Добави мнение Мнения:9
| ...за сметка на новите членки на ЕС... |
Определено можем да верваме. Ербъс са много напред с матряла. А и първа от петролния свършек до двадесетина годинки , ще гризне дръвцето самолетната индустрия. Оти там върви най-ногу въглеводороди. Така че тия проекти за фърчила са нещо като еквивалент на биогоривата за автомобилния сектор.Интересно е , че и Боинг имаха някакъв подобен футуризъм. Кой ли ще е първи ? Аз залагам на Европата  |
| Поредната медийна партенка. Този "суперпроект" се размята от 4-5 години и периодично се тиражира за възхита и удивление на множеството. "Проектът" обаче е не повече от страничка на сайта на цитираната фирма, съдържаща елементарни, но гръмливи описания и картинки. По тези описания всеки специалист би ви казал, че това не е нищо повече от розова утопия. А картинките подозрително приличат на Мясищев М-50 "Bounder", вкл. и с липсата на прозорци, с което М-50 е уникален. За повече информация тук http://topgun.rin.ru/cgi-bin/units.pl?fie ld=3&unit=2394. За сведение, полетял е на 27 Октомври 1959, и след като поплашил чуждите военни аташета над червения площад през 1961, през 1968 е пенсиониран и предаден в музей като безперспективен. И като резултат, 40 години по-късно се сервира като "революционен проект", който ще бъде достъпен "само след около...25 години" и медиите услужливо тиражират. |
| Некои съображения: 1. Двигатели комбиниращи правопоточен и турбореактивен режим съществуваха и от двете страни на Желязната завеса. При американците това е SR-71 “Blackbird”, където към стандартния двуконтурен турбореактивен двигател беше добавен трети правопоточен контур. Това обаче позволява скорости до около 3300 км/час. С две думи правопоточния контур и титановата конструкция не дават драстично преимущество, поне сравнено с по работническо-селски ефективната конструкция от другата страна на желязната завеса - МиГ-25: конструкция от жароустойчива стомана, два мощни двигателя и високотемпературен керосин (3200 км/ч). Малко преди фалита на СССР руснаците изпитаха два двигателя които имат много хляб в тях: първия беше триконтурен двигател, подобен на този на „Черната птица”, макар че твърдяха че скоростите които позволява са до 4, 5 М. Втория беше водороден двигател, монтиран на Ту-154М (Ту-155). Самолета летеше с един водороден и два стандартни двигателя, като водородния се държеше прилично и нямаше проблеми. За съжаление фалита на СССР прецака тези разработки. Така че от гледна точка на двигателите съществува технологична възможност. 2. Големите проблеми за такъв самолет ще дойдат от конструкцията - самолет движещ се с такава скорост би трябвало да се нагрява над 400 о С. Това ще предизвика значително температурно разширение - при МиГ-25 са предвидени топлинни компенсатори в конструкцията, според някои авиационни специалисти конструкцията на самолета се удължава с почти цял метър по време на полет. За граждански самолет с 300 души на борда това е шибан проблем. 3. Защо се реши че след като самолета гори водород е „карбон-френдли”? Карбон-френдли ми е долуподписания. Основна технология за получаване на водород в момента е парната конверсия на природен газ при което се получава водород и въглероден двуокис. С две думи работата е като при био-горивата. 4. Въпреки тези според мен сериозни проблеми, смятам че високо-скоростните самолети (т.нар. „хипер-плани”) са бъдещето на авиацията. |
Уважаеми Маузер , в допълнение на компетентните Ви размишления , бих добавил некои мои мисли. Проблемът с топлинното разширение при Миг 25 / и 31 тоже/ го има в два пъти повече и при SR 71. И там са го разрешили покласически начини , въпреки ногуту титаний. При 300 метров аероплан - разширението би наложило фундаментално различни подходи от досегашните. Ненам дали материалознанието е отишло толкова напред , поради което предполагам , че такова транспортно средство ще си бъде просто един суборбитален космически кораб с доста , доста висока орбита. А от беглите наброски за двигателя се остава с впечатлението , че това ще бъде изцяло НОВ двигател , а не правопоточен такъв /М/ . Всички тия проекти от едно време до ден днешен имат абсолютната техническа реалистичност и възможност да се сбъднат. И един и същ проблем - РЕНТАБИЛНОСТТА. Там е питанката. А водород може да се прави и чрез електролиза на Н2О , екологично и напълно без въглеводороди.  |
Добави мнение Мнения:9