Отиди на страница:
Ми що въобще се явявват на арбитраж тогава и защо въобще той съществува, значи Пламен Марков ни съди нас защото искаме да му платим по КТ, а футбалерите на Лесна за да разтрогнат трябва да ходат в граждански съд, добре че не съм юрист, от тая работа сигурно се полудява  |
| Спомен за Емил Коен Вече почти никой не говори за трагично загиналия генерален мениджър на БК ЦСКА Емил Коен. Историята около загадъчната катастрофа във Франция през лятото придоби криминален привкус, но като всяка сензация отмина в небитието. Аз обаче искам да се върнем към личността, която направи изключително много за червения баскетбол и за публиката на „армейците". Разбирам, че не е най-приятната задача да се прави „есхумация" на покойник със смътна самоличност, но в случая става дума за спорт, а не за следствие, ДНК и доказателства. Какъвто и да е бил в частния и деловия си живот, а до този момент не са излезли наяве конкретни негови прегрешения и вини, Емил Коен остави следа като изключителен ръководител, който за няколко месеца направи истински чудеса. Той не само спаси червения баскетбол, но и създаде буквално от нищото един женски тим, който спечели Адриатическата лига, поднесе невероятни спектакли и напълни залите с възторжена публика. И то при положение, че ЦСКА никога не е имал традиции в дамския сектор под коша, а пък състоянието на това направление като цяло у нас е плачевно. Но да оставим „требъла" настрани, въпреки че след него Коен щеше да вкара „червените ангели" в Евролигата и до две години да настигне ЛукОйл-Академик при мъжете. Този човек дойде от никъде и отиде в небитието, но за краткото си време в ЦСКА осъзна, че това наистина е повече от отбор заради невероятната морална енергия, събрана в харизматичните четири букви. Един пришълец, появил се незнайно откъде, заживя с ценностната система на поколения българи от 60 години насам, сякаш роден на „Армията". Той заговори с езика на най-верните фенове и проумя, че да си част от ЦСКА е несравнима привилегия. Всеки негов ход беше верен (с изключение на някои треньорски назначения и трансферни решения, за които сам призна), всяка дума адекватна, всеки жест рационален. Изключителен ръководител, какъвто червената общност не бе имала от четвърт век насам, когато железният полковник Никола Миланов (Чопъра) ръководеше „палачите на еврошампиони" на Паро Никодимов, победили Нотингам, Ливърпул и Байерн... И публиката - най-верният барометър, който винаги отсъжда със сърцето, прие Коен като един от себе си и му даде своето доверие. Защото до този момент той не я бе излъгал за нищо и така се бе превърнал в антитеза на търговските пътници, които от 17 години обикалят „Армията" с единствената идея да плячкосат нещо за себе си от най-престижната спортна марка на България. Ясно е, че Емил Коен бе комбинатор, може би дори международен аферист, но той тръгна да печели за себе си чрез успеха на ЦСКА, а това вече го прави различен от познатите футболни и баскетболни „благодетели", които разграбиха каквото завариха и каквото бе останало в Борисовата градина. Един търгуваше с маратонки и автобуси чрез роднински фирми и с парите от Ицо, Емо и Любо, друг прибираше печеливш (за кого?!) коефициент от неуспеха на 30-кратните шампиони, трети присвои баскетболната зала на „Армията", възстановена от червения меценат Сашо Чакмаков. На този фон Емил Коен бе месия... Не ме интересува какви гени е имал, каква религия е изповядвал и кои са родителите му. Никак не се трогвам от воплите на някакви „ужилени" от него контрагенти. Бил е достатъчно умен да не си слага никъде подписа и да осигури финансиране не за дрога и проституция, а за ЦСКА. Дори приживе не бе обявен за „заплаха за националната сигурност"... Във времена, когато мафията изтръгва без упойка сърцето на спорта, когато тенисисти бият сервис срещу себе си, баскетболисти нагласят „хендикапа", домакини бутат топката в собствената си врата до залез слънце като в Смолян, „съдия" свири дузпа за игра с ... глава, а Англия и Германия свалят гащи пред съмнителните милиони на „воры в законе" като Бащицата, Емил Коен бе най-нормалният образ в сюжета на всемирната драма. И нека онзи фен на ЦСКА, който преди месеци бе прогонен от чиновниците със своето червено цвете под некролога на Коен на „Армията", още веднъж да постави знак на почит към човека, който показа как се обича този отбор и как се води битка за неговата кауза. ГЕОРГИ АТАНАСОВ |
Спомен за престъпника Коен, мангала Митал, лъжеца Лупи, мафиота Божков... Кочинката е пълна с такива имена. И ние помним...  |
Тая вечер май не ще дочакаме новия брой. Айде лека нощ...(снимка: натиснете тук)  |
| Адвокат Петър Величков изглежда, по приказките му които съм слушал няколко пъти, абсолютен мошеник и върло некомпентен. Изкарал си е име на спец по футболните дела но май само хонорарите го интересуват. Предполагам, че главния му мотив да жали пред арбитражната комисия на БФС е, че и оттука може да изкара някой лев. Всички разходи по делото са за сметка на играчите. Мене ако питат, не бих му се доверил никога. Не бих го препоръчал и на никой закъсал футболист. Останалото са приказки на хора които не са в час. |
| Уважаеми читатели, в редакцията на в. “Новинар” погрешка попаднаха писмата на българския футболен елит до Дядо Коледа. Добросъвестни, както винаги, предлагаме на вашето внимание любопитните желания на Батков, Стоичков, Славков и компания към добрия старец. Борислав Михайлов: Старши, моля те най-искрено да ми донесеш един национален селекционер, пък аз ще ти пратя на проби при Снежин(к)а сина ми Ники. Искам и Playstation 3, на който да мога да играя с България на европейското. Ники Михайлов: Пич, аз вечe получих достатъчно подаръци за тази година. И все пак една работна виза няма да ми е излишна. Тате обеща да ми купи екскурзия и в “Реал” (Мадрид), ама друг път... Станимир Стоилов: Аз по принцип не се занимавам с Дядо Коледа и съдийството, но много те моля да ми приготвиш една торбичка с доброкачествени чимове, която да си нося по всички терени из страната и да постилам на моите играчи. Моля те да ми подариш и няколко врати за ръгби специално за Христо Йовов. Наско Сираков: Червенодрешко, моля те да ми донесеш нова ловджийска пушка, както и билет за сафари в твоята родна Финландия, защото в Африка нямах голяма сполука. За останалото има Изпълком. Тодор Батков: Хелоу, финиш хомосекшуал! Тази година да ми намериш купувач за Домовчийски, чe вечe започват да му викат Малкия Гонзо. В последните няколко месеца бях много послушен и изпълнявах всичко, което ми казваше Чичо Миша. Затова искам да те помоля да ми дадеш стадион “Раковски”, както и НДК, ЦУМ, президентството, парламента и “Св. Александър Невски”. Стойчо Младенов: Поръчков старец, много настойчиво искам да те помоля за един часовник, който да приключва отброяването на времето на мачовете до 95-ата минута. Освен това бих желал и още няколко нови попълнения от Африка, за да ги направя “бели хора”, както вече успях с Майкъл Джексън например. А ако ми донесеш и GPS, за да знам в коя дискотека запива моят пистолет Гарсес, ще бъда изключително доволен. Александър Томов: Другарю Дядо Коледа, моля те да ми донесеш нов чувал с лъжи и обещания, защото старият е на приключване. Освен това бих те помолил и за един българо-индийски разговорник, за да улесня комуникацията с моя бос Прамод. Ако не си доволен от еленчето Рудолф, мисля, че можем да се разберем срещу скромна сума да ти продам слона - моя приятел. Иван Славков-Батето: Наздраве и не забравяй кой те създаде, гяволе! Извинявай за Снежанка, която ми кацна на самолетоносача. Между другото готов ли ми е радарът за скрити камери? Димитър Пенев: Дядо Мраз, наборе, ще съм кратък – трябва ми среден опорен, оня от Враца, ония двамата и третия, едни млади, Жоро и Митко вратарчетата, Стилян Ангелов, както и Барбуков. А пък ако мога и да ги тренирам в националния – ще почерпя по бира... Христо Стоичков: Ей, тюфлек, абе що си не си... мамата, цървул! Ти когато се возеше на шейна, аз карах BMW и Mercedes |
