Отиди на страница:
Което е така, си е така!  |
| Наистина малко популизъм с компетентно и морално управление не е лошо, ама при нас направихте много популизъм със супер - некомпетентно и много неморално управление. Сега с мутрата бойко, която за нищо не я бива и милиционерската му организация, които лансирате 24 часа 7 дни в седмицата от години наред, нещата вече съвсем загрубяха. |
| "Да не робуват на етикети и като дойдат на власт, да не се страхуват да проявят грижа и за онези, които са ги избрали." - Не се страхуват...не сееее...Нито са имали намерение да проявяват грижи, нито имат... _________________________________________ _ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Както се казва за народа, народът да го.... Който не иска да го ..., сам да си намери изход от положението. Това е реалността, останалото е популизъм. Извинете ме за лошия френски, както казват англичаните.  |
Какво друго освен грандиозен популизъм е построяването на Колизеума в Рим, например? Не, това не е грандиозен популизам - най-много да е дребен популизъм. Грандиозен популизъм е непрекъснато да говориш и да обещаваш какъв Колизеум ще построиш, като дойдеш на власт, как той ще е само за плебса, а не за патрициите, пък като те изберат, да обясняваш кой ти пречи да го построиш, да обещаваш, че през следващия мандат непременно ще го построиш, а в това време тихичко да построиш малък луксозен Колизеум само за патриции. И плебсът да ти вярва, да те преизбира, да псува лошите, да лежи и да си чака Колизеума._______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| На тема популизъм просто не виждам кой може да надмине Гоце (впрочем, той е родом от село Празноглавци - нещо да ви говори?). И особено любимата му фраза "Аз ще работя за..." Ама как, кога, къде? И защо не "...работи за..." някакви си пет години? Щото нещо не виждам резултати от "социалния" президент...и как да му вЕрвам? За БСП няма да коментирам...циганите ряпа да ядат... |
Леле леле леле - двуполюсен модел...Къде го видяха тези "АНАЛизатори"? Оказа се през годините, че всички "полюси" са на едно място и скоро то няма да се промени!!!!! Да живеят Чавдарци и техните синове и дъщери!  |
| Обаче, да пълниш партийните касички от Соффирмите и собствените си джобчета не е популизъм, а сигур професиоинализъм управленскиЙ...Пфу-у. |
Пак се връщаме към онзи класически вече филм History of the World (1981) и още по-класическата фраза: Да го духат бедните!  |
| В случая думата ПОПУЛИЗЪМ се използва в различните случаи от наши политици за да замести думи като КОРУПЦИЯ, НЕКАДЪРНОСТ, НЕКОМПЕТЕНТНОСТ, ПРЕСТЪПНА НЕБРЕЖНОСТ и още някои такива. Затова предлагам да влезе в Тълковния речник на българския книжовен език с тези си значения, да не се бъркат чужденците, изучаващи родния ни език. При тази нова трактовка на думите в текста нещата заповат да се изясняват. |
В случая думата ПОПУЛИЗЪМ се използва в различните случаи от наши политици за да замести думи като КОРУПЦИЯ, НЕКАДЪРНОСТ, НЕКОМПЕТЕНТНОСТ, ПРЕСТЪПНА НЕБРЕЖНОСТ и още някои такива. Затова предлагам да влезе в Тълковния речник на българския книжовен език с тези си значения, да не се бъркат чужденците, изучаващи родния ни език. При тази нова трактовка на думите в текста нещата заповат да се изясняват. |
| Ценно е да искаш да помогнеш на някого дори , когато не можеш . Ценно е когато помагаш, дори и с това , като не пречиш . Не виждам нищо лошо - напротив, необходимо е да работиш за благото на хората и в това според мен е истинското значение на популизма . Друг е въпросът , че нашите родни политици , използвайки го с " обратен знак " , обезцениха значението му до безскрупулно, нагло лъжене на народа . Е, в края на крайщата те толкова могат . |
"Популизъм" е доста неудачно употребена дума в статията. По-скоро в статията става дума за други неща. Ако ще се говори за популизъм в Българяи в последните години, трябва да се започне с обещанията, които ни дадоха след 1989-а година, как за нула време /най-много десетина години/ ние ще станем Швейцария на Балканите. Тогава видни политически дейци ни обещаваха, че в най-скоро време/до 10 г./, СРЕДНИЯ БЪЛГАРИН ЩЕ МОЖЕ С ТРИ МЕСЕЧНИ ЗАПЛАТИ ДА СИ КУПИ НОВА ЛЕКА КОЛА. Всъщност тогава започна популизма, но с простата цел - да се закрепят на власт тези, които сега наричаме мафия. Глупаво е да се отива на партийно ниво, очевидно е, че всички партии лъжат и едва ли има много наивници, които да им вярват. След първоначалния популизъм, се премина към друг стадии, запазване на власта на мафията с всички средсва, най-вече с недопускане създаването на мощни партии, които да изразяват интересите на някаква голяма група хора, независимо дали става въпрос за бизнеса или за работниците. Но това вече не е популизъм и статията се е оплела като пиле в кълчища с този популизъм. |
| Бе какъв популизъм...та те си имат цели стратегии...за измама...в сми.: кое, кога, как и от кой ще повярва/няма да ....Даже с проценти и всичко както си му е реда в една организация. |
| Авторът е написал: ...В случай че някой е забравил, НДСВ е партията, чиито лидер преди да дойде на власт заяви, че ще оправи страната за 800 дни и доходите ще се увеличат незабавно и несимволично... Как да го забравим бе друже, като не минава ден някой да го цитира, така както си го цитирал ти, демек както ни изнася... Вече 7 годин ката ден слушаме "за царя и 800-те дни". Всякакви хора, учили-недоучили, чели-недочели, чули-недочули се упражняват на царския му гръб. В случай че някой е забравил... ще си позволя да ЦИТИРАМ ДОСЛОВНО думите на Негово Величество от 6-ти април 2001 г.:...Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-кьсно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви... Това е истината за 800-те дни. А че животът ни се промени, промени се и то към добро за трудолюбивата и предприемчива част от народа и към не толкова добро за една ограничена в кражбите си и самозабравила се в опиянението си политическа върхушка. Сега тази върхушка контраАТАКУВА на тънката популистка струна. За финал ще използвам сполучливата метафора на доктор Антония Първанова, изречена в нощта на последните избори: ...Популизмът в момента е взел превес и е крайно време в България да се върнат демократичните принципи. Това ще се случи, но може би първо България трябва да го “преболедува”...  |
| Dilber Tanas, Те това е порочният кръг. Популисткото съзнание не може да разбере за какво става дума. То възприема света популистки. После се сърди, че имало много популисти. Основата на популизма е да се тръби, че най-мъдър е народа, той не прави грешки, той е бог (зер Vox populi, vox dei - глас народен, глас божи). Ако нещо не е наред то виновни са други там горе, не тоя долу. Но това са пълни глупости. Ако един народ масово мисли така, то той е хронично оглупял, греши на поразия и се е заплел в опашката на гявола. Популизмът органически не търпи личната отговорност. Н.В.Царят винаги е поставял нещата от гледна точка на личната отговорност, но кой да го разбере. Народът иска виновни за да се чуваства невинен. А в същност какъвто е манталитета на народа - такива са му и управниците. |
| Една от причните, че за разлика от Царя, ББ е популист е и следната статия. Има ли пилот в столичния самолет? Всъщност, какво ни пука! 13 12 2007 Натиснете тук Българската столица се пука по шевовете и се задъхва все повече с всеки изминал ден. Но това никак не тревожи избрания за втори мандат градоначалник Бойко Борисов. За него е по-важно да иде в Страсбург и да се хвали пред ЕНП със „смазващата” победа на ГЕРБ на местните избори. Елизабет Дафинова Вторник, около 18 ч. в София. Обикновен делничен ден. Столичани се прибират от работа към домовете си. Претъпкан трамвай № 20. Напълнил се е порядъчно още на крайната спирка - метростанцията на ул. „Опълченска", където върти и друг превоз оттам не минава. Бавно пълзи по бул. „Дондуков" - върху релсите плътно, без никаква дистанция, са се наредили колони от автомобили. Същото е и по двете платна отстрани на трамвайните линии. Ватманът дърпа звънеца като обезумял, но какво от това? Ченгета наоколо не се виждат - както винаги, когато са нужни. Някъде към Английската гимназия сред гъстата тълпа в трамвая младо момиче почти припада от задуха. Възрастна съпружеска двойка го подхваща от двете страни. Жената направо издърпва друга възрастна дама от една двойна седалка, мъжът до нея сам скача и освобождава мястото. Слагат девойката да седне, отварят се прозорци почти с взлом, за да влезе въздух, чуват се въпроси, изречени с писклив глас: „Има ли лекар тук?, Някой има ли вода?" Няма. Момичето вдишва студения въздух, нахлуващ от вън, поосвества се. Една жена започва да набира по GSM-а си „Бърза помощ". „Не, не - казва момичето. - Ще се обадя на баща ми." Трамваят спира на гара Подуене. И точно в този момент ватманът обявява, че оттук нататък мотрисата вече е № 22, а не 20! И ще върви към „Ботевградско шосе", няма да завива към румънското посолство. Ей така, без обяснения! Човекът нещо смутолевя и за диспечерите, но на никого не става ясно - защо по средата на пътя, след като пътниците са си перфорирали билети, не са объркали трамвая от разсеяност и пътуват по избрания от тях маршрут...изведнъж се оказват изсипани като чували с картофи на гара Подуене. Възрастната двойка помага на девойката да слезе, подпират я на металната преграда, отделяща спирката от пътното платно. Жена на средна възраст звъни от мобилния си телефон на баща й да дойде да я прибере. Възрастните съпрузи остават да чакат с момичето. Останалите пътници, псувайки под нос, вече се качват в току-що пристигналия следващ трамвай № 20. Никой не дупчи нов билет - и правилно! Контрольори, разбира се, не се появяват, защото със сигурност ще бъдат бити - вероятно са предупредени по някакъв начин за ситуацията. На кръстовището на „Шипченски проход" и „Николай Коперник" двайсетицата спира доста преди спирката и отваря врати - няма как, мястото й е заето от мощни джипове, лъскави лимузини и почти разпаднали се трошки, чиито шофьори нервно натискат клаксоните. Коли напират от всички посоки - преминават с мръсна газ, заобикалят се, шмугват се - светофарът се сменя поне два пъти, докато трамваят успее да пресече и това кръстовище. Това е само една случка по една линия на т. нар. градски транспорт в т. нар. пиков час в една столична вечер. Но така е всеки ден. Бас държа, че всеки софиянец може да разкаже поне десетина подобни истории, на които е станал свидетел или дори е преживял. И какво от това? На кого му пука? Най-малко на столичния кмет Бойко Борисов, който беше избран от шепа граждани за втори мандат. Откакто е встъпил в длъжност за втори път на 19 ноември т. г., Борисов се изживява не като столичен кмет, а като премиер в сянка. Като същевременно ловко е прехвърлил на правителството да решава всички проблеми на София - ето и днес в отсъствието на градоначалника транспортният министър обяснява до коя година ще бъде готова отсечката на метрото от „Младост" до „Шератон". А Бойко отсъства, защото е в Страсбург, където развежда като мечки 9-имата областни кметове на ГЕРБ (барабар с т. нар. председател на партията Цветан Цветанов) и ги показва на де що има представител на Европейската народна партия (ЕНП). Развежда ги, хвали се с тях и убеждава европейските християндемократи колко велика е партията му и как на всяка цена трябва да има предсрочни избори, за да стане той премиер. И същевременно хленчи пред лидера на европейската десница някак си да притисне българските десни партии, членуващи в ЕНП, та да се строят зад Генерала и да „слушат неговата команда". А шефът на Европарламента Ханс-Герт Пьотеринг поздравява Борисов, потупва го по рамото и „вярва", че той ще е следващият български министър-председател - очевидно и в Европа вече са разбрали, че Бойко се радва като дете на всяка похвала и всяка дрънкулка под формата на орден или медал, получен от някъде си или от някого. Борисов тихомълком успя да дезертира и от най-парливия проблем - боклука на столицата и протестите на суходолци - като прехвърли и него за решаване на държавата в лицето на полицията, жандармерията и екоминистерството. Откакто Борисов е поел втория си кметски мандат в София, цяла България отново се събужда и заспива с него, слушайки в захлас „компетентните" му мнения по всевъзможни въпроси в държавата, повечето от които въобще не са негова работа - като новата Национална агенция „Сигурност" например. Понеже вече се вижда премиер, побърза да „изземе" на президента „функцията" да назначава шефа на въпросната институция. Освен това се скара с Първанов и за трасето „Мизия", и се опита да „нареди" на вътрешния министър Петков всяка сутрин да му "рапортува" кой държавен мъж или чужда делегация са ползвали въпросния маршрут (лесно можем да си представим какъв е бил отговорът на съответния министър). Очевидно, правомощията на разделените по конституция власти доста са се поомешали в главата Бойкова. След това пък даде гениалната идея в партийните клубове да се лекуват наркомани - така партиите няма да ги превръщат в кръчми и да печелят от тях. Изобщо, оказа се, че за някои проблеми столичният градоначалник има прости решения и е направо чудно как никой друг преди него не се е сетил за тях - премахваме трасето „Мизия" и задръстванията в София изчезват от само себе си; отнемаме клубовете на партиите, настаняваме в тях наркозависими за лечение и проблемът се смалява в пъти. "Мъдрите" мисли на Бойко текат целодневно от телевизии и радиа, сипят се от вестници. Искаме или не, научаваме какво би направил той, ако е премиер, в един или друг случай, защото ако пропуснем вечерните тв новини, то със сигурност ще прочетем в утрешния вестник или случайно ще чуем по радиото, докато киснем в поредното задръстване на някой столичен булевард. Понякога имам усещането, че като стане сутрин, изслушва прегледа на печата, ориентира се какви ще са дискутираните през деня теми и започва да звъни по телефона на репортери, зам.-главни редактори и главни редактори от страх да не би някоя медиа да го подмине и да не пусне какво той мисли по този или онзи въпрос. Силно се съмнявам, че кметът на Париж, Лондон, Рим, Москва или Ню Йорк бива питан за щяло и не щяло ката ден! А когато нашият столичен градоначалник не дава интервюта, кани в кабинета си холивудски звезди и други знаменитости като Антонио Бандерас, Морган Фрийман, Ева Херцигова - и се снима с тях. Все изключително тежки и отговорни кметски задължения. И някъде измежду всички тези заетости на столичния градоначалник чуваме по нещо за някакъв план за развитие на София до две хиляди и не знам коя си година, в който се говори за подземни гаражи, завод за боклука, четирилентови платна, надземни железници, велосипедни алеи - все неща, които на изтормозения до побъркване софиянец звучат като „Приказки от 1001 нощ". Пък изпълнимостта им и упоменатите срокове за построяването им - като научна фантастика от далечното бъдеще. А градът се задъхва все повече и повече с всеки изминал ден. Той се нуждае от спешни мерки и действия, ако може предприети и свършени още вчера, дори не днес - с размах, с денонощна работа, с отговорност. Само че няма кой! На кого му пука! Кметът Борисов се е вживял в ролята на премиер, дето седне и дето стане за предсрочни избори бълнува, пък столицата - кучета я яли (и в буквалния смисъл). Някакви зам.-кметове нещо шават, нещо разправят пред някакви микрофони, ама като го няма сайбията да си каже тежката дума...Общинският съвет и той май нещо се събира, нещо гласува, но като изключим безумния експеримент с цепнатия на две маршрут на автобусна линия № 72, за друго никой не разбра. Затова още дълго ще си ходим по изпочупените плочки на т. нар. тротоари, ще си трошим колите в дупките по асфалта, ще газим кал и локви до колене, ще се задушаваме в мръсните и миризливи рейсове, ще се лашкаме в изпочупените тролеи, ще пътуваме по час и половина до работните си места, които иначе на километри никак не са далече, и пак за толкова ще се прибираме изнервени и скапани...Но ако желаем, за повдигане на самочувствието и оправяне на настроението, можем да си закачим на стената портрет на бате Бойко по бицепси или в компанията на Ева Херцигова, или пък на Цеца Величкович, може и на Ивана. И това е нещо, като не може да се направи друго. А иначе пак ще си псуваме под нос като тръгнем за работа... Всъщност ние сме си такива от край време - още от Вазовите хъшове. В кръчмата се зъбят на тирана, заканват се, по-смели са от лъвове, готови да тръгнат на бой на мига...Но като изтрезнеят на другата сутрин се правят, че не помнят, крият се по кьошетата от срам и страх, да не би някой да им припомни снощния бабаитлък и да ги призове да изпълнят обещанията си. В днешно време кръчмата е заместена от интернет форумите - там се признават горчиви истини, анонимно се изказват откровени мнения и се предлагат големи идеи, пишат се призиви за промяна на статуквото, за поемане на отговорност и т.н. Но в деня на изборите същите тези смели писачи си остават в къщи и си казват: пука ми кого ще изберат, пак нищо няма да се промени! Точно така - защо да ни пука! В края на краищата ние живеем зле, както впрочем сме си свикнали, а „избраниците" - не. О, те даже живеят много добре, като истински човеци - с граждански, конституционни и всякакви други права, включително и с право на щастие, както пише в американската конституция. Е, някои ги гризат нереализирани амбиции и прекомерни желания...Но май именно за тези техни тегоби не би трябвало да ни пука, а не да сме безразлични за собствените ни съдби. Натиснете тук[/quote] |
А че животът ни се промени, промени се и то към добро за трудолюбивата и предприемчива част от народа и към не толкова добро за една ограничена в кражбите си и самозабравила се в опиянението си политическа върхушка. В което определение, с пълна сила влиза и гражданинът Симеон Сакскобурготски, за когото животът се промени към добро открадвайки неща, които никога не са му се полагали. Ерго и той е принадлежал или се е присъединил към тази върхушка, по причина лично забогатяване. Редактирано от - baj_michal на 14/12/2007 г/ 20:10:29 |
| И к'во сега? ББ е човек на Негово Величество, защото Негово Величество го лансира в политиката. Ако не ме лъже паметта, оттогава започна стремителната кариера на Бат Бойко. Ако не беше Н.В. това нямаше да се случи! Та какво доказва предпоследният постинг???  Н.В. също така набута и Доган във властта. Колкото и да рИвът някои, това все пак са неоспорими "заслуги" на Н.В. Редактирано от - Cruella de Vil на 14/12/2007 г/ 20:48:40 |