| Хърсев добре ги реди, ама.... |
| Изобщо не ги реди добре Хърсев. Като изхвърлим баласта за рекламите и остава тезата да не се ограничава кредитирането защото то е основен фактор в развитието на БЪЛГАРСКАТА икономика и едва ли не последно спасение пред надигащата се буря. Хората казват - намалете кредитирането защото вървите в коловоза на САЩ и останалия свят. Просто НЯМА начин гумена лодка завързана за потъващ самолетоносач да остане на повърхността. Колкото и здрава и добре конструирана да е самата тя. Хърсев продължава да втълпява че българската икономика се развива по собствен път и със собствени сили и е реално да избегне световната рецесия ако продължава да инвестира ( в каквото и да е , само да има брутен прираст ). Е това просто е грешна политика. Аз съм свидетел как големи и солидни предприятия през деветдесетте инвестираха в скъпи офиси , автомобили и основно оборудване до последния момент преди да фалират. Сега иде време роднини да е.еме . И който не се е запасил с ликвидност или поне не е затънал до гуша в кредитния хомот ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ от икономическия ландшафт. Това е положението. |
| Трогателно е дебелоочието да се сравнява НРБ-то със САЩ и Западна Европа, но за нещастие такова сравнение е безпочвено. Бернанке с идването си каза, че от двете цели на федералния резерв (стабилна инфлация и стабилен разтеж) той ще се постарае да се съсредоточи върху инфлацията. За лоша съдба на всички ни, над главата му се стовари тежкото наследство на финансов балон и некадърно и корумпирано правителство. Та професора трябва да запушва амбразурата с гърди и вместо да рулира стопанството, той гребе с кофата вода и изхварля зад борда. Европейската централна банка и г-н Трише за щастие не са в неговото положение и си поддържат 4% и окото им не мига, защото знаят как да предотвратяват образуването на финансови балони (а именно чрез изкуствено ниски лихви). В НРБ-то ние си имаме балон на недвижимото имущество дето чака да се пукне всеки момент и имайки предвид че един голям процент от активите на банките са заеми по недвижими имоти, когато се пукне този балон ще са им необходими бая големи резерви да покрият дупките. Голямата опасност стояща пред НРБ-то не е липсата на кредити (само ДС знае още колко има да се пере), а нестабилността на финансовите пазари и некадърността на правителството. А "забава" |
| ПОЗИТИВНО, АМА НЕ! щото на фона на инфлацията с чиста съвест ви ГАРАНТИРАМ криза до 3 месеца, който има очи да гледа. левът е надценен 6 до 8 пъти и сега като се спука балона на недвижимите имоти и тотално НАДЦЕНЕНОТО строителство + новите цени на горивата+новата цена на тока+ съвсем не отшумялата криза в САЩ, тъй като става дума за милиарди долари загуби от лошите ипотеки+ това, че имаме лошо обслужване по КРЕДИТНИТЕ КАРТИ, т.е.повече се тегли, отколкото да се връщаи ето ви я кризата с новите по-големи цени на всичко, за което се сетите. |
| Хърсев, кога най-сетне ще почнете да употребявате недвусмислени термини?Под ПУНКТ какво да разбираме - ПРОЦЕНТЕН ПУНКТ т.е. ПРОЦЕНТ или БАЗИСЕН ПУНКТ т.е. 1/100 ПРОЦЕНТ? |
| Намерени са 1625 оферти продажби със средна цена ?1587.57. /кв.м.! Двустаен апартамент София Лозенец 43 кв.м. 120 400 EUR 120400/43 = ?2800/кв.м. "Rental apartments in central Brussels can cost around ?1, 800 to ?2, 500 per sq. m., depending on the size of the property. Apartments in the suburbs offer a cheaper alternative, with typical prices being ?1, 650 to ?1, 900 per sq. m. Detached houses in the suburbs costs around ?1, 500 to ?2, 100 per sq. m." ИЛИ българският "кв.м." не е равен на белгийския "sq. m." ИЛИ има нещо много гнило щом микрогарсониера в Лозенец се предлага на цената на огромен апартамент в Брюксел. |
Нищо че статистиката още не засича новия тренд ние трябва да защитим (глупавите) си решения, защото иначе ще фалираме.Не е задължително 60% от домакинствата да вадят повече от джоба си за лихви, могат да продават, а и цените може би ще паднат и сметките ще се оправят? В крайна сметка за да има печеливши, трябва да има и губещи! |
така губим момента на развитието. Ако става дума за мутренското развитие, трябва ли да съжаляваме? Или предпочитаме да сме с "мръсни ръце"? |
| Аз лично се кефя на създалата се ситуация. Колкото по-късно паднем, толкова по-лошо ще паднем или по добре десет пъти от 1 метър, отколкото веднъж от 10 метра. |
| Една стара приказка е че "фалита е най голямата печалба"Тогава са впрегнати медии, политици, екстрасенси в фаворизирането на "недвижими имоти","пирамиди" или "борси", не дай си боже войни, или "кръстоносни походи".Използването на хитрости за заблуда на повечето за малко прави богати тарикатите, но нарушава доверието и блокира прогреса за много години.Преди месец имаше хубава статия на Хърсев по подобна тема.Законите съзнателно или не отварят понякога канали за измама, визирам "Общи условия" в Търговския закон.В всеки договор за ипотечен кредит неяснотите около прилагането на закона дава неоправдано предимство на кредитора, и в трудни времена целия риск плюс солидна печалба за банката се прехвърля на реалния сектор, чрез получателя на кредит. |
| Ще бъда благодарен на автора да разгледа този въпрос в постоянна тема, защо не в форума на "Сега"?Вместо да се увеличават блокираните в БНБ пари, чрез повече прозрачност в алхимята на правото и финансите "слепите' заеми сте паднат сами "Голямо Бинго!!!.............................."В договори с банки често се споменава или неявно препраща към "общи условия на банката"В търговския закон това е допуснато, но не е прецизирано.Ако за БТК, НЕК, и други има изискване общите условия да са обнародвани и се променят с предизвестие, как стои въпроса с банките?Ако БНБ не изисква от тях депозиране и обявяване, то всички закони могат да бъдат заобиколени и да задръстят всякакви делови отношения.Bключително да подкопаят закона за "валутния борд".Ще съм Ви благодарен за мнението Ви?" |
| http://www.segabg.com/online/article.asp?s id=2008022500040001101 Банкови предкризисни трикове Емил Хърсев, доктор по икономика И в България взехме да усещаме последиците от световната банкова криза, за която досега само четем по вестниците. Предвестници на тежки времена и на нашия кредитен пазар са зачестилите познати трикове на агресивния маркетинг и видимата нервност (твърде често ни уведомяват, че няма никакви основания да си помислим, че онова, което става по света, може да се отрази и у нас). Засега на мъничкия ни и световно незначителен пазар наистина няма сътресения. Но |