дрънкане на сякаква тема.
Отиди на страница:
| Улиците задъхано тичат, извиват, а сградите гледат с прозорци към тях; на внезапните радости взривът там избухва в думи и смях. - Тик-так, тик-так - тиктака часовникът пак и тика колесницата на годината по стръмнините на дните. С нас през билото им скоро ще мине тя! Ний идем на времето от дълбините корави, отдалеч идем! И отиваме много далеч! Някой с увиснали празни ръкави подига очите си, сякаш издига меч. О, тия очи! На тревогата с блясъка мощен като червени сигнали те горят и крещят, те говорят безгласно, те предупреждават: - Мирът е още в опасност! А знайте ли? Знайте ли, хора? - Едно дете ще бъде родено наскоро! Едно дете скоро ще милват ръцете ми! - Миличкото! Под сърцето ми вече тупка сърчицето му, хълца от радост мойта жена. Мария! Любима! Само три месеца има до деня, когато в къщи ще станем трима! Колко е хубаво, че и тая година отмина! Гледайте колко далеч сме дошли! Родино, на прага ти тропа нова година, на радости нови тя ще бъде родилка, нали?! Нека дните й пият на земята плодоносния сок за производство на цветя и пшеници! Силни да бъдат ръцете! Размахът - широк! Клони и гнезда да има за птиците, за хората - стряха и песни, и труд, а за децата - майчина пазва и топъл скут! Хиляди тайни отгатнахме вече! Времето нищо от нас не ще скрий! Ний тръгнахме рано, от много далече и много далече отиваме ний! ----------------------------------------- --------------------------------------- Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО] © 1999-2008, Словото WEB програмиране - Пламен Барух |
| Руси Славов е един от многото войводи, които са се борили за свободата на Тракия заедно със своя другар Димитър Маджаров: ''Ех, Българийо, Българийо, майко мила!В теб всяка капка вода е сълза от майчини очи и всяка шепа пръст е кръв и плът от моите деди! |