Виж ти..... |
според мен господин Бойкикев спокойно можеше да напише само първото и последното изречения а другите клишета които най вероятно са предназначени за потенциялните мигранти от с.Подгумер или от Варна би трябвало да помести в някой провинциялен литературен вестник с фенове на сложните мисли , аз обаче като човек от махалата за която става въпрос в есето след първите 3 реда прочетох с внимание и кеф само поселдният и то разбира се само заради "доктора"/не само/моят социялен университет ...за съжаление в този вестник освен шарматният Янко Станоев няма други белетристи които с удовослтвие чета..ее да се надявам че госпожа гл.Редакторка ще намери хонорар и за господин Станоев ако не то поне някой меценат ..весел неделен ден и наздраве |
В текста има зрънце поезия и красота, които авторът многословно се опитва да унищожи. Не бих искала да срещна на улицата такъв човек, който безсърдечно ще те сецира, но няма да ти протегне ръка. |
Добрутро. Авторът, ако не греша, е, или поне беше, участник в този форум. Попадал съм на далеч по-талантливо написани негови текстове. Човекът има езикова дарба. И не само това. В една съседна статия критикуват (основателно) липсата на искреност и автентизъм като убийствен недостатък на съвременната ни литература. Ако не друго, текстът на Христо е искрен. Наивно или не, това е, което е. Искреността обаче, изглежда се санкционира. Не знаех, че е учил богословие. За правото бях наясно. |
верно така е госпожо аз за тв´ á недоумявам мазохизма на някой белетристи и най вече лирици в съвремнна бг литература които незнайно защо продължават да мислят че колкото по безмисленно и нелогично се изказват е токова по авангардно интересно и занимателно за нас техните читатели което според мен не само ги отдалечава от нас клиентите но и от техните мангизите и най вече от клуча за бараката & people , let's stop the war .....cheers |
Даа. Какво да кажеш. Натиснете тук |
аз бих казал че госпожицата вероятно е инспирирана от факта че вече има възможноста да чете Буковски а и както се разбира и на англййски хахахахаха можеби ако го чете на фламандски или лаплански щеше да е доста по непривлекателно какво ли остава за на Бг-еески хахахаха та господин Вълчо едва ли е най важно госпожицата да вмести в схемата Буковски , Jack Kerouac , Дан Фанте , Джим Моррисон или най вече техният патрон Henry Miller а защо не и Mac Montando , William Blum , Michael Albert , Douglas Coupland и т.н. млади или по "стари " кримки, битници или хипари няма значение..но по горе бай Вълчане написах колкото по от гъза Ти /не твоят /излизат мислите толкова по далече е въпросният гъзител както от нас читателите така и от мангизите..та за тва бих е попитал някога въпросната госпожица теа наши яки авангардни и субкултурни белетристи по колко печатат колко продават колко а и ги копуват по дяволите?? , а тва колко пе´ елат просто няма кво да питам но факт че 2автора" Буковски умира не от висока доза кокаин или като Бонзо Сид Вишес или Браин Дожунз в басейн след поредната оргия е факт а теа наште еднодневки умират след първият артикел в в.Сега примерно ..па има и ного готин филм по "Пост Офисе" аре ..наздраваре |
Това, което не чух, бяха стъпките на една котка, черна като сърцето на лабиринта от мазета, над който се намирах. Пресече климтово позлатената улица с такава лекота и увереност, все едно минаваше между слоевете на реалността, царстваше в каверните и шуплите й и оставаше невидима за очите на всички по-тромави и бавни съзнания, привикнали да виждат само несъвършенствата на света. Редактирано от - Sabibibi на 05/7/2008 г/ 13:52:49 |
из мъртвите листа се точеха слузестите следи лош късмет, видими само за окото, което страхът дава. Нямало било автори. |
Хубаво написано, много находчиви изразни средства, добра игра с езика... Но развръзката в сюжетната линия ми се стори твърде неубедителна и затова намалих оценката на петица. |
Очарователно! Изключително много харесвам този автор, колко жалко, че толкова рядко имам удоволствието.... Поздрави с Климт! (снимка: натиснете тук) |
Човекът е по-близо до поезията, отколкото да белетристика. Това е, когато отсътва разказът или историята, тогава се търси спасение в метафората. |