Отиди на страница:
| "Левски" се върна на второ място Много бамбашка заглавие.  Отнася един тон бъзик |
| Да бе, достойно е за бъзик.Естедтвено че е новина, след толкова зор със скапания и ниския си отбор се добраха до 2 място.По нагоре няма да идат, ами да внимават колко надолу може да се смъкнат |
късмет извадиха левскарчетата, че черномореца се изплаши да не го удари топката...и се обърна с гръб към нея...  иначе мача отиваше на хикс...с тез ялови нападетели дето ги имат... |
Президентът на "Ботев" Димитър Христолов дори каза, че е отхвърлил оферта за 500 000 евро за Христов и обяви, че цената му е 1 млн. евро. Лакомията граници не познава  .Да си го държат........ |
Победата накара Игор Томашич да размисли за бъдещето си. Хърватинът обяви, че е готов да преговаря за нов договор с шампионите. "Аз съм оптимист за титлата, въпреки че 10 точки са много. Все пак обаче има доста мачове до края на сезона", заяви Игор. Само така Игоре  |
| Да споделя някои впечатления от мача защото гледам бъзика не е силната страна на нашите славни опоненти. Намирисва на много тривиалност. Първото полувреме, що годе, Левски се опита да играе футбол. Черноморци главно пречеха и не случайно цял мач не уцелиха вратата. За пръв път от маса време насам бяха създадени един куп положения. Обикновено тези които имаха главна заслуга в произвеждането им, най-паче Жеан Карлуш с гросмайсторска лекота ги профукваха. Няколко бързи контраатаки. Няколко светкачни размени на пасове в наказателното поле на домакините и май-май това беше всичко добро. Второто-пълна скръб. Голът си беше с голяма доза късмет но е време Левски да започне да обстрева вратата и отдалеч. Така стават и голове с рикошети като вчерашния. С две думи. Отборът прояви характер и показа, че има хляб в него. Абсурд е обаче да чакаме да мачка оттука-нататъка. Пак ще има, да бъдем реалисти, "неочаквани" издънки. За себе си, чакам реализация на проекта Левски 2 някъде наесен, октомври-ноември. |
| Футбол може и да не играят, но не са забравили да мИчтаят.Трогателно е какъв ентусиазъм предизвиква в Подуене всяка жалка победа.Не си мъчете мозъците със смятане, шампионът е ясен.Просто се наслаждавайте на Зе, Жуан и другите сини титани! |
| Kale, отговарям ти веднага. По-добре е, че не ги взехме. Първо, сегашните ни играчи щяха да си помислят, че наистина са готови за шампиони. Което, ама хич не е вярно. Досега, имаме срещу останалите 4 отбора в челната петица един вкаран гол и нито една победа. С такива резИлтати нямаш място на върха. Колкото е да е посредствен шампионата ни, ние сме поне с една идея, в момента говоря, под чертата. А можеше, аз го писах вече как и да ги имаме тези 6т. На Лаута, 3 чисти положения за гол пропуснахме, те си вкараха единственото. На Герена, ония минаха 3 пъти центъра и на практика си вкарахме автогол, разсеяна игра на защитата и абсолютно подценяване на положението от Гошо вратарчето. Ние даже дузпа изпуснахме. Но станалото-станало. Важното е да се продължи надграждането като състав и стил. Има потенциал този отбор. |
| Новината за мен е че Левски постепенно намира стила си на игра, бавно но не може всяка година да сме шампиони. До края на сезона искам побада в градинката и добро представяне в ЕКТ. |
| Завинагито продължава да упорства-черноморче, та черноморче.Това е Александър Томош!Помните ли го?И хората на ЦУРА вече работят за успех на Левски... Няма страшно, имаме нападател почти за милион във валута, който от един метър не може да улучи празна врата, а цели падналият вратар.Или е майстор-чудо, или е защитник и топ треньора ще го прави нападател, времето ще покаже...Добрата вест е, че и математически Левски няма да изпадне! |
| ЦСКА танцува върху гроба на българския футбол Нед, 2008-03-30 02:41 Вехтият футбол на червените и Стойчо е рожба на комунистическия ген на тима, който е нетърпим към каквато и да е форма на естетика и изкуство Преди известно време определих ЦСКА като цвете на злото, израсло в градината на българския футбол сред плевели на корупция, хаос, посредственост и мизерия, задушаващи всяка друга форма на живот. Мисля, че след мача в "Надежда" едва ли ще се намери някой, който да оспори твърдението ми. Убийствено скучен и слаб като качество двубой, глупав и безсмислен като стойност, досаден и сив като емоция, пропит с прогнилия дъх на маргиналната и вулгарна родна действителност. Без да осъзнават - ЦСКА и Локо София изнесоха тромав, скован танц върху гроба на българския футбол, отбелязал и погребението на надеждата за съживяване на Играта... Логичен край на безпардонния и безскрупулен бяг на ЦСКА към титлата, в който бяха погазени и последните стръкове морал, чест и автентичност на спортното състезания. Всъщност смея да твърдя, че бях първият, който прогнозира сигурна титла за ЦСКА с аргументите на желязната организация, планирана и осъществена от червените с помощта и под благосклонния поглед на посткомунистическия манталитет, който е взел армейците под крилото си и в исторически план. Принципно проектът "ЦСКА" е нетолерантен и агресивен към различните типове мислене и това се случва вече в продължение на 60 години, без значение дали сме в ерата на комунизма, или както е в нашия случай - в ерата на посткомунизма... Ако говорим за футбол - мачът с Локо София е емлбематичен относно треньорската безпомощност и откровена некадърност, демонстрирани от Стойчо Младенов. Неи, Удоджи, Велизар и Петре са футболисти, които се гърчат в оковите на безидейното и остаряло мислене на вехтия Екзекутор. Единственият приом на червените са дълги 20-30 метрови диагонални пасове, които търсят крилата и нападателите. Проблемът е, че подаванията са от твърде голямо разстояние и червените винаги овладяват топката с гръб към вратата на около 20-30 метра, с човек на гърба. Това представлява и истинската причина за головата суша на Неи и останалите. В играта на ЦСКА липсва контрол върху топката, няма организация на играта в средата на терена. Неща, които многократно повтарям от август насам, слабости, проличали още на турнира Плейстейшън, когато новият ЦСКА гастролираше в своето първо ревю. За сравнение - в Левски Станимир Стоилов копира модела на Барселона, който цели постоянен контрол върху топката и чрез бързи разигравания и много движение играчите да се озоват на скорост с лице към вратата, на колкото е възможно по-близка и удобна дистанция. Друг е въпросът, доколко схемата се прилага успешно, но поне има добри, правилни, издържани от гледна точка на съвременния модерен футбол намерения. Има организация и стил на играта. В контекста на недоволството срещу Неи, Гарсес, Зе Руи и останалите, ще кажа, че тези играчи действително са много качествени, но просто червените представляват черна дупка, която безмилостно поглъща таланта, футбола като забавление и изкуство и ги унищожава. Шанс има само този, който възможно най-бързо се отдалечи на безопасно разстояние от Парка на свободата. Подчертавам, че съвсем не разглеждам естетиката като самоцел или превръщането на футбола в театрално удоволствие. Напротив - красивият, скоростен и модерен футбол означава и печеливш футбол. В пошлата, разкривена и уродлива мутра на българския футбол се оглежда байганьовщината на ЦСКА, но за да успееш в Европа се изисква стил! Естетиката обаче не е добре дошла в Борисовата градина, или поне със сигурност би останала неразбрана. В последния месец, когато титлата на ЦСКА съвсем изкристализира, армейската общност разтревожено се взря в грозноватата физиономия на тима, в опит да симулира по-идеалистичен възглед върху нещата. Комедия, демаскирана и от фактологията, цвета и характера на биографията на ЦСКА. Една от характеристиките на комунизма е, че изкуството не намираше място в концепцията му за социално благоденствие. Комунизмът е пустиня за фантазията, палач на импровизацията, враг на красотата, защото всички те се явяваха опасности за строя. Бил съм в няколко страни, в които комунизмът е влияел и това ясно личеше по фасадата и екстериора на въпросните държави. Поражения съм отбелязвал дори и във Финландия, където по сградите нямаше и помен от фантазия, извивка или намек за импровизация. Всичко бе еднотипно, сиво, скучно, подтискащо, за да напомня постоянно основните постулати на режима - важна е целта, а не средствата, важен е колективът, а не личността... Поради тази причина и ЦСКА, като рожба на червения строй, разглежда естетиката като нещо, което в никакъв случай не е необходимо и задължително по пътя към успеха. Затова и ЦСКА няма проблем с морала. Комунизмът изисква резултати, без излишни ефекти, без значение от формата и без оглед етикета. Червените си искат титлата - с уредени мачове, с обработени съдии, с агресия към съперника, с взривяване на мачовете, в създаването и поддържането на параноично-истерична среда. За ЦСКА разходката из бунището на низките страсти е удоволствие, още повече, че накрая има и медал! Нищо, че е за низост... Но каквито и трескави опити да правят, Томов и безликата медийна пропаганда няма да успеят да изтрият родилното петно на червените - фактът за указа от Партията, създал ЦСКА, няма как да бъде заличен от белия свят. Комунизмът е жив и се пропил в символите, които разнасят заразата му и в 21 век - БСП и ЦСКА (БСП си е равно на БКП). В тази връзка намирам за задължително периодично да се напомня спецификата на армейската психология и ценностна система. Ще го правя и занапред, тъй като ЦСКА в основата си винаги ще остане една комунистическа проекция... Иначе с удоволствие подарявам на Стойчо Младенов термина "забавление", защото и за мен би било удоволствие да гледам някога силен и модерен футбол от ЦСКА. Съмнявам се обаче, че ЦСКА ще успее да избяга от гена си, от шампионския си ген, който стана причина за убийството на българския футбол... Ефрем Димитров, "Дон Балон" |
