Аз продължавам да не виждам нищо лошо във всички тези публикации. Хубаво е например да знаем имената, ЕГН-тата и пр. на собствениците на отчуждени земи, които навремето са купили терени от кмета Мафиянски, а днес, при разширяването на околовръсното прибират многократно по-големи суми, платени от нашите данъци. В Пловдив пък е спряло строителството на цял един булевард щото собственика на една къща иска майка си, баща си и дядо си за нея. Представете си километър и нещо булевард построен и готов и само на края, една къща стои по средата на едното платно. Жалко, че не го снимах когато наскоро минах от там. Случая на двамата английски журналисти не го знам, но част от работата на един журналист е да публикува разни досиета. Не намирам логика да се сърди, че някой друг е публикувал пък неговото. Личните карти на собствениците на фирми, съдържат данни, без които бизнеса не може да съществува и които не случайно закона (търговския) е предвидил да са публични. Защото фирмите са публични субекти... То май от това, че тия карти навремето някой ги е кръстил "лични", а сега закона пак казва "лични" данни голямо объркване падна. Ако картите се казваха например идентификационни, както по други държави, май нямаше да е баш така... С една дума, тази публичност си е прозрачност, а прозрачността винаги помага на обществото. Редактирано от - Сирена на 25/1/2008 г/ 05:00:07 |
| Сирена, продължаваме да очакваме да се дадеш тук своите лични данни.И стига го увърта, че нямало как да разберем дали са верни.Нали нищо не те притеснява? ![]() |
Требе да се унимава и с Velvet and Corduroy, защото на второто у България му викат "джинси", а на първото "кадифе", а понякога и "джинси от кадифе", което е сделано от "кордърой". Въпросът опира и до това, как тогива да именувамИ "дънките". Note: Тези камъни не са хвърлени в градината на редакцията на вестника. |