| Това гейче и то актйор се пише... |
| Гледах "Рейс" през 1979 год. И изобщо не става въпрос за дребнавости, нито има нещо общо със съвремието. "Рейс" си е писана за тогава - за 1979 год. То и тогава много хора не разбраха смисъла и намека й. Дори имаше критика, че не е озаглавена "автобус", ами с такава някаква чуждица - "рейс". То и автобус е чуждица, ама авторът е искал да бъде рейс, а не автобус. И изобщо не случайно, а в общия смисъл и контекст на пиесата. Тогава така го изиграха, че изобщо не беше нито забава, нито комедия, а нещо, което те кара да се замислиш и да се огледаш с малко страх. И веднага вечерта проверих из речниците какви други смислови значения има тази дума "рейс" и най й пасна смисъла на някаква безсмислена надпревара. И в случая изпълнението внушаваше наистина една безсмислена надпревара сам със себе си, а останалите, щат-не щат, участват с "шофьора" в надпреварата и този шофьор не беше изобщо никакъв шофьор, а тогавашните ръководители от най-висок ранг. Карат си както си искат колата, а последиците всички ги носим. Мърморим и търпим. Тогава бях студент и живеех в 24 блок в Дървеница. Цяла група бяхме и след театъра направо си тръгнахме за общежитието и цяла вечер си мълчахме неловко. Интересно какъв ли край са изиграли сега, но тогава не само краят, а цялото изпъ лнение беше силно въздействащо. Свалям шапка на Станислав Стратиев и произведенията му. Тогава много беше на мода партията да предприема разни стремителни нови курсове, мултипликационни подходи и т.н. Измислят нещо и докато се чудим как да го разгадаем, не можем да мислим за друго, защото се надяваме в новоизмисленото да е разковничето и най-после да се оправим. Пленуми, тезиси, силни критики от най-отгоре. Възхищаваме се... и пак същото. Точно като в "РЕЙС"! Накрая, независимо как и откъде дойде някакво събуждане и възраждане и ни яхнаха не будните и будителите, а дребните душици, дето най-много лижеха... |