Отиди на страница:
Над 10 хиляди са загиналите след циклона в Мианма След два дни на отричане военната хунта в Мианма призна, че унищожителният циклон Наргис, който вилня в на територията на страната в края на миналата седмица, е отнел над 10 хиляди човешки живота. Съобщение за шокиращия брой на жертвите бе разпространено от външното министерство в Янгон, от където обявиха още, че страната е готова да приеме международна хуманитарна помощ. Стотици хиляди са останали без дом, предаде Ройтерс, позовавайки се на служители на ООН. Над три хиляди души се водят за безследно изчезнали. Ветровете, които на места достигаха скорост от 190 км/ч., унищожиха близо три четвърти от постройките в делтата на река Иравади в южната част на азиатската страна. |
На гражданите на Куба бе разрешено още да притежават мобилни телефони и да наемат стаи в луксозни хотели. тоя ренегат скоро ше им позволи и гащи да си купуват, над определения лимит с купони  ------------------------------------------ -------------- Felix qui potuit rerum cognoscere causas! (Virgilio) |
 ИРНА: Москва обвини Лондон в изопачаване на позицията на групата “5+1” по иранската ядрена програма 06 май 2008 | 15:40 | Агенция "Фокус" Москва. Руското външно министерство обяви, че независимо от изявленията на Лондон, който бе домакин на последната среща на групата “5+1” по иранската ядрена програма, по време на тази среща не е било постигано никакво споразумение за втвърдяване на позицията на групата относно Иран, предаде иранската информационна агенция ИРНА. В изявление на министерството се потвърждава, че по време на срещата, състояла се на 2 май в Лондон, не е била представена за обсъждане никаква нова политическа оценка на същността на проблемите или заплахите, произлизащи от иранската ядрена програма, като след гореспоменатата среща британското външно министерство съобщи, че всичките външни министри на групата са поискали засилване на санкциите срещу Иран. “След последното заседание, стана ясно, че Дейвид Милибанд в качеството си на председател на срещата трябваше да съобщи за нейните резултати, но в неговото съобщение бе изопачена позицията на групата”, се отбелязва в изявлението. Във връзка с това руският външен министър Сергей Лавров заяви: “Някои от нашите партньори по време на преговорите в Лондон неочаквано се опитаха да покажат, че групата “5+1” е постигнала споразумение за засилване на санкциите срещу Иран”. |
 ЗА АРХИВА!DINAIN:Параграфе, първо, преживелиците на екипите на Скат не ме вълнуват толкова - ако щат да ги бият всеки ден, нямам нищо против. Второ, много от медиите в България действително са непрофесионални, дилетантски, съзнателно просташки и жълтеещи се парцали. Трето, последното място, където ще търся независима и обективна информация е в-к Атака... Създадено: 06.5.2008 г. 02:54:43 ......................................... ......................................... ..................................... За твоя Информация и Размисъл, гардовете на Доган-"Сава" от НСО/!/ са НАБИЛИ операторите на ТВ "СКАТ" и са им строшили камера за 15 хил. лева, но БЕЗ да знаят, че операторите са от ТВ "СКАТ"-операторите са нямали опознавателни знаци, тъй като НЕ са имали задача да заснимат Мероприятие на когото и да било или да вземат Интервю, а са заснимали външни кадри/"Импресия"/ от ТУРИСТИЧЕСКОТО СРЕДИЩЕ Созопол, за нуждите на ТВ "СКАТ"! Следователно, предполага се, гардовете на Доган-"Сава" са посегнали на "който и да е оператор", от "която и да е медия"!!! Второ, набитите оператори на ТВ "СКАТ" са били на 80-100 метра от заведението /"Лазурен бряг"-Созопол/, в което Доган-"Сава" е бил ВЪТРЕ/!/, , зад стени и прозорци, когато са били набити- при това, операторите на ТВ "СКАТ" НЕ са били по-близко от това разстояние преди това и НЕ са снимали конкретно това заведение или персоната Доган-"Сава"/+ Йордан Цонев- Ментата/!!! Тази Информация, по /не/разбираеми Причини/!/, НЯМА от коя друга медия да я получиш, освен от ТВ "СКАТ и в. "Атака"/утре/! Тъй, де Демокрация е- а НЕинформацията/ или ДЕЗинформацията/, при Демокрацията, СЪЩО е "велика Сила"!!! КАЗАХ! |
| Ръководителят на Острова на свободата, който преди няколко месеца смени брат си Фидел, обяви, че ще свика шести конгрес на Комунистическата партия. Сред бурни аплодисменти на конгреса ще бъдат отчетени огромните придобивки, които получи кубинския народ като правото да спи на хотел, да има мобифон и да притежава домашен компютър (засега без интернет връзка). |
| ...абе днес не е ли Гергьовден, ...айде Честит Имен Ден на всички....време е за едно...НАЗДРАВЕ, за всички яки ГОШОВЦИ и най-много на тия от великия Канзас сити(гр.К-к) |
| Още по-галантно е това малко детайлче: Цената на един такъв компютър, заедно с монитора, е 780 долара. В същото време средната месечна работна заплата в Куба е под 20 долара. Ако с голям труд кубинецът заделя четвърт от заплата ти, иначе казано $5, ще може да изплати драгоценната машина за краткия срок от 156 месеца... |
| Това е наистина интересна информация - че са нямали никакви опознавателни знаци. Явно е нормално, щом ще се снимат импресии... Друг интересен момент е как съвсем случайно импресиите се снимат към полунощ, и то на 80-100 метра (но не по-малко) от мястото, където Доган е опънал софрата... Туй случайностите са голяма работа - щом случайно необозначени служители на "Скат" са анимали случайно по времето и на мястото, където е и Доган...  |
Защо „исках” да стана комсомолец Недко Димитров, 32г., фотограф, Лондон Станахме седми клас (учебната 1987/88 г.) и по едно време се разчу, че щели да ни приемат в Комсомола, ама не било задължително, само който иска. Тъй ли? – рекох си, ами аз не искам да ставам комсомолец. Цялата работа ми намирисваше на поръчения и задължения, абе отговорности с една дума. От опит знаех, че пак ще ме набутат на някоя длъжност, която не искам – като пионер първо ме направиха звеневи, а после отряден председател. Много ми тежеше до момента, в който разбрах че можело да си направиш самоотвод и да се откажеш като се саморазкритикуваш и обявиш на всеослушание че си некадърен. Самата истина! Така и направих. Без да му мисля много взех решение да остана безпартиен и изпитах задоволство, че съм упражнил правото си на личен избор. Времето за прием наближи и до входната врата на нашето училище (I ЕСПУ ‘Георги Измирлиев”, гр. Горна Оряховица) разлепиха плакати известяващи радостното събитие. От любопитсво прочетох текста, който гласеше, че всеки КОЙТО ИСКА може да стане комсомолец, като изпитът е на тези и тези дати. Който не искал, нямало проблем САМО дето не можел да кандидатства държавна поръчка във висшите учебни заведения (или нещо такова). Не ми отне много да разбера, че със свободното ми право на избор е свършено и ще се става комсомолец. Раздадоха ни въпросите за изпита, заедно с отговорите естествено и се заехме да ги зубрим. На първата от двете определени дати се явих аз и около две трети от класа. Изпита се проведе в една скована набързо от дъски класна стая в обширния коридор на новата част на Гимназията (както е известно в града нашето ЕСПУ). Тези стаи, по една на всеки етаж, се налагаха поради небивалия наплив на ученици по онова време. Изпитът се провеждаше от някакви какички осмокласнички, врели и кипели комсомолки. Първите въпроси които ми зададоха май бяха: „Кой са петимата от РМС ?”, и по-тънкия: „Може ли поп да стане комсомолец и ако не, защо?” След като издекламирах назубрените отговори, се дойде до явно задължителния въпрос, който много се бях надявал да ме отмине: „Защо искаш да станеш комсомолец?” Може би за първи път се почувствах унизен от системата и с променен от неудобство глас (класът отзад ме слушаше) промърморих: -Защото вярвам в идеите на Маркс и Енгелс, в светлото бъдеще на социализма и крайната победа на комунизма. А отвътре ми напираше да кажа: Защото искам да завърша висше образование и да имам някакво, ако не светло бъдеще, мамка ви! Не го казах. И ме направиха комсомолски секретар на класа още следващата седмица, като бях и преполагал. Добре, че на другата година всичко свърши. |
Ако с голям труд кубинецът заделя четвърт от заплата ти, иначе казано $5, ще може да изплати драгоценната машина за краткия срок от 156 месеца... Но затова пък каква машинка - КюТек с Интел Селерон...Сигурно има и цели 512 МБ памет... |
| Мани другото, ами и още един атентат имало срещу репортер на най-българската. Някакво агентче на турските специални служби, внедрено като участник в Мюзик Айдъл, се сбило с репортерка на "Сигнално жълто", докато тя му обяснявала цивилизовано и патриотично, че майка му е к..ва _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Някакво агентче на турските специални служби бе снощи се загледах за първи път и видех едно убаво туркинче с крака къмто 2 метра - то ще е галиба  ------------------------------------------ -------------- Felix qui potuit rerum cognoscere causas! (Virgilio) |
| Не, било с конспиративна легенда на българин от Перник (тези дни четох Джон льо Каре, та ги усещам тези работи) _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Сексът и ОФ-то Ведра Перес, 40г., филолог, Барселона Времето е късен соц. Пенсионерите-активисти на ОФ - са окото и ухото на властта в квартала. Едно от забранените неща, които трябва да следят и предотвратяват, е сексът извън брака. Кой, къде и с кого? - офеецът-активист придружен от свидетели, сладостно преживява чуждите любови, като обикаля разни подозрителни квартири в търсене на доказателства за нарушение на соц-морала. Спомени от този период. Студенското ми гадже живее с, да го наречем Лъчо, негов колега, също провинциалист, в мазе в центъра на София, в преходна малка стая, преградена от съседната със завеса, под която се виждат само обувките на многобройните приходящи гостенки на колегата Лъчо, заемащ привилегированата вътрешна стая. В началото на 80-те години, преди перестройката, такива гостувания на приятелки не могат да останат незабелязани в квартала и квартирата често е посещавана от по двама-трима ранобудни пенсионера, тръпнещи да заловят сладострастника Лъчо “на калъп” и да го накажат по подобаващия начин – глоба от 10 лева с квитанция, а ако се инати и не плаща - със съставяне на акт за пребиваване на лице без адресна регистрация (50 лева, доста пара, особено за студенти). Офейците все пак не са милиционери и нямат право да влизат в жилищата нощно време между 22 и 6 часа. Затова пък точно в шест без пет сутринта започват да звънят на вратата без пауза, подвиквайки винаги едни и същи неща “Отваряй, знаем че си тук, видяхме, че не си сам, отваряй сега за да не викаме милиция, хайде, ще си остане между нас, ние не сме лоши хора, но по-лошо може да стане” и т.н. Ако не отвориш, наистина става по-лошо – следващият път идват с милиционер. Аз и гаджето ми не прекаляваме, понякога нощувам при него и , макар че сме извън подозрение, стриктно спазваме правилото “навий будилника за пет и половина”, за да се измъкна от квартирата навреме, докато мине опасният час на проверките. Веднъж обаче без малко да пострадаме от Лъчовата популярност – сами в квартирата нехайно заспиваме, без да навием будилника и в шест без пет ТЕ се появяват. Панически търсим начин да се скрия през десетте минути, в които натискат звънеца и се заканват. Трябва да сме много тихи и бързи, докато се завирам под леглото, а моят човек ме покрива със сакове и черджета, като междувременно отвива крушката и смесва дрехите ми с неговите мръсни дрехи. Пуска ГИ вътре. Не смея да дишам, слушам отдолу: “Къде е, тук е, знаем, мирише на жена?”-настоява единият, специалист по миризмите, явно. “Защо нямаш ток, да не криеш нещо?” – подпитва другият. “Ама не, сам съм, моля ви се, спя”, гласът на моя човек е убедителен, а няма пари за нова крушка, защото чака запис от техните. Офейците обхождат стаята с фенерче, повдигат дюшека, ровят малко из чаршафите, не успяват да ме видят. Докато излизат, чувам: “Внимавай, момче, да не ти вземем и на теб мерника”. Е, следващият път сме по-внимателни, излизам рано-рано, като на портата на двора се разминавам с две непознати старчета. Дали не са същите, запасени с обоняние и фенерче, се питам. Още по-следващия път вече имаме разработена програма за защита на личното пространство. Докато офейците звънят, влизам във вътрешната стая при Лъчо и дамата му, а моят човек ни заключва. С приготвен за целта катинар, за по-сигурно, защото арсеналът на активиста може да крие обикновен ключ номер три, от тия, дето могат да се купят навсякъде . ТЕ нахлуват вътре. Ние слухтим и едновременно ни е смешно, но и малко страшно, дали пък няма да се осмелят да разбият вратата, толкова са сигурни, че в стаята се крие някой, следили са, че влиза жена вечерта. “Няма го, замина си, ще започва работа и рядко е тук”, чуваме обясненията на моя човек и ОФ-то без да е много убедено трябва си тръгне и този път без плячка. А в квартирата победоносно зазвучава “Stairway to heaven”. |
Как не отидох доброволец в Куба Георги Хр. Спиров, 60г., социолог и журналист, Плевен Годината беше 1961, аз – деветокласник. Малко след съобщението за събитията в Залива на свинете заедно с още четирима съученици решихме да отидем доброволци – да защитаваме Острова на свободата от мръсните империалисти. Бяхме готов екип, имахме дори медицинска сестра – Нина, завършила курсовете на БЧК по оказване на първа помощ. Писахме за желанието си до кубинското посолство в София... Ден-два след като пуснахме писмото в пощенската кутия, ме извикаха при директора. Очакваше ме млад мъж, който почна да ме разпитва кой ни е дал тази идея, имаме ли приятели в чужбина и т.н. и след като не успя да получи желаните отговори, ме върна обратно в час, като обеща пак да си поговорим. Кой знае колко щеше да продължи тази история, ако не се бях оплакал на тогавашния първи секретар на Комсомола в Плевен (днес той е „тежък” строителен предприемач). С кого е говорил – така и не разбрах, но повече не ме викаха. Години по-късно той ми обясни, че в Държавна сигурност помислили, че по този начин сме искали да избягаме зад граница... Тогава обаче много ни беше яд, че писмото ни така и не бе стигнало до кубинските другари. |
ужас! мамка им анадолска, как умеят да ги докарват; на никого вера да нема човек - всеки мое се окаже агарянин, па и шпионин башка на туй  ------------------------------------------ -------------- Felix qui potuit rerum cognoscere causas! (Virgilio) |
| Малко видео за разнообразие: Тупаник между Денислав (BG MusicIdol) и репортерка на "Сигнално Жълто" |
 баси простащината - бетер у некоя циганска маала; репортерката че не е стока не е, ама и тоя е невероятен цървул  ------------------------------------------ -------------- Felix qui potuit rerum cognoscere causas! (Virgilio) |