Отиди на страница:
| GARAMEL, Това, че никът ми е "Параграф 39" изобщо НЕ означава, че имам нещо общо с адвокатлъка или с Правото- като изключим, че съм, още от малък, твърде любопитен и любознателен в областта на Правото! Означава, единствено и само, "съпричастност" към чл. 39 от българската Конституция- за СВОБОДАТА човек да има Мнение и да може да го разпространява Свободно! ТОЛКОЗ! |
| Докато се спори за Вeлика Сърбия и Велика България, се появи Велика Албания. Редактирано от - aa1 на 11/2/2008 г/ 18:51:19 |
| Като почне това дърлене кои са по-големи маскари на Балканите и започвам да се чудя в 2008 г. ли сме, или в 1878 г. Или в 1778??? "Чичовци", господа, класика в жанра:  Иванчо Йотата неусетно се намести между говорещите; разговорът, захванат по повод на коня на Ивана Болъшъка, се беше обърнал вече на прение по правописанието. Учител Гатю, известен волтерианец, поразяваше безпощадно няколко благочестиви букви, завещани от старината. Съюзниците му бяха: Мирончо, Иван Бухалът, вечен обитател на кафенето; сръбналият дядо Нистор, който ако и безграмотен, занимаваше първо място в редовете на борбата; господин Фратю, голям волнодумец и патриот, и кафеджията. Като съюзници на мусикословесний Хаджи Атанасия, сладкогласния псалт и елинист, фигурираха: многоученият елинист и доктор с тартароеметико - той го даваше за всички стомашни болести - дядо Йоси; поп Ставри, верен съхранител на традициите на школата на Гърбата: той още пишеше с оксии и варии; двама безгласни, но види се, вещи слушатели, защото клюмаха много умно глава всекиму; който вземаше думата от двата лагера; и Иван Капзамалинът, мющерия на Иванча и сват на поп Ставря. Естествено Иванчо Йотата се присъедини към лагера на елинистите. Това като видя, Хаджи Смион мина към партията на волтерианците. Подидаскал Мироновски беше неутрален. |
| Ей го цялото, четете и пазете чувство за хумор: XII. Волтерианци и елинисти Иванчо Йотата неусетно се намести между говорещите; разговорът, захванат по повод на коня на Ивана Болъшъка, се беше обърнал вече на прение по правописанието. Учител Гатю, известен волтерианец, поразяваше безпощадно няколко благочестиви букви, завещани от старината. Съюзниците му бяха: Мирончо, Иван Бухалът, вечен обитател на кафенето; сръбналият дядо Нистор, който ако и безграмотен, занимаваше първо място в редовете на борбата; господин Фратю, голям волнодумец и патриот, и кафеджията. Като съюзници на мусикословесний Хаджи Атанасия, сладкогласния псалт и елинист, фигурираха: многоученият елинист и доктор с тартароеметико - той го даваше за всички стомашни болести - дядо Йоси; поп Ставри, верен съхранител на традициите на школата на Гърбата: той още пишеше с оксии и варии; двама безгласни, но види се, вещи слушатели, защото клюмаха много умно глава всекиму; който вземаше думата от двата лагера; и Иван Капзамалинът, мющерия на Иванча и сват на поп Ставря. Естествено Иванчо Йотата се присъедини към лагера на елинистите. Това като видя, Хаджи Смион мина към партията на волтерианците. Подидаскал Мироновски беше неутрален. Силна и разпалена ставаше препирнята, защото, при всичката кръвожадност на волтерианците, елинистите не отстъпиха ни йота; напротив, заявяваха още по-ужасни притезания. Мусикословесний Хаджи Атанасия изискваше непременно да се възвърнат на първото си почетно място в азбуката ии ; Петко Миразът, по-умерен, настояваше само за и ; поп Ставри беше неукротим и повеляваше да се въведат пак титлите, но най-после отстъпи и се съгласи да останат само над Бог и над Ангел; Иван Капзамалинът и двамата неми слушатели също подкрепяха тия мнения и насърчително клюмаха главите, а дядо Йоси, многоученият елинист и доктор, просто препоръчаше елиниката. Хаджи Смион, който още трепереше от гняв, като гледаше рамото си, поглеждаше често и зложелателно към Йотата, когото избиваше пот по челото. Но ехидният Хаджи Смион, за да се наслади по-скоро от отмъщението, прибърза и бутна с лакътя си учител Гатя, който в това време разпалено оборваше елинистите. Той се обърна към Хаджи Смиона и го погледна въпросително. - Ами йотата?- каза Хаджи Смион и твърде безочливо се изсмя към Иванча, от когото не се боеше вече, защото имаше на своя страна, освен учителя, дяда Нистора, който не прощаваше на Йотата, дето блажеше през коледни пости, и го гонеше с чибука, колчим приказваше неуважително за патрика; Мирончо, който презираше Иванча и го наричаше понякога "Иван Йотович ничтожний", и кафеджията, по природа голям гонител на йотата и на мухите. Иванчо се зачерви и пламна до ушите. Учител Гатю се засмя и погледна съжалително Иванча. - Бай Иванчо, ами вашата йота какво да я правим? Това полуглумливо, полупрезрително отнасяне към йотата докачи Йотата. Той хвърли огнен поглед Хаджи Смиону, който се хилеше предателски, и отговори грубо: - Кажи, нали си даскал? Що питаш мене? Нали си даскал? - Аз казвам - пое учителят високомерно, - че и за нея трябва да кажем вечная памят, както и за дядовите попови дрипели. - Истински волтерианец - пошушна поп Ставри. - Да ме прощаваш, да ме прощаваш, - каза Иванчо гневно! - то не е се едно, йотата е друго, ти тия краставици продавай ги на дяда поп Ставри, на Иванча недей казва... за колко пари те купувам? Дядо поп Ставри погледна зверовито на докачливия си съюзник. Мнозина любопитни обиколиха двамата борци. - Следвай, Иванчо! - насърчи го Хаджи Атанасия от лагера на елинистите. - Браво! - извика несъзнателно Хаджи Смион от лагера на волтерианците. Това насърчи Иванча, а стресна малко забрутения учител Гатя, който изведнъж видя, че побе-дата не ще бъде така лесна, затуй буйно захвана да унищажава Йотата. Но Йотата му възразяваше твърде разумно и го застрашаваше, че ако иска, може да го натъпче в орехова, черупка с доказателствата си. - Докажи! - извика ядосано учител Гатю. - Да, докажи! - повтори и Хаджи Смион. - Да те видим, де - измъмра дядо Нистор, като надуваше чибука неумолимо. Иванчо се помая малко, за да съвземе силите си, и подзе сериозно: - Перво, йотата требува, защото... - Не требува за нищо! - пресече го нетърпеливо учителят. - Не трябва никоя йота на света! - изрева Мирончо. - Трябва! - извика Иванчо упорито. - Не трябва! - Трябва повече от ижето! - Не трябва никак! - извика ожесточено Хаджи Смион... - Аз в Молдовата не зная ли! Само едно и имат! Не трябва. - Молдованското е друго, православного е друго - забележи му поп Ставри. - От язик до язик разлика има - прибави с достоинство дядо Йоси. - Перво - продължи Иванчо, като хвърли заканителен поглед на Хаджи Смиона, - перво, защото йотата присъстува в черковните книги, по отцепредание и прочия... Бива ли сега да се отмятаме сиреч от старите наши славни списания? На поп Ставря се хареса тоя прием и той отвеща гръмогласно: - Не бива. - Противозаконно е, без йотата се не може - проговори с напевателен глас мусикословесний Хаджи Атанасия. - Ха, Ипократ... Иска ли питане? Не е възможно - притури с дълбокоумна усмивка дядо Йоси. - Браво! Иванчо Йотович! - извика Мирончо, който от няколко време взе да гледа Иванча като една йота, скачена с точката си чрез една тъничка чертица (защото такова очертание имаше Иванчовият труп, врат и глава на стъклата на прозореца). Иванчо изруга тайно Мирончо и продължи: - Второ, йотата не подобава да се изхвърли, защото, кажи ми, господине мой, как ще пишеш "созданiя мiра" например. Това мъдро запитване очарова поп Ставря и той каза язвително към учителя: - Така, созданiя мiра.. та Бог знай, те не вярват и в созданiя мiра, волтерианците. - Третю - продължи с растяще въодушевение Иванчо, - третю, йотата е една красота на граматиката, както е очевидно, например... Учител Гатю се изкикоти яката. - Красота на граматиката? Браво! Например? - Например - подзе Иванчо, като се озърташе, пиши например: Хаджи Атанасия с иже - няма никакъв вкус, не стои хубаво; ако ли го пишеш с йота, по си има прилика, гаче си е родено така. Мусикословесний Хаджи Атанасия. цял почервеня от самодоволство, като видя, че името му послужи за доказателство необоримо. - Без йотата не се може, какво си играйте - каза той, - аз ви харизвам най-после и и, но за i-то умирам !... Рекох. - Аз жертвувам -то, но i-то да си остане — каза Пощянката. - И аз на поврага пращам титлите на гърбата, но i-то не давам, анатема, който го бутне, то ни е вярата! - каза гръмогласно поп Ставри, увлечен от либерализма на съюзниците си. - Нафиле, не отбирате нищо - отговори безнадеждно дядо Йоси. Иванчо тържествуваше. Той намери горещо подкрепление в своите съюзници, когато учител Гатю още от рано се умори, защото не видя някаква облага от своите. Той беше генерал без войска. Дядо Нистор даже му измени: той само надуваше чибука и клюмаше на поп Ставря одобрително; Мирончо не внимаваше твърде, защото презираше всичко освен възточния въпрос; кафеджият бе седнал с Ивана Капзамалина да играе на табла, и то в разгара на борбата; а господин Фратю се плезеше в огледалото и се мъчеше да се огледа зад ушите. Головратът пък беше впил очи в белите тебеширени драски на вратата и когато учител Гатю се обърна към него и поиска с поглед одобрението му на думите си, той отговори сериозно: - Тъкмо седемдесет и осем кафета. Оставаше един верен съюзник-Хаджи Смион, който беше къс в граматиката - друго нещо, ако се касаеше за политически въпрос, - а подидаскал Мироновски стоеше неутрален. Но на връх триумфа на Иванча му скимна да извика победоносно: - Долу Волтер! Долу гръцкия патрик! - Мълчи там! - извика свирепо дядо Нистор, като замахна с чибука си да го удари. Това внезапно застъпване за Волтера ободри учителя. - Да живее Волтер! Йотата долу! - извика той пламнал и се закани да го наплеще в една дописка, задето беше увил в един школски вестник червен пипер. - Долу антихрист! - извика пак дядо Нистор, като махаше с чибука сърдито на Иванча; после, като се извърна към Хаджи Атанасия и поп Ставря, издума сопнато: - А? Тия кратуни нищо не отбират, аз само седя, та ги слушам! - Няма старото учение, няма - каза Хаджи Атанасия, като отваряше вратата. - Нафиле, нафиле - продума дядо Йоси съкрушено, като излазяше. |
| пича [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 323 Сърбия като е толкова правова държава да върне Западните покрайнини, които са незаконно окупирани в момента!!! Те са дадени на Югославия, такова животно в момента няма, по международното право Сърбия е окупатор!!!! пича  Редактирано от - потребител,07 на 11/2/2008 г/ 19:47:00 |
| Орлине, Никъде не хваля Турция за територията й или политиката й към малцинствата, напротив - провери в досието ми. Бил съм винаги против възродителите у нас, но това е друга работа. Сега на дневен ред е Косово, не турски или иракски Кюрдистан, нито Кипър. По въпроса за ООН и ЕС - ООН има принципна позиция да оставя на регионалните организации да решават регионалните си въпроси - африканските на ОАЕ, европейските - на ЕС. Косово е европейски въпрос, самата Сърбия иска да влезе в ЕС, и е редно значи ЕС да решава, още повече, че в ООН няма изглед да се реши. Да се настоява за ООН значи да се настоява никога да не се реши. Това ще е лошо за Европа, за Балканите, за ЕС (ще стане ясно, че ЕС няма думата по европейските въпроси, а я има в случая Русия) и за самата Сърбия. |
| Трябва да се напомни, че страните от ЕС, които планират да признаят Косово и Метохия за нова държава, биха нарушили не само фундаментите на международното право. Биха скъсали и договора-декларация от 1975 г. под който сами са си сложили подписите си заедно с Канада и Щатите. Две от договореностите са: Нeнакърнимост на границите на страните Териториалната цялост на страните И трябва да се прочете историята за това, какво става, когато такива принципи се погазват - Мюнхен 1938, например. Война. Неизбежно. И този път - съвсем близко до БГ.  Редактирано от - Meto ot Interneto на 11/2/2008 г/ 21:07:59 |
Олеле, ужас. И каква ще е тая война, специалист? Сърбите ще нахлуят обратно в Косово ли? Интересна гледка ще е |
Фич , не се прави на хамсия.  И Чехия , и Словакия , и Словения , И Хърватско , и ВСИЧКИ бивши съветски републики... са национални републики в рамките на ФЕДЕРАЦИИ. Т.е. отделянето им е законова опция.И то се случи , с малки изключения , кротко и мирно. Косово НИКОГА не е било република , то най-много е било автономна област  Това да си го набиеш в главата.Да отцепиш Косово от Сърбия /майната им на сърбите , никакви не ми са/ е същото , както да отцепиш Каталуния от Испания , Корсика от Франция , Трансилвания от Румъния ........ мога да продължа поне 15 такива случая само в Европа. Това си е чиста проба СЕПАРАТИЗЪМ  Никоя национална държава не би толерирала такъв сепаратизъм. Но тъй като ти работиш за кауза целяща в бъдеще сриването на националните държави , поведението ти е обяснимо. От девет дерета вода ще донесеш на целесъобразността , и против законността.  |
| То не, че ме интересува ама аз все пак да попитам: Какви са ползите от независимостта на Косово - за нас?... И Муки не си прав - работи само за пари...Наемникът няма интереси!... _________________________________________ _ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Муки, законите се създават и променят от хора, а не обратното. Това да си го набиеш в дебелата тиква. Иначе и България не е била република в Османската империя - само местност населена с българи. Ама какъв злобен сепаратизъм му удариха, а? |
Цио-дудук , ти за България кахър не бери. Тя преди да стане османска област е била Царство и Господарство. Славно и с история...А портите на Търново ги отворил жид. И търновци нарекли гроба му - "Жидов гроб". И хвърляли камъни там , докато станала цяла грамада. Така че не рони жидови сълзи за България от османско време насам.  |
| Жидов гроб /еврейски гроб/ Иван Вазов Издайство, измяна позорна пропусна врага в крепостта и Царевец як след упорна отбрана потъна в кръвта Бранители храбри паднаха под турския кръвнишки нож, палатите царски пламнаха, огряха зловещата нощ. На утрешний ден пред пашата евреин се мръсен яви целуна му робски полата и с вид горделив заяви: Преславний войводо, сполучих услуга да сторя на вас. Аз портата таз нощ отключих и Царевец в твоя е власт Паша милостиви: награда, А, ти ли бе хитрия жид? Велика награда се пада на подвига твой бележит. Избягаха гадове смрадни, остана издайника сам. Затрупан с камъни хладни, с храчки, проклятия и срам. |
Муки, освен да цитираш народни митове и легенди, нещо по същество можеш ли да кажеш? България била царство преди 500 години, това ли ти е довода? Е па Османската е била империя 500 години на същото място, а Византийската още към хилядо. Не знам и аз защо очаквам нещо повече от теб...  |
Апропо, да ти цитирам ли Илиада? Там дето Ахил го пронизали в петичката и взел че умрял - така пише, честна пионерска!  |