хуманизъм. Ясно е, че и в спортно-техническия живот има фаза на стареене и смъртта е неизбежна. Този отбор на Левски стигна до тази фаза след четири години на градеж и успехи и странното, че изобщо има учудване, а още по-странно е, че се нарича провал и за него се фабрикуват причини и излъчват измислени виновници. Въпросът е единствено как се гледа и постъпва при този естествен процес. Защото стилът на Милан в крайна сметка е още един път към успеха, тъй като така се създават история, традиции, легенди, структура, организация и стимул за бъдещето. Всеки вярва на Милан, всеки иска в Милан и в това е величието на този клуб. А засега Левски си е Левски, България си е България. Черно-бял, опростенчески плакат на живота... |
Четиво за комплексари Томов: Напред към големите стадиони От Момчил Кръстев, Топспорт.бг ЦСКА изпрати отиващата си година с пищно тържество ЦСКА отбеляза отиващата си година с пищно коледно тържество. Децата от школата правеха почетен шпалир на гостите на влизане, а паметните мигове за тима през сезона вървяха на огромна видеостена. 30-кратните шампиони бяха почетени от националния селекционер Димитър Пенев, шефа на генералния спонсор "Вивател" Ричард Шиърър. На тържеството бе цялото ръководство на клуба, както и всички играчи на есенните първенци у нас и ветераните на „армейците”. „Надявам се както завършихме с успехи тази година, така и да започнем по същия начин 2008-а”, си пожела изпълнителният директор на клуба Александър Гарибов. Президентът Александър Томов отново пожела „Честито, есенни шампиони! 2007-а беше трудна, но след дълъг период от време отново здраво цапнахме вечния съперник. Имаме отбор, който не само се кани да стане шампион за 31-ви път в 60-годишната си история, но и да си върне името в Европа. Напред към големите стадиони на Европа!”, завърши патетично Томов. „Беше трудно, но половината път вече е извървян успешно”, лаконичен бе треньорът Стойчо Младенов. От името на играчите пък пожеланията си поднесе капитанът Александър Тунчев. |
Докич, както и да го завоалираш...сте лузъри, а толкова жалки колкото тази година не сте били никога. Постигнахте абсолютен рекорд по жалка игра. Дори едно голово положение не успяхте да направите за цял мач. За какви амбиции въобще става въпрос? Та вие сте за закриване... |
Добри утро, чуда ви се що му се нахвърляте така на Докича рано сутрин Не се ли забавлявате с тия паралели между Милан и Лески а? Аз направо ше се пукна от смях |
"Зеедорф, Амброзини, Гатузо, Пирло, Неста и Малдини" - Копи, Мечо, Топчо, Бижутера, Бардон, Бабангида - невероятна прилика нали |
Може и да паднат от Славия, куците коне...пардон говеда! Както се "обичат" Посраков и Венци......голям бой ги чака говиедата! |
Добър ден! Завнаги, явно си млад и просто не знаеш какво е било преди. И сини и червени са били далеч по-жалки, но нейсе... Докич, приятелю, каквото и да кажем е рисковано, защото за днешният мач погледни състава: Добър вратар, на прилично ниво защитник /Томошич/, две леки и повратливи крила, а останалите ... дано да ми се е изкривило виждането... Щото четирима не ще победят десетима, та ако ще и слависти да са. |
Абе какво е това стадо подивели прасенца дето е превзело форума. Добре че е Докича да ги върне в реалността... |
Tvirem, здрасти! Прав си, ама всички мостове отзаде вече са взривени. Та, нема накъде повече. Все пак, освен моментната форма в подобно дерби значение има и то далеч по-голямо, психическата нагласа. Ще да видим. Завинаги и Недоволен, каквото има съм го казал за днес. Вижте обръщението към двата матриала. Първо си оправете кочинката, защото тя наистина е такава, осрана от турци миналата есен и опикана от франсетата тази. За да имате мегдан да кажете като "президента" си, че "отивате към големите стадиони" от които ние вече се върнахме. Плагиати Да напомня също, че формата е временна, класата-вечна. Вижте там, Лупи да пазари отсега мача с Литекс, да не вземе Плеши да ви изненада лошо и ни върне и нас в играта. |
Добро утро и от мен! В какъв състав ще започнат Левски днес. Мислих, мислих, ама то глава даскалска......! |