Отиди на страница:
| До мюмюнлавърите: „В настоящия момент Македония е най-големият проблем, по-точно албанците в западната й част, където всъщност ще се тества разпадането на Югославия“, заяви хърватският професор по теория на държавата и правото Никола Вискович в емисия на Хърватската телевизия “Неделя в 2”. “Косово не е краят на Югославия. Краят ще се тества точно в Македония. Албанците там могат още утре да се отделят, ако пожелаят това, може да се отиде на държавно въстание. Тогава Западът може и тях като Косово да ги вземе под протекторат. Само че, ако до това се стигне, такава ситуация ще заплаши съществуването на Македония”, категоричен е Вискович. Ах, тези лоши македонци, досущ като сърбите. Редактирано от - aa1 на 25/2/2008 г/ 17:17:10 |
| Тия арнаути са като турците, само ги тормозят, горките. Редактирано от - aa1 на 25/2/2008 г/ 17:36:07 |
| Ето нещо за нашите приятели арнаути: през 1941 Българското правителство с лека ръка се съгласи Западна Македония да отиде към Албания (тогава под италианско управление). В резултат на това хиляди македонци от ония краища, тероризирани от албански националисти и фашисти, напуснаха родните си домове. В скопие има цял дебарски квартал. На тяхно место се заселиха албанци и промениха етническия пейзаж на този край. Ако през 1941 г. българските власти все пак могат да намерят някакво оправдание с това, че италианците са по-силни, то нямат оправдание, през 1943 г., когато Италия излиза от войната. Македонци предлагат на българското правителство, в тази неясна обстановка, да влезе с войските си в Западна Македония, но то отказва и ги оставя да ги тероризират Джемо Хаса и други арнаутски националистически и фашистки водачи. На 18. 10. 1943 г. Б. Филов, начело на българска делегация, разговоря с Хитлер, Рибентроп, Шмидт, Кайтел и Йодл. Ето какво е записал в своя дневник: “Говорихме доста и върху положението в Албания, изтъкнахме безредиците и преследванията на българското население, на което те обещаха да дадат защита (не настояхме много, за да не се ангажираме и ние с военни действия)” [Богдан Филов. Дневник. София, 1990, с.631]. |