Наистина: Тъжно, но факт. Тъжно е, че в България не се намери и намира група хора, която да е достатъчно доказала се в лично отношение и да приема няколкогодишно участие във властта като отплата и издължаване към обществото, а не като средство за лапане и разширяване на личното за сметка на общественото. Но пък от друга страна, да не би само в България да е така?! Не мисля. Манталитета на днешния политик (тук май само скандинавците можем да изключим) е "ако няма далавера за мен, няма за никой". Това е морал от отминаващите хилядолетия и май няма какво особено да се направи по въпроса... Всяко нещо с времето си. |
| В България демократични партии няма и неможе да има. Българите са израснали в абсурда на комунизъма и незнаят какво е свобода. Приели са комунистическото безправие като неоспорим факт и реалност. ДС и КГБ агенти и привърженици контролират цялият държавен апаратм и всички т.н. "граждански" институции както са ги контролирали от 60 години. Други 60 години ни трябват да видиме светлина в тунела. |
Чест прави на автора (още веднъж ) и това, че не е забъркал Атака и Сидеров в тези кукувичи истории. И не би и било редно защото в момента Атака е май единствената политическа сила, тръгнала от долу, от един град на 400 км. от София, от една кабеларка, от един водещ, от един Човек. И независимо от мотивацията на този човек и хората, които му повярваха, това си е едно сто процента автентично гражданско движение. Едно движение, породено от множеството недъзи на нашия ""завършил"" преход. И съответно не прави чест на статуковите политици и журналисти, които две години изливаха яда и завистта си върху това движение и неговия лидер. А в същото време говореха за липсващо гражданско общество, явно разбирайки това понятие като общество, в което те ще са гражданите и то по-граждани от другите. |
| ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧИ ГНЕЗДА... Когато се развива цяла тема за "кукувиците" в политиката и техните яйца (деца) е редно да се спомене кой пръв използва тази сполучлива метафора и по чий адрес. Това съвсем не е уважаемия проф. Миланов от ССД, а Антония Първанова от НДСВ. В началото на септември 2007 г., тя разнообрази най-вялата предизборна кампания за местните избори в София, като "хвърли ръкавицата" право в лицето на кмета ББ, тогава кандидат за втори мандат. 4 Септември 2007, Express.bg 19 Септември 2007, Вестник СЕГА Не че това тогава имаше особено значение... PR-ите на ББ вече му бяха написали програмката, "основните опоненти" бяха избрани, "диспутите" бяха (пред)платени, "водещите" от двете ТВ бяха определени, така че цялата организация бе в ход... Естествено Първанова не влизаше в сметките, затова бе направе всичко необходимо така че ББ да не влезе в пряк сблъсък с нея, но все пак шамарът бе оглушителен и отзвук имаше... Така че това е истината - класическата "политическа кукувица", черпеща наготово ресурс от чуждите гнезда е ГЕРБ, останалите са малки, жалки "прелетни птички" нищо повече... П.П. Костов не е кукувиче той е стар птеродактил - застрашен от изчезване вид. |
| За съжаление и Атака е част от изкукването на българския политически живот. Като махнем националистичните призиви (невъзможни за реализация по демографски, икономически и външно-политически причини) какво остава ? Нищо и половина. Симеон започна много правилно с обединяването на българското общество, защото само обединено то представлява фактор в българския политически живот и може да се противопостави на разни мижетурки, които бягат от посолство в посолство да питат какво да правят. За съжаление Атака не обединява обществото, а го разединява. Което я причислява към партиите на прехода. Но преход към какво ?? |
но все пак шамарът бе оглушителен и отзвук имаше... Представям си как Първанова си направила едно чучело на Бойко и му бие шамари. До посиняване. На едната ръка. А после и на другата. След което спи спокойно с чувство за добре свършена работа.... То зер при такова посиняване може ли да кажем, че зле е свършена работата. [/quote] |
Обичам също много някой да ми гавори за обединяване. Спомням си едно време какъв живот беше, когато бяхме обединени под знамената на партията (пардон, Партията с голямо "П" |
За малко да пропусна. Преход към какво пита Сиол Ен. Ми честно казано и аз не знам. Май към демокрация беше. Ама не такава дето някой слага бариери на готово построена магистрала, друг обявява това за грабежа на века, а после и двамата се прегръщат и забравят за случая. Като най-демократично скриват и договора и анексите и вариантите към него. И така вече не знам колко демократични години поред. |