Добави мнение Мнения:9
и един о'хенри под елхата  |
| Часовата разлика е важна, особено ако сутринта си на работа. Но все пак един ден може да издържиш да спиш и по-малко часове. |
 Батинка , Днешните ни "просветници" , в христоматиите по литература за горния курс поне , приживе да бяха те включили ... Андрешковци ниедни ... |
| Няколко века по-рано - през XIV и XV - в илюстрациите на тогавашните книги и стенописи е популярна темата за танца на смъртта (Danse Macabre). Първото известно днес споменаване на танца е от XII в., а първото му познато изображение на публично място е в Парижкото гробище на Светите Невинни и датира от 1424 - 1425 г. По описания и рисунки стенописът бил композиран от 15 двойки танцуващи фигури, полуразложен труп и (все още) жив човек, подредени по социалния статус на живите. Към тях имало и по два стиха - реплика на мъртвия към живия и отговор на живия. Такъв в общи линии е традиционният начин на изобразяване на темата - танцуващи, разлагащи се трупове, отвеждащи живите. Може би най-прочутите образци на танца са сътворените от Ханс Холбайн Младия (1497 - 1543) - поразителни с усещането за неизбежността на общия ни край и със студената, безжалостна подигравателност на водачите в танца. Смъртта в нашето време е тема табу, още повече по свети празници. Но може би тъкмо в дни като тези човек трябва да си припомня, че равносметката може да е на крачка, а всеки дъх ни приближава до последния. |
| Наистина много тъга има в разказа на г-н Донков. Но има и нещо много хубаво, за което рядко четем в днешни дни: Станко! Темата, между другото, е много актуална! И има още един аспект. След главния стимул (описан в разказа), възрастните хора намират и друга утеха. Започват да запълват самотните вечери с интернет. Познавам няколко жени, които даже зарязаха отдавна омръзналите им сериали по телевизията и си намериха местенца в нета по предпочитание – къде кулинарни, къде домашни любимци... Обяснимо е, тук не е като да си говориш с телевизора, човек има чувство на някакво участие. Помислете по това, драги млади хора в чужбина! Не вярвам един лаптоп да е проблем за вас. |
| Г-н Донков, поздравления! Честно казано, настръхнах! Представете си, уважеми форумци, колко сме се отчуждили един друг, че даже не вярваме на този, който е решил да прави добро. Как отхвърляме с лека ръка понятието "без корист". Не, не е възможно, как така някой ще помага на някого от добра душа, ей тъй на, без облаги! Да правиш добро и да стигнеш до прокурор. Има над какво да се замисли човек. |
| Сега Веролом е времето на раждането. Онова, което те кара да гледаш с очудени очи как расте тревата, как лети пеперудата и как бяга зайчето. Това което те кара да скачаш, пееш и играеш без причина. Живот ... |
Добави мнение Мнения:9