за българския превод на Windows Vista
Отиди на страница:
| То и БДС-арите пострадаха. Махнаха едно главно Ь, за да слагат на негово място удареното И, та за пръв път в историята на клавиатурите една буква разделя главната от малката си между два клавиша. Ама добре, че съвпадна този момент, таман пред приемането на стандарта, с тържественото честване на 100-годишнината от създаването на БДС , сътворена от машинописци и стенографи, с използване на - ТОГАВА! - статистически текстови изследвания, та се вдигна голям шум и се намесиха асоциации разни и т.н. , та се спря стандарта от окончателно приемане, нищо че го има във Виста-та. БДС е клавиатура, с която можем да се гордеем. Специфичната подредба на българските клавиши (съвсем различна от тази на руската клавиатура, който е замръзвал парализиран пред руска клавиатура, знае какво е..  ), която е единствената, която разделя гласните от съгласните - между двете ръце, равномерно, осигурява страхотна бързина на писане на нашите машинописци, които много, много дълго време преди компютърната ера са печелели всички международни състезания по бързина на машинопис. Друг любопитен факт е, че подредбата QWERTY е създавана, за да не се постига голяма бързина на писане, тъй като първите пишещи машини са преплитали лостчетата при увеличаване на скоростта. Такива ми ти работи, патриоти...  Редактирано от - Геновева на 27/5/2008 г/ 17:52:56 |
| "Ганкиното кафене"... Малко извън темата, ама пак там някъде: - Ингилизите както знаете са малко наопъци, но все пак успяват да шофират колите си с десен волан в Европата, не мрънкат от неудобното за тях дясно движение, а на това отгоре изобщо нямат намерение да си променят системата, сиреч - да се "интегрират" с ЕС... Китайците пък ядат ориза с клечки... Руснаците пият водката с водни чаши... Италианците ручат жабета... Навици и стандарти всякакви.  |
| Г-жа Геновева, Д-р Перемянов, Аз не мога да обясня защо нема девствени нотбуци. Немам нито ценз, нито подходящи убеждения за тая работа. Мога само да ви насоча, без позволение, но с надежда, към колегата Маринчо. Сигурен съм, че нотбуцата на Маринчо има верния софтвер. |
Предполагаме, че за Метовци Манрико и Маринко са неразличими, така че не им вързваме кусур  Нотебуци се продават всякакви, избор голям, има и с включен лицензиран микромек, има и с уж Линукс, демек - "кеф ти Линукс, кеф ти пиратски уиндоус". Нотебукът, който ползвам в момента, е служебен, купен преди 2 години с лицензиран XP - фирмена политика, каквото кажат, това купуват. Когато кажат, че се сменя, тогава._______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Специфичната подредба на българските клавиши (съвсем различна от тази на руската клавиатура, който е замръзвал парализиран пред руска клавиатура, знае какво е.. Попадал съм в тая ситуация. Кошмарно усещане. |
Попадал съм в тая ситуация. Кошмарно усещане. Кошмари с клавиатури има всеки. Още си спомням един случай - в регионалния германоезичен клон съм, катастрофа със сървър, лаптопът ми не е регистриран за достъп точно до него, а време да поискаме достъп от рутърджиите няма. И на немска клавиатура търся / - а без него не мога в директорията даже да се наместя.... а юзерите псуват, телефоните звънят и наближава границата за ескалиране на инцидента до изпълнителен директор. Абе кошмари.... после много мастило се изписа и много бира се изпи...._______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Кви метовци бе, Маринчо? Тука съм само аз, адашът от Факултето го нема. И що да вързваш кусур? Аз те препоръчвам като капацитет, а ти нещо се впрегаш и ми се пудриш. Напротив, насочвам г-жа Здравка и останалите към твоите компетенции, за да получат знания по такива работи като рутери, микромети и прочие. Да не говорим за блестящия епилог, с който завършват коментарите ти - цитат от много важна особа от предаване на Фокс Нууз  |
| Ще прощаваш, ама не съм запомнил кой кой е с тези подобни никове - единият е някакъв фанатизиран камуняка, другият - майтапчия, ама толкоз повним _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Адаш, мисля че ти си майтапчията. Камуняката съм аз - ето, личи си даже по дебата за маршрутизатора и рутизатора. Много е проницателен нашия Маринчо. Освен това - истински капиталист и голем гявол - досущ като финтьора, когото цитира под коментарите си. |
| От автора на темата Дами и Господа, Благодаря за всичко написано от Вас до тук. Беше ми полезно, приятно и забавно да го чета. Разчитайте, че ако пак ме застяга чепика, припари под лъжичката и пр., ще Ви плача на рамото. Приятен ден, успешен бизнес и стойте край климатиците. Ваша Здравка  |
| Тя, Здравка си мисли, като ни благодари, че сега ще закрием Ганковото. Не сме таквиз хора. Та, за клавиатурите, мил спомен. Аз като машинописка, имам страшна скорост - не случайно накарах тати още в 4 курс на филологията, да ми купи един Мерцедес на старо (ама пишеща машина, вие да не си помислите друго). Щото му рекох, тати, аз хляба ще си вадя с тази машина, искам да се уча отсега да пиша. И купи тати един Мерцедес, от ония, високите, красивите, на старо, за 200 лв. , големи пари беха. И аз, перфекционист, изобщо не започнах с 2-та пръста, а си взех един учебник по машинопис за икономическите техникуми и започнах по него. В резултат на това съвестно отношение към въпроса, за 1-2 месеца овладях десетопръстната система и дори си ги изкарах тея парета, като извънщатен сътрудник в съставянето на Обратния речник на българския език. От бързината, верно, често ми се оплитаха пръстетата и по 10 лоста се закачваха заедно. Затова по-късно първата механизация - електрическите пишещи машини, закупих си една съветска - Ятран се викаха, абсолютно открадната Олимпия, ама беха скъпи, мамата си трака, 600 лв. струваха, в съчетание с добри възможности за частпром и леки, но страшно спешни преводи, ми докараха скоростта от 6 минути за страница от 2000 знака. А рекордът ми за писане за едно денонощие веднъж беше 65 страници. Пък на една конференция (нема да кажа каква, че ще го отнеса пак...) изпрасках 45 страници на смяна. Та, що се отплеснах, въпросът иде за клавиатурите. Представяте ли си ужаса ми, с тази скорост и навици, застанала пред руска клавиатура. Малииии, ами то дисертация ще трябва да се пише, как ще стане таз работа. И кво - първо идване във ваканция, през зимата, въпросният Мерцедес - опакован грижливо в кашонче, някъде към 10 кила беше, и с мене, на влака, ама тогава пътувах само 1 класа, та имаше място. И той ми беше верно другарче през цялото време. Имах много дружки всред машинописките от института, една ми осигури майстор за поправки, а той като видя Мерцедеса, ахна и вика - такива машини в СССР има хиляди, има и части за тях, понеже след войната са ги докарвали с вагони - трофейни, конфискувани от немските заводи. Известно ли ви е, вика, че можете да пишете на тази машина с две клавиатури - латинска и руска. Бряяя, верно, отстрани две лостчета, отвърташ и клавиатурата се плъзга на една шейна - и извън машината. Достави ми чиляка и една латинска, за има нема 30-40 рубли, вадиш едната, слагаш другата, без да сваляш листа, и така върви и смесеният текст, дето в нашите дисертации - бол. Таз машина я имам и до днес, стои на тавана, красива е. Един бг писател (рано напуснал ни, добър писател беше) ме молеше - дай ми я, ще ти купя една нова Марица вместо. Не бех толкоз проста да се съглася на тази сделка, а като се замисля сега, и човека го няма, и машината не се ползва, а си обичаме вещите, дето ни надживяват, ех, живот.... Но въпросът с клавиатурите си остава актуален, макар и методите за смяна на клавиатурата доста да са се променили оттогава. |
| Ехаааа..... от всичко, което се пише покрай електронното издание на "Сега", най ми е кеф да чета Димитри Иванов и Геновева...леле колко вкусно...това не е комплимент, а възклицание. |
| Който се учи и знае виндовс, клавиатури и английски - той ще сполучи: ЦРУ дава $86 000 за агенти с български news.bg 15.05.2008 ЦРУ търси да наеме креативни хора, интересуващи се от международна проблематика, с анализаторски умения и вещи в работата с интернет. Да знаят български език, пише „Стандарт". Обявата е за назначаване на "агенти за открити източници" или Open Source Officers, разузнавачи експерти на чуждестранни медии. Работата им е да преглеждат сайтове, вестници, информационни агенции, телевизии, радиа и специализирани публикации и да събират важна за външната политика на САЩ информация. Задълженията им обаче не се изчерпват просто да превеждат на английски събраните данни, които освен текст включват и преглед на аудио- и видеоматериали, но и да могат да долавят насоките и тенденциите на развитие на даден въпрос и да пишат анализи. За това те ще получават годишна заплата от 44 465 до 86, 801 долара годишно с опция за бонуси в зависимост дали са отличници в службата, която ще е в района на Вашингтон, а възможностите за пътуване зад граница ще са ограничени. Минималните условия, на които трябва да отговаря мераклията за агент, е да е с диплома на бакалавър по една от специалностите - международни отношения, политология, икономика, журналистика, социология, антропология и успех "добър" в училище. Всички кандидати задължително трябва да минат през медицински и психотест, както и, разбира се, изпит с конкретен журналистически материал, както и ровичкане в родословното дърво до девето коляно. Но тези, които не са US граждани или легално пребиваващи в САЩ със зелена карта, изобщо да не си правят труда - това е топизискването за длъжността. |
| Брей, тоз Редник, голем сваляч! Ми да беше писал направо - Хемингуей и Геновева, ти къде го качваш Димитри при мен, на връо! Поне и Караджов да беше споменал, аз и него обичам да чета. А тия дни пък Денков, с проекта за плажна кърпа ми напълни душата. |
- за разлика от Дзимо, тя никога не се повтаря