Работата горе-долу е следната. Колективът на Дедков започва да проектира "изделие 62". Правят корпуса и всичко как си требе и му слягат планирания двигател - форсираният до 90 к.с. ГАЗ 40 П. Всичко става идеално с едно изключение - никва динамика за такава машина. И какво да се изненадват, като с тоя двигател и малкият БРДМ не иска да върви. Емперически установяват, че с тоя двигател са заникъде и слагат мощния дизелак ЯМЗ 206 Б. С него машината меко казано отлепя, обаче изниква нова подробност - този чугунен толуп тежи яко и се губи сцеплението на предните колела, а във вода носът се вири яко нагоре. За да възстановат баланса минават на отчаян вариант и сдовяват два от бензиновите двигателя, та барем се удвои мощността. Така вече динамичните параметри започват да се покриват и юнаците представят новото "изделие 49" пред ръководството на завода, при което настава вой до небето, че това е антимашина и тези сдвоени двигателя са върховна простотия и таралеж в гащите. Обаче вече е късно да се преправя всичко от начало и със свити сърца пробутват тази машина на военната комисия. Там вече идва обратът, защото военните решават, че с тези два двигателя рязко се повишава бойната живучест на машината и максимално й се накефват. Съвсем закономерно, следва безпаметен запой, че всичко свършва добре.

Следващият БТР 70 е пак с два бензинови двигателя, макар и по-мощни, обаче и той много гори из Афганистан, та народът предпочита да се вози отгоре, вместо в него. Чашата прелива и най-накрая слагат истински дизелак на БТР 80.