Добави мнение Мнения:13
| Градинката зад съдебната палата е приемлив компромис, но според мене да помислят по-добре за площада пред РДВР - бившия рибен пазар, някогашно търговско средище на града. Сега може да се нарече площад Калоян. Там има място - в средата паркират коли. Мястото е "войнствено" - между полицията, морските и комендантството. И близо до гръцката махала, та Ромеоубиеца да символизира и победата на българщината в града. И достатъчно оживено пешеходно място - там ще минава основното движение от центъра към новото старо пристанище, има спирка и такси стоянка, а по Цариброд чак до Табаната сигурно ще се развие евтина чаршия, като Монастираки в Атина, като контрапункт на скъпата чаршия по ул. княз Борис и Преславска. Отзад фона на РДВР не е по-малко внушителен от Съдебната палата, тъкмо повод да освежат и осветят фасадата. Калоян да гледа към адмиралтейството. Точно там била средновековната цитадела (по-точно - на мястото на БМФ), а крепостната стена минавала горе-долу по ул. Сан Стефано през халите и продължението й към ул. Дръзки. В 18 в. още личали златните кръжила на светците, изрисувани по стената. Предполагам, че кулата, с която нахлули в крепостта на велика събота, е била някъде долу край реката, но царя сигурно е гледал отвисоко. Тези, които мислят, че крепостта в 1201 била до пл. Независимост/Мусалата, се заблуждават. Средновековния град (в стените) бил доста по-малък от античния, който стигал до Валентина и Дупката, а гробищата му - чак до печатницата и Колхозния. А турските крепостни стени (построените в 1834, след като в 1828 старите били разрушени) били много по-широки, стигали до Погребите (бившата дискотека Андърграунд била барутен погреб), ул. Дрин (Трета гимназия), девическата и музикалното училище. Контрадмирал Контров явно не знае, че още един български цар е тясно свързан с Варна - Борис I, който дарувал манастира на Теке Караач, там е намерен неговия печат и някои хора мислят, че може там да се е замонашил и дори да е погребан. Предлагам втория мост (продължението на бул. Левски до Малка чайка) да е Борисов мост, третия - с м-ла Хемус край Страшимирово - Калоянов мост. Ще се закръгли троицата с Аспарухов мост. |
Чичо Фичо, -  Прекрасна обосновка на прекрасните ти идеи!!!!! Дано те чуят!!! Колкото до адмирал Контров, абе нищо..... |
| Най-добре е самата Варна да я прекръстят на Калояново, по подобие на Филипополис, Александрия или Константинопол например. Тогава паметникът ще си бъде точно на място на централния площад. (А за сегашната Община Калояново с малко интелектуални напъни все ще измислим нещо.) ----------------- Апропо, откъде се взеха във Варна толкова много интелектуалци? Аз зная само един и той замина с жена си за САЩ.  ----------------- Да им имам проблемите на българските интелектуалци! Редактирано от - Zmeja на 14/12/2007 г/ 07:52:50 |
| ако не ме лъже паметта май точно тоя владетел е сринал Варна. а защо в Рим не направят паметник на вандалите |
| За илюстрация на писаното от Чичо Фичо Натиснете тук |
| Този същия Контров ли е, дето като офицер беше готов да остави семейството си гладно, но да си даде заплатата на БКП при нужда, щото тя го е направила човек? И който си хвърли партийния билет, когато трябваше да става командващ? А после стана замшеф на СДС? И сега е активист на ДПС? |
| Прав е кметът. Що ще дири Калоян във Варненско? Не е светия не е поне адмирал. Затова вдигнахме паметник на Св. адмирал Ушаков - е не във Варна а в Каварна. Нейсе - ни адмиралът е българин нито пък Варна е Каварна. |
Благодаря за подкрепата  Калоян е сринал крепостта, но градът се издигнал през Второто бълг. царство и по времето на граф Амедей Савойски в 1366-7 бил голям български търговски център, и пак имал силна крепост, която Амедео не успял да превземе - а превзел всички останали - Несебър, Козяк. Имало и италиански колонии и в истанбулския арх. музей има паметна плоча на един генуезец Антони де Варна, погребан в 1422 г. в генуезката колония на Галата (истанбулската). На всички италиански портолани от 14-15 в. Варна е нарисувана като най-голямото пристанище на зап. бряг на Черно море. До 17 в. работниците на пристанището, корабостроенето и занаятите били повечето българи (Елена Грозданова). Иванко в 1386 преместил столицата на Карвунското деспотство от Калиакра във Варна, което дава основание на Б. Димитров да слага Варна сред българските столици от 14 в., наред с Видин и Карвуна. |
Добави мнение Мнения:13