Добави мнение Мнения:6
| А вие от СЕга не се ли питатате какво му е красивото на тероризма? Какво му е хубавото на хилиадите деца останали сирачета в САЩ, оказващи се с разсипан живот още от деца. Какво му е хубавото на антракса и на всички гадости, правено от хора с промити мозъци и цел в живота да убиват невинни, защото после Аллах ще им даде по 70 девици на всеки в рая. Всичко това направо е супер. Да живее Ислямският тероризъм. Смърт на Америка. Колко пъти съм го чел това във Форума. Много вярно го казва поговорката - на чужд гръб и 100 тояги са малко. Но Българи, помислете си докога ще е чужд гърба и кога ще доиде пак Баташкото клане? Не всичко на тоя свят се свежда до Вуте и до баба.    |
| Протестът Вчера, 2 ноември 2001 год., по радиото към 8 часа и нещо се призовава за съпричастност към идеята да се поднесе молба в американското посолство в София за спиране на бомбардировките над Афганистан през Рамадана (или Рамазана). Излиза, че инициаторите нямат нищо против планомерното избиване на народа на Афганистан да се вихри преди и след религиозния празник, но по време на празника - ако може – не е лошо– може би – кой знае? – да им се даде на жертвените агнета там малко отдишка – май? Независимо от критичното ми отношение към идеята, отидох в 2 часа на посоченото място за сбирка – бившия Мавзолей - както беше обявено. Впоследствие се оказа, че полицията на Господина Градоначлника е променяла няколкократно сборното място.Успяхме все пак да се свържем с групата на инициаторите. (Допълнително разбрах, че става въпрос за Хелзинкския комитет за защита на човешките права, което ми се стори доста странно.) Останах с още няколко души в градинката към Мавзолея, за да ориентираме другите граждани, ако се появят такива. Веднага бяхме обградени от полицаи, което се опитаха безуспешно да попречат на хората с плакати да се присъединят към протеста пред американското посолство. На тротоара до градинката към американското посолство се бяха събрали журналисти от радиото, имаше много камери (но никакво отразяване след това в новините по Канал 1 и другите кабелни телевизии - поне аз не видях такова). Освен това там бяха и двама млади цигани от Проекта “Права на човека” с лозунг “Спрете бомбардировките на Афганистан!” и чудесен плакат. Няколко души от протестиращите скандираха лозунги, между които: “Убийци на деца!”, “Империя на злото!”, Държава-терорист!”, “НАТО – фашисти, световни терористи!” По някое време се отделих да говоря с представителите на “Проект за правата на човека” и забелязах, че хората започнаха да си разотиват. На мястото на протеста беше останал само господин Илиян Обретенов, тъй като един от полицаите на Господина Градоначалника записваше данните от паспорта му. Впоследствие разбрах, че му бил съставен акт за присъствие на неразрешен протест. Оказа се, че, верен на себе си и на Господарите си, Господина Градоначалника не бил разрешил дори и този блед протест с нищожно изискване. Спуснах се след госпожа Мадлен Кирчева и госпожа Мария Факирова, които зърнах да отиват към театър “Иван Вазов”. Присъединих се към тях и разбрах, че някакъв полицай ги преследвал от мястото на протеста до тук. По идея на госпожа Кирчева влязохме в Министерството на правосъдието, за да потърсим защита, но бяхме изхвърлени от охраната там. На улицата до Министерството вече чакаше полицейски джип и група полицаи на Господина Градоначалника. Те ни поискаха документите за самоличност и когато госпожа Кирчева попита “Защо?” вместо да извади светкавично паспорта си, полицаите ни натикаха грубо в джипа – госпожа Мария Факирова едва не бе задушена и писъците й насъбраха минувачите - на сцената дори се появи шокирана служителка от Министерството на правосъдието; госпожа Кирчева е била сритана в крака и после едва го движеше; аз не им дадох възможност да ме ритат, душат или блъскат: щом се отправиха към мен, легнях на уличното платно и те се принудиха да ме завлекат до джипа. Откараха ни в Първо районно управление на полицията. Там ни задържаха от 3 часа следобед до 7 часа вечерта. Направиха ни актове и ни изчетоха протокол на тема разрешени и неразрешени протести: от нас се искаше горе-долу подписвайки протокала да поемем ангажимент да участваме само в разрешени протести и да козируваме на всяка униформа. Нито една от нас не подписа актовете и протокола. (Интересното в случая е, че Господина Градоначалника не бил разрешил протеста на Хелзинкския комитет! Изглежда Господина Градоначлника по принцип не разрешава никакви протести срещу Господарите и външната им политика – дори и това да е идея на Хелзинкския комитет за защита на човешките права!) Г-жа Кирчева се опита да обясни, че нямаме нищо общо с организаторите на протеста (пази Боже!), а сме само граждани, отзовали се на апел по радиото. Ако протестът е проведен в нарушение на Закона за митингите и събиранията, понеже не е бил разрешен, то следва да потърсят отговорност от организаторите им. Логиката на това съждение не впечатли никого от занимаващите се със случая в Първо районно. Междувременно се разбра, че ги викали в Министерството на правосъдието с доклад по случая и те бяха разбираемо доста изнервени, раздразнени и вбесени. По някое време се материализира и господин Началника на Първо районно (не знам името му, тъй като той не се представи). Същият първо ни укори, че отклоняваме момчетата му от преследването на разните крадци и изнасилвачи, като ги ангажираме със себе си. (Всъщност те се ангажираха с нас, но нейсе.) После ни обясни колко жалки са малобройните ни протести, как с тях не се постига нищо, напротив, въздействието е отрицателно, още повече, че са против социално-обществения климат в България. (С което вероятно искаше да каже, че 99.999 % от хората в България са за военния терор на Съединените щати над народа на Афганистан със смешното изключение на нас трите, господин Обретенов, на когото беше съставен акт на мястото на протеста, и списващите страница “После” на вестник “Сега”.) Освен това какво си мислим ние, че можем да постигнем с пършивите си протести? Множество известни политици и личности от Западна Европа The Great били протестирали срещу бомбардировките над Афганистан, но пак нищо не били постигнали, та ние ли?! Ето моя отговор: Аз съм обикновен човек, средностатистическа българка. Нямам достъп до пресата, още по-малко до телевизионния ефир. Междувременно разни родоотстъпници, нарекли себе си “политически елит”, стърчат из медийното пространство като каменните фалоси на Господина Градоначалника в парка “Заимов” и не спират да дърдорят за съществуващия само в тяхното въображение консенсус на българите за влизане в НАТО, например. Неуморно се говори и пише колко крепко се поддържа касапницата в Афганистан от правителството и всички политически сили. Щедро раздаваме земя, небе и въздух на англо-американските касапи, за да избиват с густо колкото е възможно повече бройки афганистански деца в разни възрасти на ден. Тези военни успехи на Господарите изпълват с умиление и луда радост местните лакеи, известни с общото название “политически елит”, и върви внушението, че всички бели роби на територията, наречена България, споделят бурното щастие на висшестоящите. Как да заявя, че съм ПРОТИВ влизането на България в НАТО, ПРОТИВ клането в Афганистан – КАК? Независимо от усилията на любимия на госпожа Тадаръкова генерал Василев, единствената все още отворена за мен възможност остава УЛИЦАТА. Там мога да изляза с лозунг и да демонстрирам позицията си, мога да изкрещя ПРОТЕСТА си срещу циничното разтерзание на цели народи, срещу екологичното унищожение на цели райони!… И още нещо. Не е важна бройката, господин Началник на Първо районно. Нито дали в крайна сметка ще се постигне нещо или не. Важна е вътрешната нужда да заемеш позиция и да я демонстрираш без страх от репресии. Разрешавам си да препиша за участниците във Форума на вестник “Сега” и журналистите на страница “После” един цитат от ноемврийския брой на вестник “Зов” на господин Георги Андреев: “Дори да сме хиляда от светлите завети не бих се аз отказал до сетния си час; ако останат десет, ще бъда аз десети; един ако остане това ще бъда аз!” Виктор Юго Прибавям и още един любим цитат: Edward Everett Hale "I am only one, but still I am one. I cannot do everything, but I can still do something; and because I cannot do everything, I will not refuse to do the something that I can do." Сама съм, но все пак ме има. Не мога да направя всичко, но все пак мога да сторя нещичко; само защото не мога да направя всичко, няма да се откажа да направя нещото, което мога да направя.” И си мисля, че ако всеки от нас, обикновените хора, вършеше нещото, което може да свърши, може би светът би станал по-добър… Благодаря сърдечно за статийката “Рамазан” от броя на 3 ноември 2001 год. на журналистите от вестник “Сега”, списващи страница “После”! Бъдете здрави! Благовеста Дончева София, 3 ноември 2001 E-mail: vjara2810@excite.com |
| Ex, LAIO! maj na teb sa promili mozuka pich! Boj po tupite americanos! Победа будет наша! ЗКПЧ-др.Радул |
Много би ми се щяло да съм с промит мозък( така нещата са малко по лесни), само дето не съм. Времето ще покаже. Та дано дотагава да оживеем Радул, пък после ще видим кой прав и кой крив.  |
| Драгий Лайо. Какво му е хубавото на хиляди и без туй нещастни афгански деца, останали сирачета? Те какво общо имат с тероризма и антракса? Досега не съм забелязал американска бомба да е улучила правилна вражеска цел - нито в Афганистан, нито в Косово и Белград, нито във Виетнам, Япония и Корея, нито в градовете на Германия през ІІ Св. война, драгий! Американците като нация може да са почти симпатични в невинното си невежество относно целия останал свят, но политиката им неизменно е чудовищна.  |
Добави мнение Мнения:6