Според данните на Спиридонов Маджо в момента се криеше в българското посолство в Хърватия при стария приятел на Любен Гоцев — Виктор Вълков. Планът на Спиридонов беше кратък.
Изчакваме Маджо да дойде да свидетелства по делото за Бай Миле и аз същия ден давам показания срещу него, че ми е поръчал убийства.
— Няма да върже — бях казал на Спиридонов.
— Ще трябва да върже — отговори ми той. — Как така приеха показанията на ония боклуци, които свидетелстват срещу Маргините? Те са криминално проявени наркомани и въпреки това им повярваха. А ти си чист, защо да не повярват?
Това, от което се притеснявах, беше, че Стуканьов още две години преди БСП да дойде на власт ми бе разказал, че Маджо им е подарил 50% от банката. Освен това бил много близък с Румен Петков, тогава шеф на предизборния щаб на президента Първанов. Сега Петков бе вътрешен министър и се носеше слух, че са гъсти с новия главен прокурор Борис Велчев.
Стигнахме до решението, че за да проведем акцията, от страната, трябваше да отсъстват Румен Петков и главният прокурор, а Маджо да е тук. Но на практика това беше невъзможно, Затова накрая решихме да действаме чрез софийския прокурор Кокинов, който щеше да постави Велчев пред свършен факт. Спиридонов щеше да направи същото с Румен Петков.

* * *

С Иван вече чакахме пред прокуратурата, за да дам показания пред въпросния Чавдар, помощник на Кокинов.
Чавдар беше мазен тип. Усетих го, щом се качи в колата. Предложи да отидем до скрито кафене и да уточним детайлите. Чувствах, че има нещо нередно в него. Струваше ми се, че умишлено ни кара да се отдалечим от Прокуратурата, сякаш за да спечели време. По пътя в колата не спря да ме разпитва:
— Какви доказателства имаш?
— Спиридонов не ти ли е казал? — отрязах го. Каза ми — смути се Чавдар. — Значи само дума срещу дума. При това положение не мога да ти дам никакви гаранции. Аз ще пусна заповед да го задържат, но нямам гаранции, че няма да го пуснат.
Влязохме в кафенето, но вътре вече нямаше какво да си кажем. Именно затова не вярвах на Спиридонов.
Беше ме подвел, че всичко ще е наред. Не защото искаше да ме прецака, а защото бе голям службогонец. От години мечтаеше да залови най-големия бандит в държавата. Неведнъж ми бе казвал: „За вас Маджо може да е Кръстника, но за мен е обикновен бандит и аз трябва да си свърша работата!“ — Обясних ти всичко, сега ти решаваш — погледна ме страхливо Чавдар.
— На мен ми се струва, че свириш отбой — казах аз — Питай Банката — сконфузи се Чавдар — винаги съм готов на такива екшъни.
Иван бе забол глава в масата.
— Ти какво би ме посъветвал? — обърнах се отново към Чавдар.
— Ами… не знам, ти си решаваш, аз ти казах… дума срещу дума…
Вече всичко ми се изясни. Стиснах им ръцете и излязох. Иван се опита да ме догони.
— Няма смисъл, Иване, виждаш, че не става! През целия път Спиридонов звънеше на Иван и го питаше какво става. А той му отговаряше с „Още малко“. При поредното позвъняване аз вече бях с гръб към него и чух:
— Жоро се отказа!
— Жоро, трябва да те видя спешно — рано на другия ден Иван ме повика отново.
Отидох сънен в много лошо настроение. Но това, което чух, ме шокира.
— Жоре, предали са ни! — започна да кърши ръце Иван и не смееше да ме погледне.
— Какво имаш предвид?
— Кокинов… докато сме били на среща с Чавдар, е докладвал на главния прокурор. Той се обадил на Румен Петков, а Петков привикал шефа. Поискал му обяснение защо върши акции без негово знание. Шефът се държал мъжки и му отговорил, че не е длъжен на този етап да му докладва.
— Къде е сега Спиридонов? — вбесих се аз. Спиридонов поправяше личната си кола в някакъв гараж на „Сливница“.
— Какво става? — едва сдържах яростта си.
— С кое, Жоро?
— Нали си бил снощи при министъра?
— Да — спокойно ми отговори той. — Е, и?
— Вече ти знае името и че искаш да свидетелстваш срещу Маджо. И главният прокурор Знае същото.
— Нали ми обеща, че това няма да стига до тях, преди да заключат Маджо?
— Да, но вчера ти не пожела да свидетелстваш.
— Това какво значение има?
— Аз какво да направя, че Кокинов ни е предал? Виждаш… това е нашата полицейска работа. Ние бачкаме, даваме всичко от себе си и накрая един прокурор може да провали всичко.
Спиридонов беше прав, нямаше какво да му се сърдя. Той и Иван наистина вложиха всичко от себе си.
— И сега какво? — попитах.
— Притесняваме се за теб.
— И има защо. Днес Маджо не се яви на делото. Няма логика вчера да пристигне и да не се яви. Явно вече е предупреден. Затова какво смятате да направите?
— И ние не знаем. Ще е по-добре известно време да не се чуваме, защото сега ще подслушват и нашите телефони. Но ако искаш, да идем при шефа на СДВР, той ще измисли нещо. На него може да му се има доверие.
Това с доверието ми прозвуча много пошло. Махнах с ръка и тръгнах пеш по улицата.