Къде сте, приятели от Форума ...
Отиди на страница:
| прочие, Мюлeр, дето му викате, не се ли пишеше с две Л? И аз го прочетох това, и ми стана много, ама много мъчно, но не по причината, по която се разциври Старшото...  |
Най-много некое енотическо прочистване, ама това е по вина на модератора. А он дере като мачета у дирек. На сутринта...  |
абе не е старшото виновно, ама айде да си траем че is minic a bhris bé al duine a shró n - светлинката че ви го обясни, я че одим да видим дали нема нещо безутешно у градинката тука  |
| Геновева, аз може да съм руски агент, ама пиша на немски. Може да пиша на немски, ама пък с руски ацэнт. Така че не ми придиряй плз- винаги имам орфографическо алллиби. И като не знам как се пише инсцениратор, пиша направо фризер |
Доколкото познавам модератора, нищо такова няма да се случи - като дранье. Той е харен човек, стар кръчмар и певец. Само гледам още колко свещени крави ще се разходят тържествено по площада утре. Хайде, таузънд кисис за лека нощ,   |
| направо инсценировка си пиши, нема що да се ходи у фризера! ама как можа да ги сравниш пък, у фризера нещата се запазват непокътнати, не дай Боже!!!!  |
| Ми аз викам, да не се туткаме повече, а да си легаме, а? *** както рекло седмото джудже, като видяло Снежанка в леглото си - другите джуджета се туткали и се питали - кой ми пи от котлето, кой ми яде от паничката, а онуй джудже, като видяло Снежанка в легълцето си, рекло - много важно сега на кого му яли от паничката, хайде гасете и да си легаме по-бърже!!! |
| е не е това, по-скоро често човек си пати от устата, ама ти май требе на научиш тая истина преди келтския |
| Аз и не претендирам, че знам келтски. BTW, нищо пърсонал. Но. Всеки може да научи чужд език, Не всеки може да се научи да премълчава. Това е моя поговорка - на светлински език. |
| знам че не претендираш. нооо научиш ли се да премълчаваш, лошо. гледай на живота по весело и ако можеш да теглиш една ***** майна на некой боклук, не си пропускай шанца |
| Било в дните около 10 ноември 1989. Малко преди или малко след - кой да помни вече. Управляващите кръгове били заети с подготовката и режисирането на революционните промени. Подготвяли се сценарии, преценявали се изпълнителите, разпределяли се ролите. Не минавало и без напрежение - в отдел Финанси нервничели, защото закъснявали доставките на куфарчета и се проваляло изпълнението на графика, в отдел Архиви чакали доставка на микрофилми от братската ГДР за микрофилмиране на тайните документи преди изгаряне... а в същото време ловки сътрудници тайно си правели копия от тайните документи, тананикайки си популярната по онуй време в тези среди песничка "Най-добрият щит е копието". Промените не подминали и службите на реда. Висшият и средният ръководен състав били постоянно заети с курсове за преподготовка - учели за основите на банковото дело, инвестиционния процес и застраховките, за организация на граждански сдружения и опозиционни партии... абе кипял труд. На милицията вече й било разпоредено да се опитва да влиза в диалог с гражданите, а не направо да бие - така бил казал лекторът на курсовете по преподготовка, така го свел шефът на подчинените си милиционери... Диалог с гражданите? Добре! Нооо... на един милиционер (полицията все още си се казвала милиция) му се паднало все да дава дежурства пред гнездата на интелектуалната мисъл у нас и да следи нормалните зевзеклъци да не преминават в ексцеси. А бъдещият интелектуален елит бързо усетил как хватката се е охлабила, и бързо започнал да се упражнявава в остроумие, минавайки покрай стоящия на своя пост пазител на реда. Милиционерът усещал, че се ебават с него, кипял вътрешно, но се сдържал външно... и след една седмица психическо напрежение се явил при началника си и му докладвал за прблемите си. "Е в какъв смисъл се бъзикат с теб студентите, какво ти казват бе, Петров?" - запитал шефът, откъсвайки се от записките си от курса за преподготовка (той посещавал курса за организатори на граждански движения, кръгли маси и модерация на дискусионни форуми). "Ми, таковата, другарю майор, ми различно е, аз съм си записал туканка: ето, пред Художествената ме питат дали знам кой е Мъдилиани. Пред ВИТИЗ ме питаха дали Бомарше е написал "Сватбата на кака" или "Фигаро се ожени". Пред Университета ме питат дали трябва да се каже "На кого го крепиш" или "Кому го крепиш". И аз като не знам кво да им отговоря, те ми се хилят, а и едни пички, дето ги водят с тех си, се хилят най-много и ми е много обидно, другарю майор". Замислен, майорът се опитал да приложи на практика това, за което го учели в курсовете по модерация на граждански форуми: "Ми виж сега, старшина, гледай сега, млади са, луди глави са, ама и ти не им се давай, глей там им отговаряй - нещо така... уклончиво..." "Слушам, другарю майор" - отговорил милиционерът и се върнал към изпълнение на служебните си задължения. *** Две седмици по-късно майорът се връщал от практически курс по организиране на кръгла маса, където заедно с опозиционните лидери уточнявали сценариите. Бил се замислил и едва не се сблъскал със милиционера, който отново бил на пост около Ректората. "Какво става, старшина, как вървят работите със студентите? Бъзикат ли се още с теб?" - запитал майорът. "Ами, да, бъзикат се, другарю майор". "А ти?" "Ми аз какво... ми нищо... отговарям им уклончиво, както ме посъветвахте" "И какво им казваш?" "Ми казвам им да си eбат пичкaтa майчина" |
