Нека детето, поне докато е дете, да живее с някаква вяра, с някаква илюзия. Сигурно никой няма да се съгласи с мен, но аз да си кажа: Първо, да се живее с вяра и може и трябва, но всичко зависи в какво е вярата. Второ, да се живее с илюзия си е направо застрашително. Виж ако подаръците идват като награда за нещо през годината е друго. Но да се живее с илюзия, намирам за крайно вредно и обезпокоително. Защото детето се научава да чака чудеса, а такива в истинския живот няма. И като няма, а то (вече пораснало) си е свикнало с тях и си ги иска, ето ти желание за пряк път към щастието пък бил той обществено неприемлив или лично самоунищожителен (имам предвид всичките видове наркотици - от тютюна през алкохола до кокаина). Та затова, по-внимателно с илюзиите. И в никакъв случай вяра в тях! Защото след това, лечението е скъпо и не винаги успешно. |
| Жените обикновено имат илюзий отностно семейниа живот. Обичат приказки и после им е трудно като усетият вон на чорапи или автоматичност при секс да речем. "не са щастливи" и решават вместо само те да страдат и детето/децата да страдат и оставят напълно читави мъже. Често в България за да отидат при мама. това не е ли плод на илюзий? Таа може би мометата малко да се стегнат, момчетата като чели сме малко по в контакт с реалноста. |