Отиди на страница:
 Куче тъпо ... Написало "Баряма", вместо Иво Папазов-Ибряма ... Да го звини Фор-ума , за нелепото боравене ... Пресслужба " Д-р Хаус и приятели "... |
| Може перото да му е златно , маже да ги каканиже думите като маниста , мисълта му обаче е изпортена-в конкретният случай.Много изпортена. |
| хунвейбин, явно тласка форума към дискусия относно формата и съдържанието. Обаче като гледам предишното му мнение, спорът ще бъде по- скоро класов отколкото философски. Жълтата гостенка е хубава метафора използувана от един хубав поет, който е приличал на децата по това, че е бивал по-често щастлив, отколкото нещастен. Факт е обаче, при това исторически, че във всички времена, както и днес, включително и в обществата градени да създадат равни възможности за всички /от всекиму според способностите, всекиму според потребностите/ е имало и ще има хора които имат и които нямат /прислужници например/. |
| Историята, която ни е разказал г-н Иванов за Лили, е много хубава. Но, някак си е недовъшена. Лили е имала шоколадена фабрика, правела е хубава маседоан и не е излизала навън за да не й се присмиват бранниците за пришитата на ревера й жълта звезда. Дотук се разбира че на власт са били фашистите. Но какво се е случило по-нанатък? Искрено се надяваме, че в Част II др. Иванов ще ни разкаже какво е станало с Лили и нейната шоколадена фабрика след 1944г., когато на власт са дошли комунистите. Предполагаме, че Лили е престанала да носи жълта звезда и нейната фабрика за шоколад е била национализирана народната власт в името на народа. Няма да се учудиме ако Лили е била интернирана като капиталистка, народна изедница и екплоататорка. Интерсено е също дали Лили е успявала да намира яйца за маседоан. Нямам пред вид яйца, снесени преди не повече от 24 часа, а просто яйца. Най-обикновени яйца. Очакваме с интерес Част II на разказа. |
| , , Неусетно изчезваше вчерашният свят.”-за да се съживи ВЪЪЪВ днешният , а това е огромната трагедия на България. |
Зевзек, напиши го ти бе.Че и трета част - как племенникът и си връща имането от реституция, но отсвирва шоколада и яйцата и произвежда лютеница.  |
| Защо толкоз кръвожадно с този пастет? Спомних си мелодията на детската песничка, alouette gentille alouette, но само първия стих си спомнхи, взех, та й намерих пълния текст и останах изумена - става дума как се скубе чучулига - подред, по всичките части на тялото. Верно, с някакви жестове се пееше, ама чак дотам... Alouette, gentille Alouette Alouette, je te plumerai. Je te plumerai la tê te Je te plumerai la tê te Et la tê te, (1) Et la tê te, (2) Alouette, (1) Alouette, (2) Ooooh . . . 2. Alouette, gentille Alouette, Alouette, je te plumerai. Je te plumerai le bec, Je te plumerai le bec, Et la tê te, (1) Et la tê te, (2) Et le bec, (1) Et le bec, (2) Alouette, (1) Alouette, (2) Ooooh . . . и по-нататък оскубването продължава както следва: 3. le cou 4. le dos 5. les ailes 6. la queue 7. les jambes 8. les pieds **** А колко по-цивилизовано е представено това птиче в българската песенна традиция - Сладкопойна чучулига над полето се издига и с разперени крилца литна долу над селца. До градинки се снишава над къщята приближава над орачи с ясен глас дума, миличка, тогаз Хей, орачи работливи, погледнете наш'те ниви - клас навел е стъбълца, пълен с хубави зрънца. **** То френски гурмета, гурмета, ама пък чак толкоз...  |
| >>><<< Точно така Ели, повечето неща тук ги четохме преди време, но има нюанс и по-друга поанта, а и добрите ученици толкова рядко се срещат....  |
| Ааа, има толкова много мили френски песни за чучулигата, Геновева, детски Ето тази например: Натиснете тук Чучулигата изобщо е голям вдъхновител за поети и писатели, първото, за което се сещам, е "Чучулигата" на Жан Ануи, странно, но е написана за Жана д Арк и има щастлив край - там Жана се спасява от ужаса на кладата и от смъртта. Чудесна пиеса въобще, една сентенция оттам за десерт: «Il n'y a que les imbé ciles qui se croient volé s en donnant trop à une fille.» Редактирано от - Сибила на 06/2/2008 г/ 20:20:23 |
| ФОРЕСТ ДЪМП-СИН, Чудесна идея за Част III на Сага за Лили. Вероятно наследниците на Лили след 1989 са получили реституция и са отворили дизайнерски фирми за шоколад а ла Лучиано. Без фашизъм или комунизъм, в условията на демокрация, те са направили сума ти пари. Наследниците пък на пролетарските национализатори на шоколадената фабрика се предполага че висят пред шоколадените витрини със съдрани гащи и сопол висящ от носа и тъжно подсмъркват колко несправедливо са били ограбени от демокрацията и реституцията. |
| чудя се защо Дмитрии е кръстен така, или това име е приел по късно. Щото някак Брюксел, Попа и Дмитрии не ми се връзват. Сигурно сам алтернативно умен за подобни неща. |
| Ами не е Дмитрии. Димитри е. Ма ти се чуди. То тук се напълни с малоум... пардон. ...а си алтернативата. |