| ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ! Току що свърши концертът на Лили по ТВ. Оставям настрана защо частната БТВ отново върши работата на националната Канал 1, която издържаме всички. Но изненадващо за мен, това ще остане тазгодишното ми"3 март ТВ преживяване". Вече 20г. шаблонът в обществото и вътре в нас се променя - търсим формата на националният си празник, нуждаем се от българо-руско антитурски исторически възстановки, но само това не стига. Къде ни е празникът, къде сме ние? И ето че изненадващо, по време на празничният семеен обяд БТВ полуслучайно прави точен ход - пуска концертът на Лили Иванова от декември 2007. И според мен - печели! Лили направи следното: препълни зала 1 на НДК, пя наживо, изглеждаше вълшебно, показа спортно-професионално ниво на което и 30 годишните могат да завидят. И от тук нататък - сама си бе продуцент, избра стил пиано бар, в който няма оркестър да спасява вокала и подреди песните си така, че ние прочетохме живота си отново. Е, уви нямаше поанта като "Моя страна!" на Емил, бог да го прости. Липсва й директен патриотичен текст просто. Но изпълнение, мисъл и качество бяха на Европейско ниво и националният празник чрез собственият ни живот влезе в дома ни... Публиката скандираше "Лили- прима!". И с право - примата дава тон. Жива и здрава да си Лили! Без да съм ти отчаян фен, вече 40 години повече от успешно си с мен!!! Трябва да знаеш, че и ние сме горди да сме с теб и да остаряваме заедно! Ех, да можехме да го правим като тебе... Дано това не ти е бенефис!!!! Впрочем, защо не видях Слави и никой от групата да те поздрави, нали те обичат? |
| Защо пък Лили да няма патриотични песни? Това, че на концерта е предпочела друго, не значи, че не пее такива. Ето 1, а по плочите й има още. Е, текста не е толкова силен, че да стане хит, но учи на родолюбие. Да не говорим за новата песен от Векове за векове написана по поръчка, която изправи публиката на крака. Лили Иванова Изповед Родино, нека мойто име да не блести по твоя път. Аз бях от тез, които винаги добре познаваха гласът. На твоята съдба, съдба голяма, на твойта радост, радост и печал, издигах ръст, ръст като Балкана, потъвах в селската ти кал. Припев: И чувам звуци, звуци, звуци на гордост и хайдушка жал. От тези звуци съм научила това, което съм изпяла. И нека утре то замлъкне, и нека то да отзвъни, когато твойта кал изсъхне под слънцето на нови дни. Незнайна нека си отмина, но твоя марш да не замре, кога реките губят име, когато стигат до море. |