Отиди на страница:
| И аз съм 4ела за индиговите деца, но това, което казва Калки си е доста вярно. Къде е проклетото 4 ch на фонети4ната |
| Да бе липсата на култура, ценности, речник- всичко това се обяснява с това че са ни свише спуснали поредното поколение. А това че обществото ни преминава през основни промени, че хората още не се чувстват стабилни в преценките и ценностите си, това че една голяма част от хората са изложени на непрекъснат стрес за поминъка си, стрес причинен от безумните глупости от телевизия, вестници, мрежата, обърканост причинена от ДС другарите, а на това прибавиш и че ни задушават ден и нощ с чалга- всичкото това не допринася до това че част от новото поколение гледа като изпаднали и не може да върже два лафа на кръст. Като оставим всички малоумни теории на страна, човек е продукт на средата си, а средата в нашата татковина... Между другото, въпреки че съм виждал кретени по улиците, младите хора (между 13 и 20 години) които аз познавам са си много читави. |
| Благодаря Вокил, свикнала съм на БДС и ми е трудно на този комп , които не е мои, и аз съм съгласна, че има читави млади и слава богу. |
| >>><<< Бе не смачкаха ли някакви индигови деца в едноименна дискотека?....  *** Статията ми хареса, което не значи че на всеки трябва да хареса или пък всеки да вземе и да я разбере или поне да я прочете внимателнно, а не като коментар за б.бойко и маймуните...  *** Де да можеха и да се раждат под индиго  да натуряме до 5 индига  |
| Уникална е тази теория за цветна психология….. но винаги се чудя защо само за децата????Защото още не са пресовани нали? Просто не са се заразили с конформизма на общественото съществуване, което би им осигурило оцеляването….Конформизма на възпитанието, което беше толкова силно в ония „под индигови” времена..Само че семействата бяха мотивирани, устремени към светлото бъдеще, което трябваше да се изгради с тотална индрустиализация, химизация и прочие …зация . За природна обвързаност не ставаше и дума….А сега децата се раждали все по към студените цветове…до края…ИНДИГОТО. Аз възразявам…не само децата…и пенсионерите сега са ИНДИГО. И все повече хора постепенно „изстиват”…и макар по генна обусловеност да са били жълти, червени, розови….посиняват, полилавяват докато стигнат наситения красив цвят на оригиналните дънки. И не само заради вегетарианството….така са са се наострили, толкова са антиобществени…..но за съжаление всичко се изчерпва само с някоя агресия към себеподобните . Само там периметъра на действие е позволен и защото възрастните за разлика от децата все още могат да анализират, особено ако са по-начетени( каквито са повечето пенсионери сега) и да виждат целия абсурд на деградиралото общество. И нещо повече…абсолютната плуто-кратос, тарикато-кратос, безочие-кратос…тнт…..и пълната безнадеждност за появата или поне изплуване на МИСИОНЕРИ, които да променят нещата. Така че...кой знае…може пък индиговите деца да направят нещо, ако до израстването си не се конформират достатъчно, за да изчезнат в общото блато. Благодаря за поднесената интересна тема и на автора! Интелигентен златен лъч в индиговата мъгла!   |
| Аз, таквоз, да внеса една по-трезва нотка в обсъждането. Това ние отдавна преди американците сме го разбрали, има-нема трийсе години е давността на този виц-история за Иванчо-медиум. Свършва вечерята семейството. Иванчо, преди да си легне, както обикновено, пожелава лека нощ, но с малки изменения - лека нощ, мамо, лека нощ, татко, лека нощ, дядо, сбогом, бабо. Не му обръщат внимание. На сутринта обаче - бабата студена в постелята, споминала се през нощта. След няколко месеца Иванчо след вечеря казва - лека нощ, мамо, лека нощ, татко, сбогом, дядо. На сутринта обаче - дядото го треснал инфаркт през нощта и го намират бездиханен. Тогава вече обръщат внимание и започват да следят вечерния поздрав на Иванчо. След време Иванчо произнася - лека нощ, мамо, сбогом, татко. Ами сега?!?! Бащата не иска да склопи очи цяла нощ, будува, жена му до него го успокоява, еле, пукнала зората, и слънцето изгряло, бащата си отдъхнал - ех, тоя наш син тоя път не позна. Жената щастлива, успокоява го, изпраща го дори на работа до вратата. А на съседната площадка - хора, суматоха, плачове, вой. Съседът се поминал през нощта скоропостижно. Та такива деца ние отдавна имаме, но не ги бяхме вързали с тези теории, таквиз ми ти работи, не беше модерно. |