Добави мнение Мнения:13
| за някои софиянци един препариран и поставен под навес е можел да свърши същата работа за лъв ^въобще^ чуждият лъв ^опоненти^ изтърван от торбичката с думи на донкова изяди няколко български красавици и така ще я бъде до един хубавичък ден, когато за паметник на българския език ще търсим да ^монтираме^ един незнаен лъв със змийска опашка |
| Разкошно! Но защо само в изкуството? ......................................... ....... Мразя да съм "фен" на някого, ама как пише тоя пич! Наистина започва да ми харесва. Е, комплименти!  |
| Колега Хамалин, докоснал си интересното. "Лъв въобще".... То на нас май всичко ни е "въобще". Е, сиромах човек на всичко се радва. Особено пък ако сиромашка му е точно душицата... ................................. Едно от тези, "ковбойските" влакчета из планините - дето можеше да слезеш и да тичаш заедно с тях. Вагон без купета - "за открити партийни събрания", както се шегуваха навремето. И един старец, който вече цял час се жалва на висок глас, че за Нова година "другите си дали на душата", а той и бабата не могли. "И пържоли си дадоха на душата, и винце си дадоха на душата, пък ний с бабата, нали сме бедни..." Накрая някакъв - турист трябва да беше, като му гледаш дрехите, не издържа: "Това не ти е душата, бе кретен! Това ти е *ъза! Млъкни най-после!" ............................. И ако позволиш, само ако позволиш, разбира се - един личен въпрос: ти, ако ме преглеждаш, например, преглед въобще ли ще ми направиш, и рецепта въобще ли ще ми напишеш, или как? Само питам, де! Щото да взема да се гътна, като оня дебелия....  |
| И като си почете човек такива работи и като му стане едно мило на душата. Хубаво е да има човек какво да каже, ама да знае и как да го направи с финес. А за да е човек твърд и неотстъпчив, трябва да се себеуважава. За това ми се струва е нашата борба като народ, пък и като личности- да се научим да се себеуважаваме без да сме самовлюбени и нахални. Та за тази борба Калин Донков и неговата реч ни идва като добра упора. |
| Казват, че утвърденият италиански скулптор Андрей Николов отговарял на учудените си колеги защо е решил да се завърне в България завинаги така: "България е твърде малка, за да си пилее талантите". И поел обратно към кална Враца. Толкоз. |
| Първият вариант на Паметника на незнайния воин /помня го!/ беше неудачен - на релеф под лъва лежеше в стойка мирно войник, а от двете му страни няколко благородни дами със свещи в ръце. Слава Богу, събориха го. Остана лъвът, който си е обикновена котка в мащаб 100:1. Лично мнение. |
| Да-а, значи и от лъв до лъв има разлика. Българският - нефелен, а римския инспириращ творческото вдъхновение... Както и Кузма Прутков, дето казал "яйцето си е яйце" и - взел по-голямото. |
| >>><<< Хубаво, вкусно и сладко пише бачо ви Калин, но този път се е издигнал до нивото на този невероятен лъв. Гледал съм го с часове....осанката, силата стаена, мъдростта, погледът му далеч някъде напред в бъдещето...горд и предупреждаващ... В паметника, който успяха да съградят с помощта на този Велик Лъв са казани думите, които Николов нукога никому не е казвал...а и кой знае как, лъвът гледа над главите на всички еднодневки там някъде на югоизток и въпреки силата и гордостта му в погледа има и осторожност или може би стаена тревога. Когато отидете да го видите ПАК граждани, спомнете си какво ви е казал Калин и какво слънчо...за да разберете част от това, което ви е казал Андрей Николов... |
 Батинка мили , На дамар ми идеш ... Съмнения , към дълбокото влачат , била ли е някога държава ни , та патоса си за лъвовете й , далеч от земите й да търсим ... Без лепило иде мозайката ни и до резила си стигаме , той да я държи ... Не биваме , Братко и скръб ме покрива ...  |
| През Демокрацията на единия лъв на Лъвов мост му отрязаха опашката и я предадоха на вторични суровини..... |
Добави мнение Мнения:13