| Здравей, България! Здравейте, господин Коритаров и г – ца Лора. Радвам се, че Ви има вас и вашето прекрасно предаване, което следя най-редовно. Виждайки, че вие отразявате всичко най-актуално в страната, обхващайки всички сфери на живота, включително и негативните нрави, помагайки по този начин на хиляди хора, реших да се обърна към Вас, след повече от 5 години мълчание. Думите на Г-н Коритаров в едно от предаванията, а именно „Готов съм да помогна на всеки българин, изпаднал в беда в Европейска България, засегнат от корупция, измама и т. н.” Ме накараха да разчупя това мое мълчание.и търпение почти пет години и да напиша това писмо. Другият повод: е статията, която беше публикувана на 15.08.2007 г. във вестник „Шоу” на последните две страници във връзка с трагедията на моето семейство и семейния ми бизнес, който създадох и развих от началото на 1990 г. до 2003 г. След тази дата потоците от злоба на определена група от хора се сляха в океан и с пълна сила се стовариха върху моето семейство и бизнеса ми, преследвайки своите мерзки амбиции за печалби и бързо забогатяване. Тъй като историята е много дълга, ще се опитам да я разкажа по най-краткия начин, без да описвам хилядите подробности, които съществуват и уличават тези безскрупулни личности, които са потънали в богатства и разкош за сметка на много хора като мен. Започнах бизнеса си в гр. Свищов, където съм и роден и живея, през 1990 г. Спечелих на търг малко помещение в центъра на града и направих първия частен магазин, работих добре и всичко потръгна, но след като измина една година и половина, аз се ориентирах към производство. Купих си 5 шевни машини, наех друго помещение и започнах да шия за вътрешния пазар. Работих неуморно и резултатите не закъсняха. Същевременно станах и дистрибутор на завод „Кавалер” – София, който произвеждаше първокачествени обувки за страната и чужбина. Пътувах по два пъти на ден до София и обратно, не ми тежеше, пък и бях на 30 години тогава, имах и амбицията да работя, за да спечеля. Започнах да зареждам и щандове на третия етаж на ЦУМ в гр. София със стоки българско производство, имам в предвид това, което шиехме в нашия цех. Запознах се с доста хора от нашия бранш и по този начин разширих и работата. Човекът, който най-много ни помогна в това отношение, е г-н Антов – собственик на най-голямото в момента шивашко предприятие в гр. София – „Агресия”. Г-н Антов е един прекрасен и скромен човек, който по онова време тъкмо си развиваше шивашкия бизнес; той ми помогна да си купя още машини, за да разширя производството, научи ни да работим добре и качествено, за което съм му безкрайно благодарен. По този начин ние успяхме да станем основоположници на шивашкия бизнес в гр. Свищов и да съберем 150 човека персонал, които работеха при нас в продължение на 14 години, направихме кабинет с лекар за жените, които работеха, откликвахме на всяко затруднение на който и да било работник във фирмата, решавахме всякакви проблеми, било то финансови или житейски. Станахме едно голямо семейство. В целия град се отнасяха с уважение, виждайки как успяваме и помагаме на хората. Правехме модни ревюта в гр. Свищов, в София във фоайето на ЦУМ, шиехме класна конфекция. Всичко това съм си го записал на видеокасета, която остана като мил и скъп спомен. На всеки празник на града ние правехме банкети за работниците и техните семейства, събирахме се по 200 човека, и ние поемахме всички разходи, за да се чувстват добре и да бъдат доволни от труда си и от това, че работят в нашата фирма. Бяхме канени навсякъде в предприятията на гр. Свищов, правехме много дарения за града и на редица организации – на дома за деца в с. Алеково, на децата в отбора по плуване, като им купувахме необходимите неща, на децата от музикалната школа, дарения за детски градини. Станах учредител и президент на отбора по тенис на маса „Академик – 2000”, който поддържах, тъй като съм любител на тази игра, и т. н., и т. н. Получих благодарствено писмо от президента по това време – г-н Петър Стоянов, тъй като на благотворителния бал в София за децата от домовете видял колко добре е облечено едно момиченце и то му казало, че фирма „Дирал” – гр. Свищов му е дала този тоалет. Дълъг е списъкът на всички дарения и добрини, които сме правили, но всичко това свършва след около 13 години само за един месец, след като съдбата ни поднася пъкления замисъл на тези завистливи и алчни хора, които разрушиха всичко. Гражданинът Борьо Мънчев с който се познаваме още като деца, работеше с една група цигани, правеше изолации на покривите на сгради и къщи през 1993 г., идвал е при мен и ми е искал пари, винаги съм му помагал и никога не съм искал да ми ги връща. Той ходеше през ония години, когато имаше криза в България за бензин и продаваше с тубите в Сърбия, занимаваше се с такива неща. Често се събирахме в едно квартално заведение на друг наш приятел и тъй като аз бях щедър към всички тях, черпех ги и прекарвахме доста време вечер там. Същият този Мънчев разказваше как спечелил, като измамил и всичко най-подробно. Аз го слушах и му се чудех как може да живее по този начин. Но този човек се оказа много коварен и хитър, пълзеше нагоре, вмъкна се в последствие в „Мултигруп”, и от далавери с жито, зърно, от кражби на ДДС, и редица истории, за които е разправял, той забогатя и стана още по-опасен. Знам хората, които са му помагали в тези неща – това са хора от В. Търново и София, знам адвоката, който му е водил нещата, знам депутатка от парламента, която е от гр. В. Търново, представителка от партията на НДСВ. Бизнесмена, с който е пренасял с куфарите пари за Испания, където си бяха купили хотел в Палма де Майорка; в последствие този хотел го продадоха и пак си вкарали парите с куфарите в България. Построи си хотел на „Слънчев бряг”, друг в „Равда”, няколко апартамента в София, Варна, Свищов и няколко кооперации срещу НСА. Аз бях един от ужилените от него и сега с част от парите той си купи два джипа последен модел, „Мерцедес” за сина си и в момента строял над 100 жилища в София за продажба. Всичко това е описано в статията във вестник „Шоу” от 15.08.2007 г. http://bulpress.net/article/3761/ , където са публикувани и снимки на моето семейство и на моята дъщеря и на много неща които съм притежавал, а сега нямам нищо, благодарение на този бивш човек и неговите поддръжници. Когато всичко при мен вървеше добре, в началото на 2003 г. дойде при мен съшият този Мънчев и предложи да му ушием 500 000 бр. вратовръзки; аз се засмях и го попитах , да не е сбъркал цифрата, но той ми каза , че точно толкова са и са за един карнавал в Румъния. Предлагаше ми да ги ушием бързо, като щели да ми платят по 1 ? на вратовръзка за труда. По това време работех за Франция – ишлеме и работата ни си вървеше прекрасно. Смятах предложението на Мънчев за несериозно, но той ме увещаваше, че всичко е точно, че е поръчка на едни депутати от румънското правителство, които са искали тази поръчка и че всичко е много сериозно. Помислих, че с това мога да се справя за около 1 месец, но само ако преустановя работата си с основния партньор – Жан, за когото работехме конфекция. Обадих му се и му обясних за какво става въпрос. Той се поколеба, малко се поразсърди, защото се объркваха сроковете за поръчките, но в крайна сметка се съгласи, като постигнахме споразумение. Мънчев дойде, аз му казах, че ще направим договор и че ще си пуснем фактура, за да съм сигурен във сделката. Той се съгласи и каза, че всичко щяло да бъде точно. Доведе човек от Плевен, който е представител на фирмата поръчител, и сключихме договора. Борьо Мънчев дойде след няколко дни и отидоха да купят с моята съпруга платове за ушиването. На моята съпруга направило впечатление, че той искал да купят прост хастарен плат, от който да се направят 495 000 вратовръзки, а 5000 бр. вратовръзки да се ушият от качествен и скъп плат. На въпроса, защо така, той отговорил, че те са за карнавал и така искат румънците. Започнахме трескава работа, 150 човека работеха на смени, и успяхме да ги направим точно за 1 месец. Смятах, че си струва толкова труд, тъй като знаех, че фактурираме 500 000 бр. по 1 ?, това прави близо 1 млн. лева в български пари. По това време имах кредит за жилището – по-точно етаж на една кооперация, която бях купил, тъй като живеехме в много малко жилище с двете си деца през цялото това време. Жилището беше на моите родители, които през годините живееха в едно село близо до гр. Свищов. Те бяха вече на възраст и трябваше да се върнат в гр. Свищов, а аз да помисля за собствен дом. Както винаги изтеглих кредит за да закупя етажа на една кооперация. Тъкмо няколко месеца преди да дойда този Мънчев. Правех си сметка, че ще мога да си изплатя жилището, защото никога не съм имал банкова сметка с пари или пък в брой, винаги съм ползвал кредити, които съм изплащал в последствие. След като свършихме поръчката, аз му бях казал, че ще трябва да си платят по фактурата и тогава ще си вземат вратовръзките. Борьо знаеше това, но издебна момента, когато аз отсъствам от града, и отива при моята съпруга, която му вярваше, защото се познавахме добре и не е допускала, че може по този начин да бъде изиграна. Борьо казал, че TIR-ът е тук и трябва бързо да го натоварят, защото румънците се обадили, че трябва да минат митническата проверка в този ден, тъй като тогава им била уговорката, че после ще се разплатят без проблем. Моята съпруга се съгласява и ги дава, с уговорката, че всичко ще бъде платено. От този ден нататък вече не видяхме никой да се появи. Хората ни започнаха да питат за парите си, но понеже ни вярваха, защото винаги всичко е било наред и те чакаха заедно с нас. Изведнъж се заговори, че TIR-ът с вратовръзките бил изгорял. Хората ни започнаха да се вълнуват, ние научаваме последни за това от тях. След около седмица пристига Мънчев и казва: случи се така, че TIR-ът изгоря, добре, че сме го застраховали, не бойте се, ще си получите парите. Минава още доста време и вече никой не се вясва. Борьо Мънчев беше приятел с г-н Манолов, тогавашен шеф на полицията в Свищов, пиеха си кафето постоянно бяха заедно. Съшият този г-н Манолов е присъствал на митницата в гр. Свищов, където са довлекли изгорелия TIR, има даже сигнали от хора, които са видели как са извадили вратовръзка от резервоара на TIR-а. Застраховали са вратовръзките за по 16 ? бройката и това не е направило впечатление на въпросния митничар, когато е била рекламирана стоката. Цялата група е работела явно добре. Г-н Манолов никога не ме повика в полицията, за да ни каже поне какво става, тъй като аз съм човекът, който изработва вратовръзките и на мен трябва да ми се заплати. Това просто не се случи. Тогава чак си обясних защо е накарал вратовръзките да бъдат ушити от прост хастарен плат, а тези 5000 бр., които са от хубав плат, да останат част от тях, след като подпалват камиона, за да ги покажат на застрахователната фирма, която те доведоха при нас в предприятието. Преди да доведат хората от застрахователната фирма, Борьо отива при моята съпруга и казва: Марго, ще дойдат от застрахователната фирма, да не кажеш, че вратовръзките са ушити от лош плат, защото няма да видиш една стотинка, а и тези румънци не си поплюват, те са много силни и ще те гръмнат без да им мигне окото. Когато довели застрахователната компания, собственикът е един евреин, който разговарял с моята съпруга на английски език, попитал я толкова ли са бройките и за качеството, и тя потвърдила, че бройките са толкова, защото е била заплашена от Мънчев. Един месец след това групата на Борьо Мънчев прибират милионите, а ние просто не съществуваме за тях. Оказва се, че фирмата с която сключваме договора, е фирма „фантом” – не съществува такава. Манолов заминава за гр. В. Търново и става там началник, а Борьо си довършва хотела в „Слънчев бряг” и си купува джиповете и Мерцедеса. Шофьорът на TIR-а – син на бивш полицай – си купува Мерцедес. Работниците си искат парите, вече не ни вярват, настроиха се срещу нас. Забравиха ръката, която им подаваше хляба през целите тези години. Целият град заговори за случая. Веднага дойдоха и запечатаха цеха ни. Документите ни останаха вътре в канцеларията и не ни допуснаха повече в цеха. С моята съпруга изпаднахме в шок. Нямаше средства и не можехме да платим на никого и за нищо. По-късно ни казаха, че дължим данък върху сделката около 270 000 лева, а аз такива пари не бях ги виждал и на снимка. Работниците се вълнуваха, но се настроиха срещу нас, тъй като до този момент те получаваха най-добрите заплати в града и доста от тях имаха теглени кредити, а сега не могат да ги погасяват. Всичко се обърна срещу нас. Взеха ни всички машини, техника, тъй като не можехме да си платим този данък към държавата, за една неосъществена за нас сделка, тъй като нищо не сме получили, а само сме работили. Нямаше разследване, поне аз не знам. Явно Борьо Мънчев, Манолов и техните хора са си свършили добре работата. В последствие Пощенска банка ни взе жилището, което нямаше как да платя, заедно с мебелите, не знам по каква причина, тъй като кредита към Пощенска банка ни беше 40 000 лева, а жилището и мебелите ни струваха над 100 000 лева. Пазя протоколите, които бяха направени, и след това не бяха спазени, тъй като ни взеха всичко, и мебелите, които най-вероятно са им харесали. Започнаха дело срещу съпругата ми, че е осигурявала хората срещу минимална работна заплата, а те получавали по-големи заплати. Нямаше за какво друго да се хванат, но я осъдиха на 4 г. лишаване от свобода. През това време починаха майка ми, баща ми, тъстът ми, притеснени от всичко, което се случва. Един единствен път звънях по телефона на Мънчев да ми помогне, а той ми каза, че наливал бетон и железа в строителство в София и няма възможност. Останах на улицата , без дом и без работа, без средства и много задължения. Продадох всичко, което беше ни останало, за да мога да преживявам. В момента живея на свободен наем в един краен квартал с дъщеря ни, а съпругата ми е в Сливенския затвор. Дъщеря ми е гордост не само за мен, а и за цяла България. Отлична студентка във ВФСИ „Д. Ценов” – гр. Свищов, за което получава стипендия. Участва чрез визаж на конкурса „Мис България” и влиза в челната шестица, стана рекламно лице на в. „Труд”, тогава сочена за фаворитка, получи договор и предложения, но след една година се захваща със спорт, за да си поддържа формата, но се увлича по спорта „пауърлифтинг”, за три месеца става републиканска шампионка и взема купата на шампионите; след още 4 месеца за първи път в България в София се проведе Европейско първенство , като участваха 17 държави. Тогава Ралица Джамбазова – дъщеря ми, става вицеевропейска шампионка със зашеметяващи резултати. Това съчетание на красота и сила не остава незабелязано. Започват масово да я канят на интервюта много журналисти. Излизат снимки и статии с нея във много вестници, списания, с невероятни описания за нея. В почти всички градове на страната, включително и в София има билбордове с нея, тъй като е рекламно лице на един медикамент „Захир”. Тя е гордост за кмета на гр. Свищов г-н Станислав Благов, който също я е награждавал за десетки изяви. Интересувайки се журналистите от нея, е нормално да я попитат и за семейството и нейния живот. По този повод в гр. Свищов на традиционния празник по преплуването на р. Дунав присъства и редакторът на в. „Шоу”. Там той провежда интервю с нея, а после се запознах и аз лично с него. Разговаряхме и той ме попита какво се е случило със семейството ми. Аз му разказах , но не така подробно. След време излезе и статията във вестник „Шоу”, където е описано всичко , което се е случило. Прочитайки статията, същите тези хора Борьо Мънчев и Манолов се стряскат и започват да пишат жалби срещу мен и дъщеря ми, че се споменават техните имена. Това вече е върхът на наглостта. Манолов се разпорежда да ходя в полицията и да давам обяснения защо му е споменато името. Завежда дело срещу мен и дъщеря ми и непрекъснато ми пращат разни призовки за обяснения в полицията. Явно гузното им съзнание се е събудило и вече започват да вземат мерки. Аз лично от Борьо Мънчев бях заплашен, че ще ме гръмнат румънците, ако ровя за това. Знам, че това може да ми се случи, но не от румънците, а от самите тях или техни хора. Страхувам се за живота на дъщеря си, защото могат да ѝ причинят хиляди неща. Явно богатствата и интересите, които имат, връзките с влиятелни личности отново ще бъдат пуснати в сила и най-вероятно всичко ще се потули, единствената надежда ми остава Господ, той поне гледа и вижда всичко. Дано той го накаже, след като в България не могат да се намерят достойни хора от властта, които да разбулят истината и да накажат виновните. Без средства и смачкан от такива хора, трудно може да се бори човек, дори и в Европейска България. Получава жена ми писма от непознати хора от различни градове, писали до затвора в гр. Сливен, за да ни подкрепят, защото, четейки във вестниците статията, виждали, че сме честни хора и ни пожелават да се борим и отново да успеем. Все още в България се намират и честни и доблестни хора. Вярвам във Вас, г-н Коритаров , и в Лора. Вярвам във вашето открито и най-гледано предаване по Нова Телевизия и се надявам , че всичко това няма да остане глас в пустиня и ще намерите най-добрия начин да стане достояние на цяла България. Не мога да живея повече с тази мерзост, извършена срещу мен и моето семейство, а правдата да тъне в неведение. Благодаря Ви за това ако сте прочели писмото ми и искрено вярвам във Вас! Гр. Свищов Огнян Амброзов Джамбазов 27.09.2007 г. С уважение: Адресът ми е: гр. Свищов ул.”Стоян Ников” № 1 бл. 5, вх. А, ет. 4, ап. 10 тел. 0899 856 296 P.S. Знам много подробности, с които мога да бъда полезен и съм готов да съдействам. |