| швейцарският писател дюренмат пише, който е боледувал от тази болест, че не може да опише какво е умората на захарно болния, тъй като няма думи за това...има думи за това, когато сме уморени, след като сме изкачили една планина...но тази умора, която е налице като грундиране и внезпно изчезва, а после уплахата, когато отново идва... по обясними причини добре ще бъде за тази болест да се употребява само захарна, за да стряска, защото с нея няма шега... |