| нека да публикуват данни колко от търкещите работа са си намерили такава от бюрата по труда. освен това 53% - разчитат на познати, 43%-на бюрото по труда и 41% на директна връзка с работодател - общо 130%!!! |
Обезкуражените лица между 15 и 64 г. намаляват с близо 30 000 души от края на миналата година и вече са 153 200. Това са хората, които желаят да работят, но не търсят активно работа, защото не вярват, че ще могат да намерят. Ама това с вярване ли ставало? |
| Бюрата по труда само отчитат като своя заслуга, че си си намерил работа каквато и да е, както и да е, но реално да ти предложат нещо подходящо е напразно чакане поради липса на информация. |
| Аз какакво да направя, че като седна на някоя маса с познати и техни познати, или отида на рожден и т.н. все ще се намери някой да ме открехне, че има работа при него... |
Всеки втори разчита на връзки за работа Връзките все още играят голяма роля при търсенето на работа, показват данни на НСИ за работната сила за първото тримесечие. Въпрос - къде е новината тук? Да не би в останалите държави да е по-различно? Мит е, че "връзките" както ги наричаме в България не се използват в останалия свят. |
| На запад от Калотина това се нари4а neworking и/или connecting. Работя за голяма мултинационална компания, която има политика да стимулира финансово служителите си, които привлекат/препоръ4ат свестен кандидат за вакантните места (особено ако става дума за high-tech област, за която трудно се намират хора.) И никак не е слу4айно, 4е подходът работи. Кой би си заложил дорбото си име препоръ4вайки неграмотен лентяй или непоправим темерут?? CV-то и мотивационното писмо лесно се "помпат", и е трудно е да се определи със сигурнист дали един непознат кандидат е наистина толкова добър, за колкото се представя. Особено вярно е за senior позииции, за които кандидатсват опитни хора, знещи какво да (не) говорят на интервю за работа. Nothing personal. Just business . |