Отиди на страница:
Бачо Сократе, не знам. Пълзенето и лазенето са специалитет на камуняките. Не знам също трудно ли е ставането от "колени". Дай некой пролетарски поет да ни светне по въпроса. Директно ше го шитнем за Нобел.  |
| Всъщност какво е престиж? Нобелова награда? С лопата да ги ринеш вече - последната за литература беше на Дорис Лесинг - аре добре, предпоследната и предпредпоследната да ги помни некой? Лауреат ли е Пруст? Лермонтов? Колко още не са? Това че Йовков, Дебелянов, Вазов, Дончев никога нема да станат нобелови лауреати - голем праз. Ше ръкопляскаме на ташунка-витко и татанка-ютанка от модерната литература. --- Асанчо  Не пиши в български форум. |
| Дъртанян: " Имам нужда от някоя и друга инжекция адреналин, да ме държи във форма. Не можеш да си представиш колко неща направих, откак съм женен!" А тя и хабер си нямаше, каква точно роля са й отредили, и си умряше от кеф, че "пак му натрила носа на тоя!". Aми като са И определили ролята на С ПРИНЦ-овка за многократна употреба, при това безплатна, какво да прави жената, бре Дъртанянчо? Апропо, като стана дума за носа - дълъг нос и насран задник, чувал ли си за тази комбинация?  |
| Оло се е родил антикомуняка. Още в родилния дом е искал на акушерките да се легитимират партийно, щото него комуняшка ръка не може да пипа.В детската градина вместо за зайченцето бяло е искал да му пеят за Бъгс Бъни. Още от първи клас младият борец за демокрация се свързва с ЦРУ и като резидент, става последователно пръво чавдарче, пионерче и комсомолче, за да разяде системата отвътре.  88-89 година тръгва на екскурзия за Куба, за да спре Канада и да отиде в люлката на демокрацията, където със сълзи на очи да докладва, че не е успял да запали фитиля и да загроби целата кумуняшка България, щото по онва време в Българията немало кибрит, кумуняците се били усетили кво им гласи Оло и биле скрили сичкия кибрит! Хвала на такива борци за демокрация като Оло! |
| Искам да завърша таз сага с текста на една песен на Леа Иванова, дето я пееше с Джаза на оптимистите - ей така, от детски години й помня текста, а след това тя не я е изпълнявала в запечатаните от медиите малко на брой нейни песни. Казва се - Песен за кибрита. *** Купих си аз кибрит - туй сте разбрали, чудесен е на вид, ала не пали. И случва се така: Как? - щом драснеш ти, фосфора изхвърчи, дрехата изгори на дупки от молци. Припев: Хей, хей, хей, какъв кибрит, хей, хей, хей само на вид, и случва се така - как, да драснеш, докато ти падне дясната ръка. **** Посвещавам на Оло, чиято трагедия едва сега ми стана ясна.  |
| Некои лауреати: Кензабуро, Йелинек, Памук, Шимборска Некои нелауреати: Толстой, Греъм Грийн, Съмърсет Моам  |