Добави мнение Мнения:19
| Да-а, Дойнов.... Както казваше генералът от "Особености национальый охоты" "И чего мы сейчас будем...ету..." "Мелковат"-, отговаряше друг герой на същия филм. "Мелковат, а водку сколько выпил" - завършваше трети. Ну, за изкуство! |
| "- Пазарът не би могъл да откроява ценности. Той откроява успешните, най-продаваните книги. " Наистина , пазарът откроява МАТЕРИАЛНИТЕ ценности. Ако един автор подхожда комерсиално към плодовете на своя труд - то именно пазарът е неговият съдник. Ако се стреми да търси духовни измерения - в днешна България гладен ще ходи. Няма страшно - такава е била съдбата и на повечето велики художници и писатели от миналото. Изключение правят някои графове и дворяни ( Толстой , Пушкин ) разчитащи на други източници на доходи и можещи да си позволят общочовешки поглед върху нещата. |
| Забелязал съм, че Лудогорието ражда едни такива много умнички, много засуканички, много отплеснатички труженици на литературната нива. Не зная в какво е в причината - в климата ли, в почвата ли, във водата ли или в ислямската среда? А може би е във видовете пасищна трева... |
Оказа се, че големите български поети до 1989 г. не са били нито Любомир Левчев, нито Джагаров, а Константин Павлов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Иван Теофилов, Иван Цанев, Стефан Гечев, Иван Динков, Борис Христов, Екатерина Йосифова... .................. Едва ли това е класация, но все пак - аз бих поставил Николай Кънчев на първо място... |
| Действително, в цялото интервю прозира гордостта ли, самодоволството ли, на автора, че е написал такова дебело нещо, но - аз не бих се отнесъл с пренебрежение... |
| Който не си губи времето, като си изгледа сериалите и се наблябляка с комшийката, да ходи на църква... |
Хихи, Дъртанян,  Дойнов казва някои спорни неща, а и в труда му има доста спорни работи, има и автомитологизация, но при все това е ценен труд. На практика единственият, който предлага строен, систематичен поглед към поезията на 90-те. Тези, които се интересуват от темата, ще го прочетат. Ясно е, че тази книга не е предназначена за широко "ползуване"  |
| кафе поемите изкълчено е внушението за дистанцията на времето големият георги рупчев го е написал, че поезията е инстинкт за неприспособимост достойните не привнасят мистификационен елемент в битието на днешния си ден само до другата трева на биньо убива такива като лл, гц, гдж, мб, рр, ... бг език не е заплашен, защото отдавна такъв няма; по правилно ще е да говорим за т нар бг език; пример:цял народ подмени ядрен глагол и говори само за ^реализирам^, но тук обясненията остават за умни психолози не е важен броят на запалянковците на бг поезия... |
| Мда, седнах и аз да прочета и по средата спрях. Скукааа. Мисля, че именно това е показателно за БГ литературата - едни хора си пишат едни неща от по 1000-2000 страници, четат се едни други и си правят другарска критика, говорят си на някакъв си високопарен език, публикуват се едни други - напр. Сега публикува напъните на издателката Б. Апостолова, ако не се лъжа, тя пък сигурно им връща жеста и пр. В цялата система липсва само една дребна съставка - читателят. Но за какво им е - нали пазарът не създава ценности.  |
| Не си прав, Цуцурко. Аз например не познавам нито Дойнов, нито автора на статията, нито, подчертавам го, когото и да било от гилдията им. Но за скуката - може и да си прав. Ама пък не можеш да си представиш каква скука е Стивън Хокинг, например! ........................... А читателят - читателят чете хороскопи. Всеки с културата си. |
Хубаво интервю
Малки забалежки - и в края на 70-те, началото на 80-те знаех, че Борис Христов и примерно неспоменатият Георги Борисов, а не члена на държавния съвет Г. Джагаров, са много интересни поети. (Стефан Гечев го знаех от превъзходния превод на Луис Карол.) Сега Б. Христов вече е жив класик, но работата му си остава духовно там, в 70-те. Л. Левчев беше придворен, но все пак поет, и донякъде сега може би по-актуален с лутанията си и с модерните си интернационални образи от библейския Б. Христов. К. Павлов, уважаван като дисидент, на мене лично не ми харесва с интелигентската си чепатост. Хр. Фотев (не е споменат) пък е прекалено пролетарски поет.
Точно така - литературата развива речта и учи на "благородни чувства", поради което американските business и law schools искат да пишат есета за приемния изпит, а едно време в Китай изпитите за чиновници били с писане на стихотворения.
Според мене и най-върлите седесари обичат Смирненски и Вапцаров, всеки знае, че са поети на модерното и на света. "А навън мъглата гъста тегне... и всуе се мъчи да пробегне / остър писък на локомотив", "отвънка беше шум / и светеха реклами". Един съученик особено се кефеше от "човекът, чийто поглед верен / е вперен в нервния компас". И света е техен, с което приличат на Алеко и Гео, не на разочарованите от Европа блудница. |
| >>><<< Да, Христо Фотев не е споменат, Валери Станков също ( а той би камбаната и написа навремето и публикува неща, които някои не искат нарочно да си спомнят(, Бойко Ламбовски не е споменат сигурно за да се избегне сянката на някакво подмазвачество...но това са все имена...ама автора може и да не знаев де..  |
Дъртанян, аз не се съмнявам в силата на думите, аз се съмнявам, че изброените личности я владеят! Сега по-сериозно. Когато ходех на училище, въпреки, че обичах да чета книги, литературата ми беше един от най-неприятните предмети (не българският език, където се учеше граматика и пр., а литературата). Опитвам се да разбера защо беше така (вече не е) и ето какво мисля: Основната причина е, че литературата се използваше (не знам как е сега) с идеологическа цел. Изучаваха се автори и произведения, които не ми (ни) бяха интересни. В резултат се получаваше отблъскване както към авторите, така и към предмета литература. Сега осъзнавам, че би ми било от полза да мога да се изразявам по-добре, да мога да използвам повече литературни похвати и пр. и пр. И вероятно литературата щеше да развие у мен тези умения (аз бях добра ученичка), ако не беше идеологическата основа. Дебело трябва да подчертая, че под идологическа имам предвид не само комунистическата, но и националистическата такава. Например "Под игото" ми беше абсолютно бреме... А можеше да е и иначе. Ако трябва да се възпитава родолюбие (да не използвам компрометираната дума национализъм), има и други начини. Например, отричайки "Под игото" аз не отричам Вазов. Но поемите му са напълно достатъчни в това отношение. И т.н. и т.н... С една дума Дъртанян, мога да взема аргументите ти от под съседната статия (за религиозното обучение) и да ги приложа почти едно към едно към обучението по литература. |
"Оказа се" наистина е наистина доста неопределено и безлично...И тогава си ги знаехме тези поети, че са големи, но някои от тях просто не ги печатаха...Коста Павлов НАЧЕЛО! - това говори добре за Дойнов, а Фичо разбира повече от нЕкои други неща, ама естетическият му усет за поезия понакуцва. Обущарю - гледай си обувките...  |
| А ето и за познавачи едно от най-добрите стихотворения на К. Павлов, останало незабелязано дори от многобройните му "фенове" и критици: ВТОРО КАПРИЧИО ЗА ГОЙЯ web | Стихове | Стари неща Омръзна ми да бъда нощна смяна. От тъмнината станах суеверен. Приятел ли е, враг ли е, еднакво го отбягвам. С ТОЧНОСТТА НА ПРИЛЕПИ СЕ РАЗМИНАВАМЕ. Станал съм несигурен и подозрителен. Вече по инстинкт налучквам само кой ми се усмихва в тъмното и кой се мръщи. ... Иска ми се бодър да посрещам слънцето. Може в първия момент да зажумя. Ще свикна. Някаква си птица сутрин пеела - славей ли, какво ли го наричали... Казват че било приятно. © Константин Павлов "С точността на прилепи се разминаваме" е една от големите метафори на онова СОЦченгесарско време , а защо не и за днешните зомбирани от сметки и кредити КАПдушички... |
Добави мнение Мнения:19