Торес:
Мечтая да спечеля Шампионската лига
Цветовете на Интер ми носят късмет от малък, разкрива испанецът




Испанският ас на Ливърпул смълча Милано. През второто полувреме на реванша с Интер, минути след като Бурдисо остави съотборниците си от Милано с човек по-малко, Торес забоде невероятен гол и прати англичаните на 1/4 финала. Попадението на Хлапето, както е известен играчът, хвърли в екстаз 5-те хиляди фенове на червените на "Джузепе Меаца" и покруси италианските тифози. Домакините изпратиха любимците си и гостите с джентълменски аплодисменти в края на мача. Както и тифозите на Милан, аплодирали миналата седмица Арсенал въпреки загубата 0:2. Тогава героят на мача бе Сеск Фабрегас. Този път пак бе испанец - Фернандо Торес, по прякор Хлапето. На "Енфийлд" той предизвика 2 жълти картона и изгонване на Матераци, а в реванша - на Бурдисо. След което закова великолепен победен гол. Затова той бе най-търсеният за интервю от италианските медии в Милано.





Милано
Ивайло Пампулов
наш пратеник

- Фернандо, как се чувствате като хита сред трансферите от миналото лято?
- Когато отбор похарчи подобна сума (36, 5 млн. евро) само за един играч, разбираш, че привържениците очакват много и искат резултати. Трябва да докажеш стойността си. Манталитетът на англичаните е различен, не е както си го представях.
- Как си представяхте английските запалянковци?
- Опасявах се, че ще са истерични, но се оказаха толерантни и спокойни, дават ти достатъчно време за адаптация и се привързват към играчите веднага. Не обръщат внимание на финансовите параметри по договора ми. Футболистите сме по-уважавани на Острова и имаме право на личен живот.
- Вие веднага се отблагодарихте на шефовете на отбора и на Бенитес - от 1996 г. насам играч на Ливърпул не е вкарвал 20 гола за един сезон, а вие вече имате дори повече (общо 26 гола във всички турнири, от тях 4 в Шампионската лига).
- Да, но не беше никак лесно. През първата година е трудно да се адаптираш в новата обстановка - за първи път съм далеч от Мадрид, на място, където езикът и нравите са други. Засега обаче се справям.
- В Ливърпул вече се говори за финала на Шампионската лига в Москва.
- Мислим мач за мач. Интер беше сериозно препятствие за нас.
- Следите ли италиански футбол?
- Да, гледам Интер, Милан, Рома, Юве - футболът в италианското първенство е най-силен в света заедно с шампионатите на Англия и на Испания. Винаги ми е харесвал Алекс дел Пиеро, възхищавам се на Тоти. Франческо направи това, което исках да постигна в Атлетико (Мадрид) - да печеля с отбора на сърцето ми. Мисля, че неговата мечта, която исках и аз да следвам, е в основата на неговия успех и затова се чувства горд. Не забравям, че Италия спечели последното световно първенство по футбол в Германия през 2006, демонстрирайки типичния си начин на игра да достига винаги докрай във всяко начинание.
- Преди време вашето име се свързваше с Милан.
- Доколкото знам ръководствата на Атлетико и Милан са разговаряли, но аз не съм бил информиран по въпроса. Разбира се, да видя моето име да се свързва с такъв голям отбор като Милан, е чест за мен. За бъдещето ми не мога да говоря, но се надявам да остана дълги години на "Енфийлд Роуд", въпреки че италианското първенство ми харесва.
- Напуснахте Атлетико М след 12 години, които прекарахте там. Липсват ли ви емоциите на "Висенте Калдерон"?
- Да, дори в края ме смятаха за отговорен за всичко. Но дойде моментът, в който исках да постигна повече, да играя в Шампионската лига с голям отбор. И не на последно място - да се опитам да я спечеля. Моят Атлетико за съжаление не ми позволяваше да осъществя това мое желание. Опитах се да го постигна в Мадрид, но не успях. Получих възможност да се присъединя към един голям клуб и се възползвах.
- Защо точно Ливърпул?
- Заради манталитета на хората от града, който винаги ми е допадал - работливи и скромни, такива са жителите на Ливърпул. Дори без да има ресурсите на големите отбори, Ливърпул е английският клуб, спечелил най-много в родината си и в Европа. Присъствието в отбора на сънародниците ми Рейна, Шаби Алонсо, Арбелоа, които ми помогнаха по-бързо да се адаптирам в Англия, наклони везните в полза на Ливърпул. Треньорът Рафа Бенитес, който ме искаше много настоятелно и ме познава добре, допринесе при моето решение да избера Ливърпул - един амбициозен отбор, който е гладен за още успехи.
- Как свикнахте с английския футбол?
- Добре, харесва ми бързата игра, без прекъсвания, както и динамичният и силов футбол, който се практикува на Острова. В Испания играта е по-технична, но е с повече подавания, докато в Англия се стреля веднага към вратата, с три докосвания топката се пренася в наказателното поле и така нападателите имат повече възможности за голове.
- Изглежда, се чувствате чудесно в тактическата схема на Рафа Бенитес.
- В Ливърпул играя по-напред, отколкото в Атлетико. Не трябва да се връщам назад, за да участвам в изграждането на атаките, моята задача е да ги завършвам. Имам повече възможности да вкарвам и се чувствам по-добре в по-предни позиции.
- Играете за първи път в Шампионската лига. Как я виждате отблизо?
- Шампионската лига е мечтата на всеки футболист. Толкова дълго очаквах този момент, че ми изглеждаха фантастични мачовете от третия квалификационен кръг (в които Ливърпул се изправи срещу френския Тулуза - б.р.). След това дебютирах в груповата фаза срещу Порто, вкарах първия си гол (в предпоследен мач срещу Порто на "Енфийлд" - б.р.). Направихме ужасяващ старт в групите (1:1 с Порто, 0:1 у дома с Олимпик М и 1:2 от Бешикташ). Но после спечелихме последните 3 мача по впечатляващ начин, а гостуването ни в Марсилия ще се запомни с онова 4:0, което им нанесохме. Всичко това говори за класата на Ливърпул.
- Кои английски отбори обичахте да наблюдавате по телевизията от Испания?
- Евертън, където е сънародникът ми Микел Артета, Ливърпул с Шаби Алонсо, Рейна и Фернандо Мориентес, докато все още беше футболист на червените. С две думи, отборите с испанци, както и мачовете на големите отбори като Челси, Арсенал и Манчестър Юн.
- Кой от новите ви съотборници ви впечатли най-много?
- Капитанът Стивън Джерард. Знаех, че е голям футболист, но не си го представях така, както го видях при пристигането ми в Англия. Умее да поведе отбора в трудните моменти, жертва се за него като истински капитан, винаги е на разположение на треньора независимо от всичките отговорности, които носи. След него ме впечатли и Хавиер Маскерано, който не се предава никога на терена. За него са ми разказвали аржентинските ми съотборници в Атлетико (Мадрид), но въпреки това останах поразен от Хавиер.
- А от съперниците ви във Висшата лига кой ви направи най-голямо впечатление?
- Франк Лампард от Челси е изключителен, Рио Фърдинанд от Манчестър Юн е страхотен защитник, Дейвид Бентли от Блекбърн има невероятни качества, сънародникът ми Микел Артета от Евертън прави страхотен сезон. Франсеск Фабрегас от Арсенал, който е едва на 20 години, се превърна в лидер на отбора си.
- Кой ви беше идол като малък?
- Играчите на Атлетико (Мадрид), като Кико например. През 2000, когато попаднах в първия състав на Дюшекчиите, бяхме заедно за месец. Разбира се, харесвах много Диего Симеоне, а се възхищавах на Марко ван Бастен.
- Кои са най-хубавите ви спомени досега в кариерата ви?
- Дебютът ми за Атлетико (Мадрид) на 17 години, въпреки че беше в Сегунда дивисион. Тогава си мечтаех да изляза на терена с червено-бялата фланелка, седмица преди този ден бях в агитката на "Висенте Калдерон" заедно с приятели. Дебютът ми за националния отбор на Испания също ще го запомня, както и гола ми срещу Италия. Към серията от красиви спомени няма как да пропусна първия ми мач на "Енфийлд" срещу Челси, когато само след 16 мин се разписах и чух как "Коп" пее химна на клуба (You'll never walk alone). За мен това бе уникална и много силна емоция!
- Какво ви липсва от Испания?
- Семейството ми, приятелите ми. В Ливърпул ме приеха много добре. Аз живея с годеницата ми Олала, която познавам от 9-годишен, а връзката ни е от шест години.
- Кой треньор ви помогна най-много в кариерата ви?
- Абраам Гарсия, който отговаряше за втория отбор на Атлетико (Мадрид). Тогава бях едва 15-годишен - възраст, на която или си вирваш носа, или започваш да се трудиш усилено и да пробиваш във футбола. Благодарение на него тръгнах по втория път.
- На 11 г. сте започнали да тренирате в Атлетико М.
- Моите родители са галисийци и само дядо ми беше привърженик на Атлетико. На десет години играех в едно квартално отборче, казваше се Райо 13 и екипите им бяха в същите цветове като тези на Интер... Трите най-добри момчета всяка година се тестваха в школата на Атлетико. Така започнах с футбола, а синьо-черният екип (като този на Интер - б.р.) ми донесе късмет.