Странният Левски 3


Автор: Жаклин Михайлов
Няма никакви сходства между План 2007 и това, което ще се прави отсега нататък
През последните 4 години се изписаха много неща за План 2007 година и неговите постижения. Естествено, медиите и въобще обществото бе в правото си да бъде скептично за нещо, което поне като словосъчетание напомня едни предишни години. Както обаче са казва, не името прави човека, а човекът - името. Така и с План 2007 година, който всъщност бе една уникална идея за превръщането на един типичен отбор от първенството на България в средноевропейска футболна величина.

Няма да коментирам постигнато от Левски, то стои вече в историята. Ще обърна внимание на специфичния подход към събитията тогава. По някакво стечение на обстоятелствата едно от момчетата, което обличаше синия екип, се оказа с амбиции, възможности, идеи, проницателност и решителност да направи нещо много по-различно с клуба Левски.

Късметът за Левски бе, че Станимир Стоилов бе играл в последните шест години за Левски, няколко от които и в ролята на помощник-треньор. Бе видял грешките на предшествениците, бе усетил недостатъците на системата. Бе прозрял в същото време къде са резервите потенциалът на клуба да бъде реализиран на едно принципно ново равнище. И благодарение на Наско Сираков, който повярва, че в новия подход има някаква надежда за Левски, нещата се случиха. Цялата дотогавашна концепция за управление на Левски бе променена из основи. И успехите не закъсняха.

Толкова за близкото минало, когато приказката се написа и прочете от сините фенове. Каква е разликата сега? Голямата несигурност идва от факта дали Левски може да играе футбола, който практикуваше досега. Дали сегашният тимов лист разполага с футболните качества и интелекта на тези, които си отидоха? При положение че си разполагал с шестима интелигентни, мислещи футболисти в лицето на Томашич, Боримиров, Телкийски, Йовов, Бардон, Станислав Ангелов и повечето от тях вече ги няма, как ще задържиш равнището на футбола, който си показвал?

Концепцията на Станимир Стоилов, с която той успя, безусловно се строеше върху интелекта, както е във всички големи клубове. Игровото предимство на сините се крепеше именно върху този постамент. Със старите футболисти, добри или лоши, се получаваше във всеки мач. Поне в България нямаше тим, който да си помисли, че може да държи инициативата срещу Левски, а владеенето на топката бе в пъти в полза на шампионите.

За да прецени, че може да направи точно онзи Левски от предишните години, Стоилов имаше зад гърба си опита и безценното познание. Той знаеше как да изпрати на едно ново ниво кариерата на Станислав Ангелов, Телкийски, Йовов, Боримиров, Гошо Петков, Миланов, Ричард. Помогна му това, че знаеше всяка своя следваща стъпка.

Каква е разликата сега? Имам натрапчивото усещане, че Станимир Стоилов не е вече толкова наясно какво точно ще се случи с новия експеримент. Поради безброй субективни фактори и обстоятелства той падна от средноевропейския стандарт на типично българския. Прави това, което се прави във всеки друг клуб у нас. Взимат се някакви играчи и се чака от тях да направят суперотбор. Досегашният опит, включително и в Левски, не показва, че това е начинът. Всъщност нещата много напомнят за времената на Гошо Тодоров. Строиха му 12 нови футболисти и се очакваше Левски да стане като Барселона. Но какво стана!?

Един колега в свой материал отпреди месец много оптимистично предположи, че независимо от напусналите футболисти Мъри е толкова кадърен, че ще направи нов също толкова силен Левски. Аз не виждам аргументите за едно подобно твърдение. Всеки може да напише това, което му се иска да стане, дали обаче има възможността наистина то да се случи? Бутафорният План 2009, измислен на някакъв безсмислен управителен съвет, ми се вижда съшита с бели конци акция. Дори е кощунствено да бъде сравняван с предишната голяма идея. Знаете ли всъщност с какво се занимават в Левски на първия лагер в Израел? Учат се да играят правилен футбол. Ще стане ли обаче с ускорено обучение?

Е кажете сега, че Жаки не разбира от футбол и пише невярни неща...