Да ама титулярите вече ги нема...

Сините дават шанс на юношите

Руска рулетка за български таланти
Автор: Георги Атанасов
Талантите от Герена трябва да бъдат продавани на Запад, а не жертвани за План 2009

Не е оригинално, но е неизбежно да се каже, че Валери Домовчийски и Николай Димитров могат да постигнат нещо сериозно във футбола, само ако се измъкнат час по-скоро от България. Тази констатация дори важи с още по-голяма сила за двамата актуални „сини" таланти в сравнение например с „червените" им предшественици Митко Бербатов и Мартин Петров, тъй като „Герена" никога не е бил обетована земя на голямата игра.

Покрай всичката относителност на сравненията, раздалечавани от почти цяло десетилетие, на очи се набива драматичната съдбовност на момента и обстоятелствата, от които зависи бъдещето на младия кандидат на славата. При „армейците" в края на века решителна се оказа тоталната комерсиализация в Борисовата градина при управлението на Илия Павлов и Васил Божков и двамата целунати свише нападатели плюс присъединилия се Стилян Петров бяха пуснати на Запад при първата сносна оферта.

За тримата бяха взети общо около пет-шест милиона марки по тогавашните финансови еквиваленти, като без съмнение само един от тях щеше да струва толкова пари, ако босовете на ЦСКА не бързаха да прибират „горницата" на момента, без да ги е грижа за резултатите на отбора и за възможните трансферни дивиденти след евентуално участие в Шампионската лига и т.н. Парите сега и веднага бе мотото на тази жестока „пазарност", която лиши „червените" от много спортни и финансови плюсове.

В същото време тримата най-изявени родни играчи на последното десетилетие имаха шанса да излязат от България на 20 години с цялата си младост и перспектива и в крайна сметка стигнаха до най-престижната футболна сцена на планетата, тази на английската Премиершип.

Долу-горе в същия период основната философия на „Герена" под егидата на Чорни бе - широко харчене на безотчетните пари на Бащицата в името на политическите и икономически цели на „заплахата за националната сигурност" и на гарантите на мобилния монопол от правителството на Иван Костов. И затова Гонзо, Топчо и т.н. предпочитаха да получават десетки хиляди левове на месец в евтината фолклорна родина, отколкото да се мъчат зад граница, далеч от комфорта на партийно-правителствения клуб на прехода.

Пък и алуминиевият олигарх от Ташкент не се занимаваше с „дреболии" като някакви си трансфери. Така Левски печелеше у нас, но по традиция не успяваше да излъчи европейско представителство, независимо от неуморните търговски комбинации на Ко-то чрез националния тим.

Времената обаче се промениха и от известно време на „Герена" няма монолитна, още повече финансово безгрижна власт. И подобно на близкото столично летище мъглата е повече от яснотата. Макар че едва ли някой се съмнява, че Чорни все така си е владетел на Левски, колкото и Батков да се пъчи като „собственик". А по ирония на съдбата и без космически финанси като в началото на новия век „сините" отново не продават. Напоследък те просто подаряват както бе в случаите с така наречените „хуманитарни сделки" за Топчо, Мечо и Бижутера...

Покрай всичко друго се води и тихата война между Тодор Батков и Наско Сираков и наистина Домовчийски е прав като казва, че не знае на кого да вярва, докато чака Марк Хюз да го забележи. Лошото за момчето от Раковски е, че Адвоката хем не дава пари като Бащицата преди известно време, хем няма реална власт да респектира човека с пурата и да изпрати на секундата Валери под наем в Блекбърн със съответните опции за пълноценен договор през лятото.

А всичко е толкова просто - пускаш таланта на Острова (ако настина го искат), той се реализира в една съвсем различна професионална среда и после му търсиш „горница". Без излишни приказки за милиони, Г-17 (?!), шампионски лиги и тем подобни аматьорски изпълнения.

Трудно е да се каже кой подход е по-правилен по отношение на талантите и техния път навън. Естествено, че има различни възгледи, много „за" и още толкова „против". И за светкавичните трансфери, и за рисковото изчакване. Очевидно почти всичко е въпрос на момент, на клубна конюнктура и на шанс. Да те пуснат в началото на полета ти, а не да те жертват за „План-2009"...

Към днешна дата Домовчийски има очевиден принос за успехите на Левски през последните години, а Димитров - само обещания за бъдещето. Статистиката обаче няма абсолютно никакво значение, ако ги искат на Запад и ако те могат да си спечелят място под слънцето. Да не забравяме, че на времето Мартин Петров отлетя с двайсетина мача и пет-щест гола за ЦСКА. Това обаче не му попречи да стане име в Европа. Така че, дай боже Валери и Николай да имат шанса да се измъкнат от хаоса преди да са станали част от него.

Дано мъглявината на „Герена" не погълне таланта им, докато Адвоката и Ловеца си мерят пушките пред Бащицата, който толкова много обичал българския народ...