<<< Животът от Смешната му Страна >>>
Отиди на страница:
Така Се Кара Мотор - Смях Натиснете тук |
| Кратък българо-бакшишки разговорник Наскоро имах небивалото щастие да се кача при един бакшиш, който трябваше да свърши мъчната работа да ме отведе от Лъвов мост до кино Арена. За това трилевово разстояние научих един нов език, който трябва да се отбележи не като сленг, а като начало на една нова култура – алтернативна на американския хип-хоп. Подходящо име за него би било бакшиш-троп. Но да встъпим встъпително. Качвам се аз, сядам си на предната седалка (що ли се набутах там) и се заслушах в мача, който вървеше по радиото. В един момент съществото (ще го наричам така, понеже не го мисля за човек) ми тресва следния въпрос: - Гледаш ли футбол? - Емиии - замислям се. Обичам ли, не обичам ли. - Какво да ти кажа, преди доста се палех, но в България нещо футболът не ми харесва – само се правят, че играят. Ако зяпам, ще е КЕШ или някое чуждо първенство. - Така е, да му еба майката – умисли се съществото. - Много са смотани нашите – добавих с надежда да го вкарам в размисъл и да млъкне. - Истина е, да им еба майката, за нищо не стават, мамичката им да еба. Мълчание. - А кое първенство гледаш? - Ми, англичани и испанци като че ли най-зрелищен футбол играят. - Така си е, да му еба майката - вдъхнови се пичът. В този момент светна червеният светофар на Ботев и Сливница и бакшо спря рязко с едно издиханно: "Да му еба майката". Последва 1 минута мълчание и на тръгване не пропусна да награди с: "Да ти еба майката" мацето, което се забави да тръгне, а бе пред нас. Вече тръпнех в надежда внезапно да му се схване ченето, но пичът бе настроен да приказва и това си е. - А къде работиш, ако не е тайна? - С компютри се занимавам. - АААААААААААА, там си е ебало майката, сигурно взимаш много пари. - Абе, кой плаща много пари в България - бързо го парирах, белким млъкне. - Така е, да му еба майката, никой не дава пари, мамичката им да еба мръсна. Ушите ми вече започнаха да развиват мазоли. На Шел-а до зона Б18 един друг бакшиш засече нашия. Силно се надявам майка му да е била нимфоманка. Такива думи отнесе, че трябва да си накисне ушите в нещо хладничко – течен азот например. Бях се настроил, че ще преживея някак си това возене и мълчах тъпо, за да създам темерутска атмосфера. Обаче моят бакшиш бе прекалено любвеобилно настроен. - И сега какво ще правиш, на кино ли ше ходиш? - Към един офис отивам – по работа. - АААААААА, да му еба майката, работата край няма. - Няма, верно е - потвърдих. - Майка му да еба мръсна, и при мен е така. Цял ден въртя, а парите за нищо не стигат, мамичката му да еба. Ти вярваш ли - обърна се към мен - че сутрин ставам в 4 и вечер се прибирам в 10 и и съм си ебал майката от бачкане, а нямам пари едни цигари да си купя, майка му да еба. В този момент една тъпа бабичка тръгна да пресича Величков малко преди Симеон и любимият ми бакшиш си извади мусурата през прозореца и й кресна: "Да ти еба майката, маа". При вмъкването си обратно в колата изсъска през зъби едно: "Майка й да еба". Със сигурност съм изглеждал като шестокласничка в публичен дом. Последваха 2 секунди мълчание. - Откъде да минем – по Симеон или по новия булевард? - Мисля, по новия ще е по-добре – срещу Арена-та отивам. - А, добре, че по Симеон си е ебало майката. Беше го подминал вече, ама ме питаше дали да завие. В този момент ми звънна телефонът и го вдигнах. Това ме спаси от останалите 5 минути разговор с младежа. Въз основа на този кратък разговор аз научих нов език - бакшишки. В него граматика няма. Прилагам кратък списък на често употребяваните изрази: Мамка ти еба - би могло да значи “сега ме ядоса“, но най-често се употребява като „нервиш ме“. Еба ли майка му – учтивата форма на „знам ли“, употребява се за трето лице. Ебал съм ти майката - двузначен израз, в честия случай се употребява като „не ме занимавай с глупости“, а в учтивата форма е „не ме интересуват доводите ти“. Бах ти мамата – изразява учудване, употребява се предимно в разговори, значението най-често е „ти ме удиви, бе“, би могло да се тълкува и като „страшен си“. Еба ли мама му – използва се като отговор на въпрос, на който запитаният не може да отговори по същество. С нисък коефициент на емоция, отговорът е по-скоро рутинен. Ба ли мааму – същото като значение, но издава безгрижие и леко настроение. Дали няма да ти еба майката - е вече с приповдигнато настроение, най-вече негативно. Употребява се най-често в случаите, в които територията на питекантропа е нарушена. Силно заканителна, тази компилация от думи обикновено е начало на словесен или юмручен двубой. Да еба майка ти, да еба – раздразнение, граничещо с безсилие и невъзможност към момента да се изпълни заканата. Ебах ти майката – форма на „не ме интересуваш повече“ или „защо се опитваш да ме ядосаш“. В няколко бакшишки диалекта е с любовно значение, а в други означава удивление. Ееееееееееееееееееее, да ти еба майката – транслира се като „много неприятно ме изненадваш в момента“. Е сега вече ми се еба майката – интуитивно се превежда като „изпадам в много затруднено положение“. Ти си си ебал майката – обръщение, издаващо възхита. Майката си е ебало – определя положение, най-често - силно негативно. И си еба майката – всичко свърши. Майката си е ебало – определител на състояние. Негативно по подразбиране. При бакшишите провинциалисти ударението пада предмно на А. При бакшишите кореняци софиянци – ударението аристократично се пада на Е-то. Назубрете горните редове и се чувствайте уверени в способностите си да комуникирате с всеки един бакшиш в столицата ни.[/b] Редактирано от - garamel на 21/7/2008 г/ 19:16:59 |
| Шест прости правила, за да се наречем националисти Аз обичам България, много обичам България. Обичам нашите планини зелени, нашето кисело мляко, нашите красиви жени. Нищо, че планините са осрани от строежи и палежи, най-големите производители на кисело мляко не са българи, а от красивите ни жени по-прости и евтини няма в почти цяла Европа. Аз обичам България и туйто. Това си е част от репертоара на нашия пишман националист, допълнен и разкрасен с няколко бегли истини. За да си националист, трябва да обладаваш няколко основни качества. Първото и чат-пат най-важното е да обичаш България. Обичаш ли България - тя е над всичко. Или поне така викаш, за да се чува. Това, че думата България само ние я произнасяме както трябва, е едно. Съвсем друго е, че точната дума България е обозначение за един сбор от географска местност, част от историята - прекалено оспорвана, за да е доказуема, - и символ на някакъв манталитет - черен според повечето европейци. Съвсем допълнителни подробности са, че географията е замърсена, изсечена и грозно застроена, историята ни е повече робство, отколкото свобода и повече предателства, отколкото героизъм, единственият ни исторически рекорд е за най-много убити министър председатели на глава от населението, а манталитетът ни ни затваря и малкото врати, които глобализацията успява да ни отвори. Въпреки всичко това България трябва да бъде обичана и ако искаш да си националист - това е твоя работа. Второто и кажи-речи по-важно от първото е да мразиш враговете на България. Това е лесно. Тя е красива и изстрадала. Врагове има много, затова е лесно да се мразят. Списъкът е кажи-речи безкраен, но ето един кратък вариант: Комунисти, фашисти, педерасти, цигани, турци, македонци, цесекари, левскари, евреи, араби, американци, европейци, африканци (и Тошко Африкански също, мамка му и негърска маймуна), горната махала, съседния микрорайон, враговете на партия Атака, приятелите на партия Атака, Волен Сидеров, враговете му, арийците и китайците, съседа; изобщо всички, които малко от малко не мязат на приятели на България. Критериите за приятели и обичащи България са плаващи, променят се динамично, затова и враговете й са много и добре скрити. Правилният принцип е: “Избий всички, които не са с теб, а грешните попадания са статистика”. Той би могъл да е добро нещо, но това мръсно правителство, съставено от турско-комунистическо-юдео-масонски опълчения, не дава такива закони да са реалност. Затова не можем да избием всички в списъците и да се оправим. Всички световни завоеватели са си приличали по едно - тръгвали да сриват съществуващия свят с идеята да построят друг. Обаче все сривали всичко и умирали или ги детронирали. Но национализма не можеш да го детронираш или убиеш. Той е вечно жив. Хайл! Третото и най-трудното е да не се съгласяваш, че тази действителност, която те заобикаля, е България. Нито сивите, безропотни тълпи, нито изборното овчедушие, нито претръпналите от корупция и празни обещания граждани. Нито мръсотията, в която тъне цялата страна - мръсотия не защото не се продават метли по левче, а защото никой не ги купува. Нито мръсните коли, нито омразата, която струи от хората, нито пасивността на всички дори когато става въпрос за собственото им благополучие, нито увлечението по разни елементарни забавления - ТВ шоута и фолк звезди. Няма смисъл да признаваш сам пред себе си, че пир по време на чума е не само по време на чума, чума може да бъде наречен и упадакът на цяла държава. Ако успееш да се убедиш, че тази “българска действителност мила” е нечий друг продукт, значи си убеден националист. Имаш цял списък на разположение, виновен може да е всеки от него, че и няколко може да са виновните. Това е ясно, другото по-важно е, че това трябва да бъде овикано по кюшета и антрета, форуми и блогове, футболни мачове и хоремашки изцепки. Това е задача на истинския патриот, почти толкова важна, колкото пребиването на циганчето Гошо от трети А клас. Четвъртото се явява детайлно разширение на третото. Трябва да обичаш Българина. И винаги да го изписваш с главна буква. Той е герой, оцелял през хилядолетията, потомък на Аспарух, Крум и Симеон (нищо, че сигурно всички имаме по някоя пра-пра-прабаба, влачена в храстите от някой еничарин под безучастния поглед на мъжа й), и затова е “истински” и “чист” българин. Ще го познаеш по точното спазване на горните три точки. Извън тяхното прилагане в мисловен план, това е мръсен българин. Без съмнение той е комунист, евреин, турчин, негър, циганин и какво ли още не. Но не е чист българин, както е на 100 процента сигурно, че някой малък сперматозоид, наречен Ахмед, не е дал началото на нещо друго, ново и чисто по българските земи. Това, разбира се, е изключено, щракай с пръсти и "вперьод, ребята". Българинът е добър, умен, работлив, чист, културен, интелигентен, отзивчив, човечен, хуманен, абе с пъти е повече от всички останали нации. За да се превърне в това корумпирано, страхливо, подло, мързеливо и неинициативно, безотговорно говедо са виновни: комунизма, юдео-масонизма, негризма, американизма, сталинизма и разни други низми. Кой ще го оправи е въпрос на доста спорове, според едни - Волен, според други - Капка ще оправи Волен, според трети - сами ще се оправим като разберем, че сме горди преки потомци на Крум Страшни и започнем да избиваме циганите. Важното е да вярваш, че българинът е хубав почти колкото България и тая държава има егаси късмета, че е населена с такива индивиди. Петото е да не те интересуват разни дребни детайли. Например, че няма тъпа страна с нисък стандарт, която да не тъне в национализъм. И след което да й се е разминало. Няма да задълбаваме в исторически примери, защото истинският националист не чете чужда история, ако не е обвързана с българската. Ако чете нещо от английската - ще е епизода при Дойран или Берлинския договор. Другите истории не си струват, а и от нашата стават за четене няколко епизода само. Такива - героично-носталгични. Въстания против робство, борби против робство, предателства за робство, робство, няколко загубени войни, една спечелена след като е смятана за загубена и една загубена след като е смятана за спечелена. Останалото е само загуби. Вътрешен геноцид, години на кризи (56 от 68 некомунистическо управление), болести - това не бива да те касае. Шестото е, че трябва винаги да си готов да набиеш враговете на България. Ти трябва да си готов и да ги убиваш, и то с радост, но поради тъпите юдео-комунистически закони това за момента е невъзможно. Така че, засега бой. Ако имаш съмнения, че може да не е враг на България - пак бой, пък той ще си каже. Ако не си каже, значи лъже или крие. И в двата случая - бой. Така се защитава България и само така ще я опазим от юдео-масонските-комунистически-негри. |
| Плачи, Соломоне.. Десислава Апостолова Ние не сме в час, и във времето не сме, и никога няма да бъдем. За това не ни е виновен Гринуич или Брюксел, виновни са Аспарух и целият му род. В един часа европейско време вчера сресани чиновници от Европейската комисия обясняваха в Брюксел какви „изправителни мерки” ни налагат, защото крадем парите на негово величество европейския данъкоплатец. Иначе казано: За бандюгите и тарикатите - изправителен дом. По същото време, което обаче беше два часа наше, премиерът Станишев беше нахлузил каска и светлоотразителна жилетка и си беше заровил главата в новия магистрален водопровод "Камчийски пясъци". Както предаде държавната телеграфна агенция, „с него беше и министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов”. С каската на главата и с Гагаузов, хванал се за полата, апропо жилетката му, Станишев само дето не изпя на онези идиоти в Брюксел: „Найш кво, аре само да не ме занимаате с глупости.” Пак в 2 часа наше време Румен Петков припяваше от Плевен: "Тия ми опяват като поп. Е т'ва ваш'то не е точно хип-хоп", откривайки обновената база на БСП в родния си град, превърната в шахматен клуб (добре, че не е фонтан все пак), и обясняваше, че "авторите на негативните оценки са си тук в България и сами се засипваме с неверни твърдения". Казах ли ви, че не е виновен Брюксел, тоя Аспарух само да ми падне... В цялата картина липсваше само плачещият на нечие рамо Паси. Плачи, Соломоне, дедо ти е невинен. |
