Отиди на страница:
| Забележки: - "Средновековният балканец не разполага с никакви средства за защита от природните бедствия" - че кой "европеец" или азиатец по това време има представа от къде му се стоварва на длавата земетресение, чума и т. н. - по-праволно е: сръдновековния човек - относно чумата: има три вида чума: белодробна, бубонна и такава, която протича с отравяне на кръвта. Само белодробната чума се разнася по въздушно-капков път: другите видове ги разнасят бълхи на гризачи. Има две големи документирани чумни пандемии - през 6. и през 14. век. - "Българската летописна традиция пък е представена с "Историкии" от 898 г. - най-старото българско летописно съчинение" - написано е от Константин Преславски ( за автора и други незнаещи ) - "Безименната българска летопис" от ХI в. - Апокрифна българска летопис (пак за ограмотяване за незанешите)  |
| това "изпитва" страдателно ли е или е сегашно-журналистическо небивало време Щото за средновековния не знам какво изпитва в момента, но за настоящия е сигурно, че го тресе божа ярост |
Една от войните на император Маврикий със славяните в края на VI в. Теофилакт Симоката и Теофан Изповедник свързват със слънчево затъмнение Да видим сега кво правят българите по това време в Монголия докат Маврикий се бори с панславянщината в България Отбелязвайки, че "Теофилакт Симоката за годината 585 пише, че братът на императора Маврикия, Петър, като отивал на бой срещу аварския княз Баяна, вървейки откъм Варна към Нова (Свищов), щом заминал Нова, сблъскал се с българи" и, добавяйки това към сведения от Комес Марцелин, той резюмира: "...според Симоката долината на реката Янтра е била заселена с българи." професор Йордан Табов Натиснете тук "На шестия ден Петър изпратил на разузнаване отряд, състоящ се от хиляда души. Те се натъкнали на десет стотици българи. Тъй като между ромеите и кагана имало мир, варварите се движели без каквато и да е предпазливост. Ромеите по заповед на стратига пуснали в действие срещу тях копия. Българите изпратили при тях пратеници; чрез тях те съобщили, че се отказват от битка, и убеждавали ромеите да не нарушават мира. Началникът на отряда изпратил тези пратеници при стратига, който се намирал на осем мили от това място. Петър, като отхвърлил мирните преговори, заповядал на своя преден отряд да започне ръкопашен бой и с мечове да унищожи варварите. Българите, като се приготвили за битката по своя обичай, със сгъстени редици влезли в ръкопашен бой и, защитавайки се с голям героизъм, накарали ромеите да се обърнат в бягство. Малко след това варварите бавно и много пъти обръщайки се назад си отишли... варварите подробно разказали на кагана за станалото. Варваринът изпратил пратеници при Петър и жестоко го порицал за нарушаването на мира."  |
| Много малко проучена е ролята на биологичните и другите природни фактори в историята ни. Например ролята на Черната смърт - чумната пандемия в 14 в. - за кризата на балканските страни и падането им под османците. Много интересната и модерна статия на Ивелин Иванов тук предполага, че България е била на пътя на чумата, която пристигнала в Европа в 1347 г. за пръв път след почти 800 годишно отсъствие именно през Черно море, с генуезките кораби от колониятта ин Кафа в Крим. Българските черноморски пристанища били редовно посещавани от генуезците и знаем, че във Варна (и няколко други крайбрежни градове на север) е имало генуезки колонии - имам снимка на надгробна плоча от началото на 15 в. (в истанбулски музей) на Антони, генуезец от Пера (цариградската Галата), роден във Варна. В 1352 г. е имало и венециански консул, чието име е останало - Марко Леонардо. В Кастрица (развалини в двореца Евксиноград) сигурно е имало венецианска фактория (местни названия като Франгата, Френклиман, Латин, предания за Имри поп = Рим-папа). В крепостта Галата (нашата) в началото на 15 в. се бил укрепил генуезкия корсар Салагрузо ди Неро, според някои историци името Джанавара (местност) идело от Дженова - макар че турците викали на генуезците дженевиз, ама кой знае. Генуезците, с една дума, изнасяли много жито от нашите пристанища. Чумата се пренасяла от бълхите на плъховете от корабите. Така че вероятно още в 1347 г. у нас от Черноморието и може и от Дунава, а после и от юг - от Цариград и Солун - е тръгнала чумна епидемия, в резултат на която в богатата и културна Венеция измрели 40%, и едва ли у нас е било по-розово. Епидемията се повторила още шест пъти средно през 10 години. Населението на Европа, което в 1347 било към 80 милиона, се съкратило с 30-40 процента (в южна Европа повече). Това имало грамадни икономически, политически и психологически последствия. Така ще да е било и у нас. Обезлюдели много села - Христо Гандев тук пише за изобилстващите в турските данъчни регистри от 15 в. мезри - изоставени, полуразрушени села - останалите живи хора се преселвали на ново място, сигурно в планините, които у нас никога не са много далече. На по-хладно чумата не виреела много. Грамадно е било въздействието върху психиката на хората. На Балканите се спуснала тъмна мъгла на фатализъм. Исихазмът с неговата изолация от света бил провъзгласен за официална доктрина на българската църква в 1360 г. Всевъзможни секти, проповядващи гузност, обреченост и несъпротивяване на злото. Редактирано от - Чичо Фичо на 28/6/2008 г/ 18:21:50 |
| Прокопий Кесарийски свързва кометата от 539 г по времето на Юстиниян с голяма офанзива на българите, които очевидно и по него време са били по Балканите. Пак по това време от Китай се задава и здравата разтриса и Европа чумна епидемия - юстинияновата чума, която прави тия поражения върху Римската Империя, каквито и чумата от 1347 г. за която пише и Чичо Фичо. Има автори, които считата, че падането на Римската империя (западната част) е в голяма степен следствие на развала в общството след тази чума. Това е доста подобно на падането на Балканите под турско. |
| Съвременната наука обяснява много исторически събития - разселването на Хомо сапиенс от Африка, заселването на Австралия, Сибир, Америка, Европа, възникването на земеделието в Плодородния триъгълник, "великото преселение" и т.н. - с климатичните промени - заледявания, затопляния, повишаване и понижаване на морското равнище, овлажняване и засушаване на Сахара, саваната и евразийската степ. Поне така е в книгите на "модните" автори като Джаред Даймънд, Спенсър Уелс и др. Историята е синтез на историческите извори с археологията, езикознанието, антропологията, популационната генетика, геологията и историческата климатология и екология. Така се обяснява и разселването на плъховете носители на чумата от Монголия или Китай към Европа в 30-те и 40-те години на 14 в. - засушаването в пустинята Гоби ги гони на запад към Черно море. У нашите историци още почти не се срещат тези мотиви, освен в публикации като статията на Иванов по-горе. Нашия научен естаблишмент, нещо повече, пречи на българските учени, които съвместно със западни колеги искат да правят такива изследвания у нас - пример борбата на директора на НИМ Божидар Димитров срещу проекта на проф. Петко Димитров от Ин-та по океанология на БАН и проф. Робърт Балард (откривателя на Титаник) в Черно море. Поради липсата си на кислород под 150-200 м дълбочина Черно море се смята потенциална съкровищница за подводната археология в бъдеще, вкоято древните потънали кораби би трябвало да са запазени. А и в шелфа му може би има много остатъци от потънали в "черноморския потоп" древни селища. |
| Някои преди да "забъркат" омлета махат черупките... _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Дълго, подробно, изброяващо, описателно.  В логиката - елементарни мисли, използвани в ежедневната практика, при обяснение нещата на малките деца, а в науката - при въвеждане на същностни понятия.  |
| Когато атеист се занимава със средновековна българска история, плиткоумието е неизбежно. Това историческо плиткоумие беше един от най-характерните белези на повечето историци в почтисъветска атеистическа България. |
| Удоволствие беше за мен да прочета някои брилянтни мисли от Петрински и бати му. "Средновековният балканец не разполага с никакви средства за защита от природните бедствия." "Единствено възможно е да се чака със страх и да се изтърпяват последствията от злощастните събития-последствия, които всеки преодолява със собствени сили и за собствена сметка." "Усещането за безнадеждност на Балканите е всъщност повсеместно от втората половина на 14-ти век." "Всяко по-особено природно явление се възприема със страх..." "Божите служители, които заедно с жените са главни разпространители на слухове..." "Сегашният купол е изграден при император Йоан 5-ти Палеолог-непосилен градеж за това време." "Пожарът тръгва от един християнски параклис, вероятно от запалени свещи. Бедствието е в съчетание и със серия силни земетресения." "Тук трябва да припомним, че средновековната балканска летописна литература е предназначена за масовия читател. Тя е развлекателна и сензациозна, неин наследник и аналог са днешните жълти издания." "През 12-ти век представители на "лекия" литературно-исторически жанр са ...." "Авторът на .........обича формулата "без да има грях, ни жена".Такова сведение получаваме например за сексуалния живот на княз Борис....." "За разлика от летописците"сериозните" историци като Прокопий....." "Тази литература се пише от осигурени хора, иноци или патриарси например, с много свободно време." "Съобщенията за земетресения са комбинирани с пожари и градушки." Браво! Малко кандидат-студенти могат да се изразят така добре. |
| Абе къв божи гняв, кви земетръси, ква чума, бе. Имало е и има само една напаст за балканеца, средновековен и днешен. Турция - това е чумата. Турция и гадното наследство дето е оставила. |
| От статията могат да се научат много неща. Хубаво е да се прочете и книгаът "Стархът на Западния свят" от жан Делюмо, има щ на български. Интересно е, че по време на Османакта империя чумата у нас не е била така разпространена, както в Западна Европа (или аз нямам информация за това). От друга страна е нямало такива извращения, като инквзицията, лов на вещици, рефомационните войни. Общо взето за поне 400 години Балканския полуостров е бил доста спокойно място. Това е и причината за неговото изоставане. |
| Чума в Българските земи по време на Османската империя е имало. Може би не е документирана. Нямам научни данни. Поп Минчо Кънчев във "Видрица" преразказва разкази на стари хора, за събития по време на чума. Не мога да цитирам, книгата не е пред мен, но са описани истории за мъже, които са напускали семействата и домовете си, защото жените и децата им са се разболявали и умирали. Скитали са по горите. Наричали са ги мръснаци, от омърсени, и здравите не са ги приемали, защото са мислели, че са заразени и опасни. |
| Материалът е доста подробен и изчерпателен, за което браво на авторите и на вестника, защото не е е в съзвучие с обичайните журналистически повърхностни изпълнения. Само 3 забележки: 1. Византия не губи Сирия през 20те години на 11 век, а след 1071г., след поражението при Манцикерт. 2. Епидемията през 40те години на 6 век (изтрепала между другото над 20% от населението на Европа, северна Африка и Близкия Изток) не е била чума, ами тиф. 3. Епидемията от 748г. в Константинопол също не е била чумна. |
| Така е, Сгуню, статията е доста добра. Има спор за тифа и чумата, още повече, че на средногръцки думата е заемка от Тукидид ("loimos" и е крайно неактуална през VІ в. Обаче предвид факта, че авторът описва бубони ("boubones", очевидно не е тиф. Впрочем, цитирам класическото изследване на Статакопулос "Famine and pestilence in the late Roman and early Byzantine empire, Ashgate, 1988", мнението не е мое. Възможно е и тиф да е било. Византия губи Сирия повече пъти, отколкото ние губим Македония, така че Манцикерт не изключва пагубния поход на Роман Аргир от 1029. Както и идиотските походи на Ираклий, на Йоан І, на Комнините. Към уважаемия цар на хетите Шубилулиума. Душа, ти правиш ли разлика между "пандемия" и "епидемия"? Пандемията може да продължи столетия и да избухва на по-големи или по-малки епидемии. Чумна епидемия има през периода VІ-VІІІ в. Епидемии има в средата на VІ в., в средта на VІІІ в., през 1347-1348. |