
| Няма педя земя, нито късче трева, да не познават нашата воля! Има синьо небе, има синьо море Има синя лавина, бие заедно с нас! "Левски" е нашето име, нашата вяра и чест..... |
| Ами нали сме от едно семейство, рекохме да се поопознаем! Пък и никакви новини, само пусканици. Кьорфишеци! |
| Семейство.Е, отвреме на време има и семейни скандали, когато някое от дечицата не слушка, ама обикновено бързо му набиваме канчето |
| Та да си дойдем на думата! Какво става, излязохте ли на магистралата или още карате в аварийната лента??? |
| Патология на подуенската журналистика Чет, 2007-12-20 11:00 Всеизвестно е, че ПФК Лефски 1914 не функционира като нормален отбор. Доказателствата за това са многобройни, но те в крайна сметка могат да бъдат редуцирани до една очевидност. Там, на Герена, отсъства нормално мислене и поведение, както у управленския състав, така и у фенската маса, така и у синята журналистика. Селекцията, ежедневната успешна или неуспешна работа на треньорския състав подготвя възходите и паденията в нормалните клубове. В ПФК Лефски това не е така. В Лефски всичко най-важно, значимо и съдбоносно зависи от Организацията. От овладяването на оперативните лостове, от наличието на солидни финансови потоци, отклонявани към футболната централа, съдийския апарат, подходящи отбори и противникови играчи с лабилна ценностна система. По тази причина винаги, когато Подуяне е на върха са налице и многобройни издевателства и посегателства спрямо феърплея, равнопоставенността и футболния правилник. Многобройни съдийски аванти за "правилния отбор", трасиращи сините походи към върховете на играта, завършващи по най-естествен начин с пропадане в коварни пропасти известни още и като Антверпен, Олимпия, Беверен, Тампере и т.н. Способността на подуенските деятели да налагат подобен подход не произтича от нищото. Той е пряко свързан със синята орисия, от която измъкване няма. Въпросната орисия е предопределена от инфантилността на учредителите, позволили си да хвърлят в тресавището на уличните страсти най-святото име в родната история, кощунствен акт, отворил широко вратите за подхода "Всичко ни е позволено". Той е пряка последица от първите десетилетия в царска България, когато Лефски е бил възприеман като отбор втора ръка, отбор на простолюдието, осъден да митарства по крайградските бунища и да бледнее под сянката на белите от Руски паметник. Той, в крайна сметка, е завършен в епохата на социализма, когато духовно свързаните с комунистическата идеология сини деятели най-накрая успяват да постигнат нещо, за което са могли само да мечтаят преди. Свои хора в репресивния апарат и върховете на държавната власт, предвождани от съветския генерал от разузнаването Н. Йотов и другарката Цола Драгойчева - Соня. В резултат на което и успехите, немислимите преди успехи не закъсняват Подготвени от подобни неизкореними увреждания и наслоявания и най-важните, съдбовни промени и събития при сините протичат в стил ъндърграунд, реализирани от персони с характерно поведение. Индивиди от ранга на Бъки Валяка, Майкъл Чорни, Георги Марков, Тодор Батков, Насо Сираков и т.н На този фон и подуенската журналистика изпълнява специфични задачи, всеки път, когато нещата в отбора са поставени на правилна основа Т.е. всеки път, когато са налице пари за оперативни мероприятия, когато футболната централа се управлява от предани на милиционерската идея кадри, а клубът от хора способни да осигурят Организация на възможно най-много и най-високи нива. Докато задачата на пристрастената, но все пак изхождаща от феърплея, християнския морал и достиженията на съвременната цивилизация журналистика е да анализира състоянието на своите, да подкрепя позитивните тенденции и да отрича регресивните, то усилията на сините медийни лидери се движат в друга посока. Критика към клуба е възможна само и единствено тогава, когато начело на отбора не стоят най-подготвените да създават организация персони. Когато те са на мостика, синята пропаганда играе ролята на фон, замита следите, отклонява вниманието, създава фалшиви ореоли, измислени образи, защото тя много добре знае. Който държи ножа и хляба, ще си отреже каквото поиска. Когато поиска. Нейната задача, задачата на пропагандата, е да остане скрито как се случва това и втори път, то да изглежда като нещо истинско и нещо значимо. На базата на подобни генетически предопределености и целта на подуенската журналистика в зората на т.нар. демокрация бе да се създаде представа за правилния отбор и да се изгради образа на врага. За сините образа на врага през втората половина на 40-те, неслучайно, бе олицетворяван от Славия (отбор на чорбаджии и империалисти?!?), а през 90-те, отново неслучайно, от ЦСКА (отбора на комунистите?!?). Успоредно с това Лефски, отбора на Цола Драгойчева, Борис Велчев, Ангел Солаков, Иван Славков и множество други лидери от партийната върхушка бе представян като десидентски, защото, например, през януари 1969 същите Борис Велчев, Ангел Солаков, още Недялко Донски, Трендафил Мартински и други комунистически юнаци в успешен опит да направят Лефски по-силен и по-успешен го обединили със Спартак. В стил ъндърграунд. Дали му национали, нови терени, нови територии, спортна рота и най-важното, и най-притегателното в условията на тоталитарната държава - милиционерски пагони за неговите настоящи и бъдещи футболери. И защо бе вършено всичко това от подуенските медийни работници през 90-те? За да бъдат оправдани посегателствата срещу играта, за да бъдат оправдани репресиите срещу по-добрите от тях, с които те, Лефски, лефскарите във властта, се опитаха да закрият единствената реално съществуваща и непрекъснато реализираща се у нас европейска величина в епохата на социализма - ЦСКА. В хода на тази стратегия е естествено, обяснимо и напълно нормално и тази есен, есента, в която Лефски загуби два пъти от Тампере, есента, в която не вкара нито един гол на останалите софийски отбори, в която достигна до четвърто място в крайното класиране на 13 точки от лидера, да бъде пропагандирано, че той играе най-правилния футбол, воден от маршала на треньорите у нас. Т.е. най-правилно е да не можеш да вкарваш голове и да отпадаш позорно от отбори като финландския шампион. Теза по същността си идиотска, но ще бъде неправилно нейните автори да бъдат определяни като идиоти. Не, там, в синята общност, други няма, друго мислене и друго поведение е неприемливо и непознато. И когато тази теза, а именно, че Лефски на маршала на треньорите у нас играе най-правилния футбол бе тотално опровергана от действителността, в средата на идиотите бе нормално да бъдат издигнати други тези от подобен порядък. А именно, че Насо Сираков е десидент и че Лефски играе честно. И всичко това защо? Защото трябва да бъдат подготвени следващите издевателства срещу действителността, когато сините лидери от върховете на футболната власт излязат от сянката. Може би през пролетта, може би малко по-късно. Неразбирането на тази характерологична особеност на подуенската популация, изразяваща се в непрекъснати опити да се манипулира, моделира и изкривява действителността на онтологично, впоследствие и на вербално ниво, създава излишна нервност, понякога и агресивност всред определени части от ангажираната публика. Една от причините да се стига до това се дължи и на факта, че срещу посредствените, елементарни опити черното да се представя за бяло, не стои нищо. И сини, и червени журналисти ядят от една паница, заради което се стараят да не плюят в нея. По този начин разконспирирането, реалният отпор срещу профанизацията на играта е възможен само и единствено от страна на истинските фенове в свободното и все повече разширяващо своята територия пространство на инет. |
| А я сутринта запитах не случайно за точките... Гледам разбега'а се "перлите" след Томовите кьорфишеци за премии и торби с пари, ВеУизар па па па е контузен, дела и пак дела срещу кандидат-шампионите... В добавка БФС-то пак си е синьо... |
| Копнах го да се похилите малко!То си се знае, че П.С. е по-патологичен случай и от Г.А., ама тоя път ме хвърли направо в оркестъра. |
| та да си дойдем на думата. Какво мислите че ще се случи Ники Димитров, който каза : Дано да сменя клубната си принадлежност ...според мен Венгер най-тактично и предвидливо няма да го поиска за свой футболист... |
| Между другото, усещате ли страха, който лъха от края на нескопосаното творение на това липсващо звено/да го наречем напр. Чорбаропитек/? |
| Миии... Ще трябва Daskale... След като умряха от напъни в мача с Левски и бяха по-ниски от тревата в мача с оная панчаревската фуста, би следвало да се понапънат напролет да отмъкнат някоя точка и от нея, па да се надупят срещу нази. Ние знаем как да ги уважим... |
| Завинаги, хайде да не правим предположения.Ще си проличи до две седмици.Но дори и да не го поиска Венгер сега, наблюдението върху Хичо ще си остане.И то вече не само от "Арсенал".Така, че ако съм на негово място, ще играя с пълни сили. |
| bm1914ls, мани го тоя тупан. Преди години се подвизаваше в този форум като Умерения прогресист. Винаги пускаше чаршафи като този. Не съм чел нито един поне веднъж, от-до. Пусках един бърз диагонал и толкоз. Веднаж го попитах: ""Пич, кажи поне една неутрална дума за Левски, та белким и ние малко от малко да ти влезем в положението". В отговор, само дето виртуално не ме наби. С две думи, болен до дупка. При това, неизличимо. |
| да Ники Димитров би трябвало да играе с пълни сили...но след като се е повозил на мерцедес макар и за кратко, дали ще иска да кара синьото трабантче с пълни сили и желание? доста се съмнявам... |
| Е, вярно, че тази преднина си е почти нестопяема, ама знае ли се?Всъщност, като се има предвид какво е качеството на останалите отбори от А група...едва ли напролет ще има нещо по-различно.Но тази преднина не е кой знае какво-две загуби и един равен и шампионатът пак ще се решава в директен мач.Така, че нищо чудно и Славия да определи шампиона. |
Завинаги, - Тази година може и да стане, оти го нема . Навсичко отгоре момчета започват да градят нов отбор. Лично им пожелавам късмет в начинанието, но за това е необходимо време. Така, че шампионът тази година се знае. ![]() |