Силистра и Никопол
Отиди на страница:
| Тема за Силистра и Никопол |
Ох, не мога да допринеса за таз тема, имам роднини в Мизия, бивше Букьовци, Врачанско, и то се пада близко до Никопол, ама от периода, дето се снимахме със Смена и Пенти, какво да правя...  |
| Едно от неоспоримите достойнства на региона, освен страшното вино, което съм консумирала с години, домашно производство, от някакви ароматни врачански отели ли бяха, мотели ли бяха, не помня, та една гордост за областта е, че там е родното място на Дико Илиев. Мизия е с големи традиции в поддържането на т.нар. селска музика - духов оркестър, моят сват дълги години свиреше в такъв, с редовните му там репетиции и озвучаване на всички селски ритуали. Дико Илиев е поддържал до смъртта си тези местни самодейни колективи, читалищни и просто - селски, и със средства и с организация. Затова много го тачат в този край. А зет ми - син на споменатия ми сват, е зареден с касети и дискове на хората на Дико, винаги на дълъг път ги пуска в колата, много е хармонично, с природата, покрай която минаваш, няма значение в коя част на страната е. Някакси в този случай Металика не ми върви. Металика - по нощите, след купоните, иначе - родното. |
| Ах , този бял и чер отел , та чак син ! Дядо ми имаше в двора лозе два декара с бял и чер отел и малко сензо . От белия отел правеше едно вино , леко розово , без захар - две чаши и си готов ! А от черният отел като ни пращаше по някоя и друга бутилка оставаше синя утайка по стените на бутилката , като го изпиехме ! Страхотни вина бяха ! |
| От тези вина сватът произвеждаше количества за две големи бъчви в мазето. Носеха се в дамаджани и туби насам. След това следваше едно свещенодействие - разливаха се в стъклени бутилки, то аслъ тогаз и пластмаса нямаше, ползвахме тези от олио Нива. С аптекарска точност се отмерваше разстоянието до върха на шишето да не е повече от 1 см, след това се затваряха с капачки - не сме ги овосъчавали, и се смъкваха долу в мазето, където още нямаше парно отопление, та беше студено. При всеки удобен повод - а те бяха доста, се качваше по една бутилка. По едно време сватът почна и да го продава и мои приятели си поръчаха по няколко бутилки за Нова година. Точно тогава бяха въвели някакви акцизи и ограничения за количество произведен домашен алкохол и дори вървяха закани, а може би и действителни случки, за проверка на колите по пътищата към София, да не носят големи количества алкохол. Що треперене е паднало с тази бъчвичка в багажника на Ладата, ама се размина. Същите тези приятели, дето си спомнят мизийското вино и до днес, при всяка дегустация на новопрепоръчано вино, въздишат - ах, мизийското. Това ширази, мирази, нищо не ги впечатлява. Точно в тяхната компания пробвах един австралийски шираз през зимата, и най-голямата похвала беше - това е единственото вино, което с нещо ми напомня за мизийското. Таквиз ми ти работи. А от този отел ни носеха понякога и грозде, но не беше за ядене - едни малки зрънца, тъмновиолетови, и с много семки. Вярно, ароматът - неповторим. Да отговоря за връзката - Мизия - Никопол. Само на 18 км. разстояние са, кажи речи Младост-Люлин. А Мизия е град, в който се сляха 3 села, едното от които Букьовци, Врачанско. Отговарям по изключение и само веднъж - за сезона. Редактирано от - Геновева на 08/7/2008 г/ 13:37:45 |
те една дегустация на продукцията на Винпрома в Свищов* *град между Никопол и Силистра ------------------------------------------ -------------- Felix qui potuit rerum cognoscere causas! (Virgilio) |
Объркала си се нещо. От Никопол до Мизия са 110 километра, колкото от Варна до Бургас. Съвсем различни региони са. Никопол е плевенски, и по хинтерланд, и по светоусещане, заквасен на реката. Мизийците са врачани, и за разлика от Оряхово и Никопол, са с видимо обърнат гръб към реката. |
| Божке, Божкейй, защо винаги, като съм била в Мизия, съм била с чувството, че съм на 20-на километра от Дунава? Нищо де, виното беше хубаво. Нема да си трия спомените. П П. След поглед върху мапата, загрях грешката. Не било Никопол, а било Оряхово. И не ме е лъгало чувството - само 15 км. Редактирано от - Геновева на 08/7/2008 г/ 15:06:18 |
| Мизия (Букьовци) е до Оряхово и Козлодуй, в триъгълник са на 10-тина км едно от друго. По средата е устието на Огоста. Дико Илиев е роден в Карлуково, живял е най-много в Оряхово и там е написал повечето хора (Дунавското, Александрийка и Варненското също). Бил е капелник на духовата музика на Козлодуйския полк (в Оряхово) и в читалището, но е правил духови музики и в Букьовци, Селановци, София и къде ли не. На стари години го взела дъщеря му в Монтана и там е умрял. Площада в Оряхово е кръстен на него. Имах роднини там, но измряха. Ореховските бизнесмени ще правят частен мост - там е по-прекия път от София за Крайова. Станишев казал, че в Козлодуй можело да има и два американски реактора. П.П. премерих на Уикимапия - по права линия от Мизия е 8 км до Оряхово и 7 км до АЕЦ Козлодуй. Редактирано от - Чичо Фичо на 08/7/2008 г/ 15:49:03 |
Пуснах Дунавското на един приятел руснак, меломан. Каза - това е чардаш  Наистина малко прилича по тъмните тонове. Кой знае защо знаем много малко за битката при Никопол в 1396. Била е голяма общоевропейска битка (след нея такава е само Варненската от 1444). Кръстоносци от цяла Европа, водени от французите, българи и други балканци срещу турците и съюзниците им сърби. Много повече войски, отколкото на Косово поле в 1389. |
В подкрепа на Многострадалная и за допълнително подгряване на публиката ТУКА > Оркестър Феникс - Северняшко Хоро |
| Че аз да не съм се захванала да се тепам с някого, та да имам нужда от подкрепа? Благодарско, много ми е освежително, обаче, днес съм на фолк вълна, свалям от Замундата таман едни фадо-та, охх, как ли ще е множествено число на това чудесно нещо, фадо-то?!?! Кстати, кой е най-икономичният начин да си чуе човек файл nrg, записан на харддиска ти, а не на CD с Nero image? Наложи ми се да свалям там някакъв алкохол, а също и демони разни, но още не мога да се оправя. |
Тема за Силистра и Никопол поредната провокация и дезинформация нерде Силистра нерде Никопол тя България още в Никопол ли е.. опааа.. Никопол още в България ли е ? щот Силистра отдавна не е...по добре да вземем Гюргево! още по-добре е Силистра-Атина , понеже полвин сс е там на бач. а наи-точно ще е СС-Варна, Варна е 80% силистренци |
| Прочетох с любопитство таз тема, дето съм се изказвала преди две години и кусур. На същата вълна съм, но този път с чудесни пресни възпоминания от силистренската кайсиева, елексир несравнен, уникат, частно производство. Ако ме пита някой предпочитам ли силистренския еликсир пред уискито, ще отговоря утвърдително. Хубав край, хубави хора. |
| А домашното винце се прави от сортове грозде, донесени от Северна Добруджа, при завръщането на бежанците, след Крайовския договор-1940. Никъде в БГ не се срещат, затова и вината са уникални |
| бе хубаво помните Вии , ама само спомените са останали... каисиевите масиви ги отъргаха преди години за дърва, грозде тоже няма, а инче СС си беше точката с наи-много казани за ракия на глава от населението. почти всяко мазе и гараж беше с казан. после в ранния капитализъм пък имахме наи-много барчета - около 2000 за население 20 000. за яденето и пиенето в соц времаната и в какви количества и пропорции се правеха съм описал подробно в "гадния соц". иначе град като град, малък но красив, има кво да се види, исторически забележителности, голям дунавски парк с безброи паметници на загиналите, 2 пристанища, крепоста , офис сгради, тук таме по некое мини молче. ако излезете на 10 км от града ще откриете ... боклука на софия! а лятото тука беше една бяла лястовица , 3 дена , аз лично ходих и я видях...има хора дето не са спали да я видят. саита на града е http://paralel44.info/ само на 5 км е наи-голямото село в БГ - Аидемир, то почти е квартал на СС. |