Отиди на страница:
Я съм на червено 
| Левски в Кипър като Октавиан при Акциум Коментар на седмицата - Павел Колев, редактор във в. "24 часа" Колкото и да са относителни, резултатите в приятелските мачове от един подготвителен лагер винаги са предпоставка за някакви прогнози как ще се представи отборът през сезона. По традиция през последните години Левски прекара най-важната част от подготовката си в кипърския курорт Агия Напа. Различното, освен доста обновения състав на треньора Станимир Стоилов, разбира се, бе и това, че верните сини фенове можеха да наблюдават всяка тренировка и всеки приятелски мач на Острова на Афродита. Толкова близо до съществения работен процес в лабораторията на Станимир Стоилов никой досега не бе получавал достъп. Сигурен съм, че за проследилите внимателно репортажите от Кипър в официалния сайт на Левски следващите редове едва ли ще са изненада. На всички вече им втръсна от констатацията, че любимият им отбор преживява преходен период. Това е така не само, защото от съблекалнята на Герена си тръгнаха футболисти-символи на цяла епоха като Христо Йовов, Седрик Бардон, Елин Топузаков, Димитър Телкийски, Валери Домовчийски... Като прибавим към тях и по-скоро невзрачния Екундайо Джайеоба, прогонените в изгнание Емил Ангелов и Милан Коприваров, разбираме, че явно става дума за радикално лечение в духа на Средновековието. Тежкоболният пациент, в какъвто безспорно Левски се бе превърнал в края на миналата година, бе подложен на кръвопускане - метод, с който са церили в онази мрачна епоха всякакви злини. Дали при шампионите и носители на купата на България този подход ще свърши работа, предстои да разберем. Но отговорността я носят изцяло Тодор Батков, Наско Сираков и Станимир Стоилов. В Кипър Левски нямаше задачата да доказва нищо на никого. Скандиранията от плебса, че кралят е мъртъв, както винаги се оказаха прибързани, тъй като след тях идва неизменното "Да живее кралят!". Дори и след тежката терапия в началото на 2008 г. най-популярният отбор у нас е запазил почти всички достойнства, които го превърнаха в хегемон на вътрешната футболна сцена. В интерес на истината, въпреки че през целия есенен полусезон играеше под възможностите си, Левски си остана най-избистрения като стил и физиономия тим в "А" група. И почти единственият с някакви модерни европейски характеристики в придвижването по терена и владеенето на топката. Другият претендент за подобна квалификация - ЦСКА, се намира там, където Левски беше преди 3 г. При това без никакви гаранции, че ще извърви много тежкия, но славен път на сините от 2004 до 2007 г. Така че в Агия Напа отборът тръгна от една солидна база, но му предстои да гради доста, докато стигне до покрива. Титулярният състав на Мъри е напълно избистрен, имайки предвид, че се очаква оздравяването на Лусио Вагнер и Даниел Боримиров. С тях двамата на разположение наставникът вече ще разполага със солидна вариативност в защитата и халфовата линия. Може би само Живко Миланов няма равностоен заместник на пейката и при контузия на национала ще се наложи преквалифицирането на Георги Сърмов в тази зона. Мнозина започват да сънуват кошмари от възможността Георги Петков да се контузи, защото не виждат кой ще пази на Левски. Но, както казва Карло Анчелоти, какво значение има кой е на вратата, ако отборът играе добре. Щом всички си вършат работата като хората, и вратарят ще се справи. Обратното също е вярно: когато нещата не вървят, често го отнася вратарят заради някоя нелепа грешка, без да се отчита, че глобално в отбора нищо не функционира, както трябва. Отделно младият Цветан Димитров дава сериозна заявка, че поне като характер не отстъпва на батко си Георги и, дай боже, един ден да го настигне и като качества на голлинията. Ситуацията с Игор Томашич не би била приятна на никой треньор и това важи и за Станимир Стоилов. Нормално е Мъри да иска да задържи централния защитник, също толкова нормално е футболистът да поиска по-висока заплата с оглед на своите 31 г. Вариантите са два: или клубът отсега да започне да търси алтернатива на Игор и да я превърне в реалност през лятото, като междувременно го използва пълноценно обаче, без да го кара да гледа видео и други такива дивотии; или да вдигне възнаграждението на Томашич и да си гарантира най-стабилната двойка централни защитници в България "Рабех-Томашич". В халфовата линия засега най-сигурен за мястото си изглежда Мирослав Иванов. Шуменския Деко направи убедителна подготовка в Кипър, буквално преливаше от креативност в мачовете, в които взе участие, и нещо повече - участваше изненадващо пълноценно в защитната фаза, което на него му бе малко чуждо допреди година. От самия Иванов зависи дали ще затвърди това титулярно място в Левски, което в момента държи в ръцете си. Ако не издържи на напрежението, значи няма характер да играе голям футбол. Но ако успее, тогава съперниците на сините през пролетта с основание може да се притесняват от още едно "ново попълнение" в състава на Стоилов. До Деко за две места в средата на терена ще се борят Даниел Боримиров, Дарко Тасевски, Ричард Еромоигбе и Георги Сърмов, без да броим и Лъчо Балтанов, който също чука нервно на вратата на първия отбор. В атаката нещата по фланговете стоят добре, защото престоят в Арсенал се е отразил повече от благотворно на Николай Димитров. И без да разтъпче тревата на "Емирейтс стейдиъм" и да се съблича шкафче до шкафче с Емануел Адебайор, Хичо си беше един от най-талантливите футболисти в България. Сега обаче уникалният техник е придобил и самочувствие, което го прави изключително опасен. Който не вярва, нека види гола му във вратата на Рапид (Букурещ). Бразилецът Зе Сoарес няма нищо общо с плахия и недохранен (поне на вид) мушморок, който кацна през ноември в София. Бързина, скоростна техника и много хъс вече правят присъствието му на терена осезателно, липсва му само шлифованото центриране, за да стане пълноценен флангови играч. Жоазиньо е на 18 г., но въпреки това изглежда почти изграден като качества. След кипърските тактически уроци на Станимир Стоилов вероятно Жо ще даде сериозна заявка за по-трайна следа със синия екип още през тази пролет. Въпреки повече от скромния си ръст Жоазиньо играе феноменално с глава, а ударът с левия крак напомня с маниера си на Роберто Карлос. Един друг Карлос - Жеан, е голямата загадка засега. Централният нападател дойде с големи очаквания на Герена, а надеждите на феновете станаха още по-големи след напускането на Валери Домовчийски. Станимир Стоилов бе планирал да играе с двамата в атака, но сега Жеан Карлос ще трябва да действа сам. На всичкото отгоре без да има право на нормален период за адаптация, защото няма кой да го смени в състава. Единствените възможности са Мариан Огнянов и Исмаил Иса. Първият е вкарвал гол на Челси, така че "А" група едва ли би трябвало да го стряска, но вторият със сигурност не е готов. Привличането на Еньо Кръстовчев може да се окаже много печеливш ход, ако нападателят успее да навлезе бързо във форма, защото той има зад гърба си доста голове при това с фланелката на Марек. Където всяко стигане до вратата на съперника трябва да се брои за гол, а всеки гол за два. Що се отнася до юношите, в Кипър стана ясно, че те имат още какво да учат. И липсата на дублиращи отбори е отрова с бавно действие за българския футбол, а за Левски си е направо трагедия. Защото таланти на 17-18 г. имат нужда да играят със синята фланелка, но това предвид винаги високите цели в първенството и турнира за купата на България е невъзможно. Затова от 12 младоци само Лъчо, Мариан, Виктор Генев и Цветан Димитров показаха наистина някаква готовност да помагат на първия отбор. На останалите им трябва челен сблъсък с професионализма във всичките му измерения, каквото е например да не говориш по мобилния си телефон в съблекалнята. Левски започва пролетния полусезон в ролята на Октавиан Август в битката при Акциум. Марк Антоний и египетският му съюзник Клеопатра са фаворити, но имат да бранят 10 точки преднина. И като гледам какво се случва на "Българска армия", там въпросните 10 точки са историческата разлика между по-нататъшното съществуване и преминаването в небитието. Хорицата в червено така са се вкопчили в тази преднина, все едно ще стигнат така липсващия им финал в турнира за купата на европейските шампиони, от който сами късметът ги лишил преди много-много години. Не дай си боже, Октавиан Август с умели маневри да принуди флотата на Марк Антоний да развали строя си... Не дай си боже, невярната Клеопатра (в ролята Александър Томов) да побегне, както е станало на 2 септември 31 г. пр. н. е. Ще последва такава червена катастрофа, че Левски, и да не иска, пак ще трябва да става шампион! |
За'би го Деба заради тия шибани компютри ся требе да бачкам цял викенд  виста сукс ма нищо де поне ся мое да се почерпя  |
| Dokich, В последно време много работа, и нямам време да влизам във форума. Все пак успях да те провокир и да вземеш отношение относно продажбите. По принцип съм съгласен с тебе относно разликите, които изтъкна. Вярно е, че вашите чорбаджии няма да ви оставят в батака. Дори и да раздадат без пари играчите ви, парите от чьорните сметки никога не свършват и винаги има за нови играчи. При нас Стойчо знаеше, че Велизар, Вальо -Норича и Данчо Йорданов са обявени за продажба и съм сигурен, че през зимната подготовка си е изграждал играта на отбора като е имал предвид този факт. Според мен на Стойчо му дойдоха много някои контузии и особено на Ненад Настич. И като го знаем, че е малко ексцентричен, с днешните си изказвания СМ се опитва да се презастрахова от загуба на точки в първия мач - от Литекс. Но като вземем предвид, че в ЦСКА пристигат свежи пари, то изводът е един - 31 титла ни е в кърпа вързана. Имаме с какво да купуваме мачовете.  |
| Магистралният труженик Сашо Томов доказа, че за някой лев е готов на всичко, дори да затрие ЦСКА Преди около 2 две години си мислех, че ставам свидетел на най-срамната част от историята на ЦСКА. Тогавашният собственик на армейците Васил Божков затвори Сектор Г и по този начин опита да отнеме любовта, силата и достойнството на червените фенове. А най-титулуваният български клуб загуби преднината си от 7 точки и изпусна вече спечелена титла. Лъгал съм се... 24 месеца по-късно един друг началник в Борисовата градина е на път да стори нещо много по-страшно. Божков даваше пари, грижеше се и издържаше отбора. Сегашният, бившият вицепремиер и неуспял политик, в качеството си на наемник е на път да сътвори още по-голямо кощунство. Въпросът е ще му бъде ли позволено или по-скоро ще успее ли някой да го озапти. Сашо Томов дойде в Борисовата градина на бял кон, с големи обещания и фойерверки. За 12 месеца наместникът на Прамод Митал изрече толкова много изпълнени с патос слова, че вече не можем да му хванем края. Но се оказа, че той не ни е лъгал, а просто е забравял какво е говорил. Нормално, никой не би могъл да си спомни всички тези лъжи, които бяха хвърлени хей така в пространството. Но, не за това ми е думата. Ако просто си говореше празни приказки, Томов нямаше да пречи на никой, но наред с това той направи всичко възможно да попречи и саботира работата на онези под него. Само за последните 2-3 месеца помните ли колко пъти Стойчо каза, че му трябват нови футболисти, а не иска да продава настоящите. И сякаш напук на това кичещият се с престижното звание президент продаде Чиликов, Кабус, Амунеке, Георги Илиев, а сега на ред са Кирил Котев, Симеон Златев и ... Велизар Димитров. От поисканите не дойде никой! Няма го го Електричката, няма го Роберт Попов, няма нито един качествен чужденец. Само Бадема! Поне е нещо, ще кажете! Преди около месец лидерите на синдикатите заявиха, че дават Томов на прокурор за финансови злоупотреби в Кремиковци. Дано го разследват и за дейността му в ЦСКА. Но даже и тромавата ни законодателна система да го оправдае, то за всички е ясно, че той е Престъпник. Не по начина, който всички приемаме тази дума, а в морален аспект. Този човек се подигра с любовта на милиони. Той опита и продължава да прави напъни да съсипе готов отбор, този, който е марката и лицето на България в Европа. Как ли? Като саботира работата на старши-треньора и целият спортно-технически екип. Като се гаври с футболистите. Като се подиграва на феновете и хората от детско-юношеската школа. За жалост в момента, когато червените имат потенциала и възможността да се легитимират като най-могъщият български клуб Томов задмина с постъпките си дори Ивайло Дражев. Като едни познати дами, той само чака някой да му покаже някой лев и е готов на всичко. Не искам да обиждам труженичките, които си изкарват хляба на улицата, но тяхното поведение не отива за боса на ЦСКА. Да продадеш футболисти, на които наставникът е категоричен, че ще разчита е меко казано идиотско. И единственото обяснение е, че Господинът не може да отказва, когато види малко пари. Ами то така излиза, че ако му размахат пачка от някъде, той ще е готов и клубът да закрие. В този момент оправдания, че се грижи за финансовото състояние на тима не минават. Като не може да осигури свежи финанси и спонсори нека освободи поста. Защото както сега се надява да обере лаврите на 60-годишнината, така може неочаквано върху него да се стовари гибелният гняв на стотици хиляди, а защо не и милиони. И тогава, когато след 2-3 години изплува от мишата си дупка, с поредната си политическа формация, вече няма да може да залъже и тези 2-3 процента, които гласуваха досега за него. Не че сега ще го направят, но... А сега няколко думи и за Велизар. Да, Томов иска да го разкара. Едва ли самият началник има логично оправдание за тази своя постъпка. Ако Велизар бе продаден в нормален клуб, в отбор с амбиции би било добре. Но при положение, че самият той заяви готовността си да остане на „Българска армия“, то да се праща в отбор, в сравнение, с който Арис и Апоел са грандове - това вече е трагично. Томов трябва да знае, че за разлика от него, името на Велизар ще остане записано със златни букви в историята на ЦСКА. За близо 6-те години на „Армията” перничанинът бе един от най-добрите, най-ританите, най-обичаните, най-искрените... Той е мъж и обичаше по мъжки, както ще продължи да обича – истински. А не като Томов – магистрално и всеки, който е готов да даде 5 лева. |
