Отиди на страница:
| Адвокате- ползвай "Enter"-а от време на време, а? Колкото до цената на ел.енергията - 70-те процента вкючват цената на централата, поддръжката, извеждането от експлоатация, които в повечето случаи се калкулират в цената още при строежа на централата. Инфлацията - зависи как ще се движат лихвите по заемите. Ако изостават от инфлацията - далаверка. Колкото до "термичем мегават" - ами... не е в системата СИ, та нищо незнам за тази единица  |
| Това което доста хора забравят - Израел си има собствено ПРО, при това доста добро. Освен това има и известно количество американско ПВО, има и още разни работи дето ще се коментират след 20ина години по форумите, дотогава просто ще са засекретени. Ракета с обсег от 2к км може да бъде прихваната с доста голям процент вероятност. А след първата вълна ракети, ще стане много интерсно, защото ако има пропорционален отговор, много хора ще се хващат пак за колелата. |
| LAIO, много ми се ще да видя как ще прихванеш ракета с ядрена бойна глава настроена да се взрими 5-6 км над земята. Не че не е възможно ама е малко вероятно. А дори една ядрена експлозия над Израел ще е изключително неприятна и би могла да служи като ефикасно възпиращо средство (нищо друго разбира се). А и никой не се съмнява, че отговорът ше бъде непропорционален (сиреч на една ядрена ракета- между 10 и 100). Но шансът такава война да отслаби Израел до степен Сирия, Хизбула и палестинските групировки да станат равностойни е голяма. Това е нещо, което Израел не може да си позволи. |
| Лайо - при американците чак такова засекретяване няма. Длъжни са да се оправдават за изхарчените пари, които отиват в частни компании, както и реклама, за да се продава примерно в самия Израел. Това не ти е СССР, дето няколко човека решават какво искат и едно затворено градче го произвежда. Колкото до ПВО на Израел - последно въведеното върши много добра работа срещу ракети с малък обсег - малко по-бавнички от скъсения и още по-бавнички от средния. "Арроу 2" - пак са тествани за "модернизирани" Скъдове. Американските системи в Израел - Пейтриът - знаят на какво е способна. 2К си е приличен полет, като накрая скоростта на главата ще е 3-5 км (Скъд - максимум около 2.6 км/с, а около целта - от около 1 до 1.4 км/с) секунда. Проблемът не е само да се прихване, а да се унищожи, щото с прихващането и Пейтрът са се справили, и с отклонението на ракетата пак са се справяли. |
| САЩ губят от Китай 10 юли 2008 / News.dir.bg През 2035 г. китайската икономика ще излезе на първо място в света, изпреварвайки САЩ, а в средата на века ще превъзхожда американската почти два пъти, пише „РБК Дейли“, цитиран от БГНЕС. Душко май ще излезе прав!? |
| Идеята на прехващането на конвенционални ракети не е да се униищожат над собствена територия, а над тази на съседа ти. Ако ракетата е химическа, да бъде гръмната във въздуха е още по-голяма глупост от това да гръмне изобщо. Изстрелването на един Шиаб 3 се засича за няколко минути и съответно се взимат контра мерки. Не че е много добре атомна бомба да гръмне на 50 км от границата ти, но е по-дборе отколкото в центъра на столицата или друго важно място. Що се отнася до секретните технологий, Локи, ще ти дам само примера със Стелт, който е бил засекретен доста успешно 10 ина година. А една ракета върху която работят 100-200 инжинера е дори още по-лесно да стане "неивидима". |
| Некои съображения - волюм цвай. 1. По въпроса дали ПРО може да прехване Шахаб. Теоретично "Пейтриът" РАС-3 би следвало да я свали, особено ако старта е регистриран от шпионски спътник или пък моллите са проявили неблагоразумието от два-три месеца да се пенят как ще стоварят гнева на Аллаха върху прахоподобните. В такива случаи ПРО и ПВО ще бъдат в повишена бойна готовност, спътниците - и израелски и американски ще нюхат цялата територия на Иран ежеминутно, така че ако става въпрос за старт на единична ракета, посредством сватбарска стрелба, тоест пуск на няколко, дори десетки "Пейтриъти" Шахаб ще падне. 2. Що се отнася до това, дали ядрената бойна глава ще детонира, след като бъде поразен носителя е малко спорно - зависи как е направена. По принцип всяка бойна глава има няколко трикратно дублирани предохранителни устройства. Случая с Б-52 в авиобазата Гуам, който катастрофира и опусна термоядрена бомба (май беше 5 мТ) на земята беше подобен - тогава от 8 предпазителя само 2 бяха сработили, но все пак на човечествето му се размина. На теория иранците могат да не поставят такива предпазители, но тогава има риск ракетата да се взриви при старта или системата и за насочване да даде грешни координати и тогава да самостоварят на главите си ядрен удар за кеф на всички реакционери по света. 3. Взривяването на химическа бойна глава, да кажем 1 тон на височина 7-8 километра примерно, не е кой знае какво. Облака ще се разсее и концентрациите най-вероятно ще паднат под минималните докато стигне до приземния слой. Освен това не трябва да се забравя че повечето БОВ, особено бинарните имат кратък живот (е не по-кратък от "късметлиите" които са ги вдишали).по 4. Не знам как точно и от кого американците са опазили секрета на Стелта, но ако приемем че Кели Джонсън в Смрадливата барака започна работа по него през 1979, то още през 1983 в списание "Криле" се появи идеологически издържана статия, която громеше козните на империализма. Стелтовете, по-специално Фъ-117 и В-2 са оръжие против бедни държави. За въоръжени сили с развита, интегрирана система за ПВО стелтовете са проблем, но не и "шибан проблем". "Югославския" пример е показателен - обзорните радари тип "Печора"с голяма дължина на вълната го виждат, оттам остава или да пуснеш сватбарската десетина ракети, както направиха сърбите или да пратиш някой изтребител да разстреля летящата ютия като изпозва инфрачервения прицел. Виж Фъ-22 "Раптор" е друга манджа - при него стелт-технологията е нещо като спойлерите за състезателна кола, може и без тях, ама с тях по-добре. |
| Товариш Маузер Явно си много навътре във военните въпроси. Та за какво ми е думата. Гледам нещо напоследък по CNN много дават Ормузкия проток. Човек дори ще си рече, че реднековете сега разбират, че Иран е доста близко до него.  Та се питам колко бързо и по-какъв начин моллите могат да го блокират. С кораби ли ще стане, ще го минират ли, тея мини могат ли да се метат от разстояние, как ще се чистят и т.н. Ще ти бъда благодарен  |
| Товориш Маузер, интересно мнение си пуснал, съгласен съм с написаните неща. Сега се сещам, че всъщост голямата опасност от химични и биологични оръжия се основава на самолет влизащ във въздушното пространство и ПВО-то като го целне, целия това се разпръсва на огромно разстояние. |
 44magnum[Златен] "" САЩ губят от Китай10 юли 2008 / News.dir.bg През 2035 г. китайската икономика ще излезе на първо място в света, изпреварвайки САЩ, а в средата на века ще превъзхожда американската почти два пъти, пише „РБК Дейли“, цитиран от БГНЕС. Душко май ще излезе прав!? "" Велик КИТАЙ е ДРЕВНВА държава - родина на цивилизацията. САЩ се родиха вчера. Изхвъргачи. Мина им времето. " Когато КИТАЙ се събуди Светът ще ТРЕПЕРИ " казал го е Наполеон Бонапарт. " Мина 20 ти век - векът на Америка. Почна ТРЕТОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ - Хилядолетието на ВЕЛИК КИТАЙ " Душко. |
| Това ще да е райх четири...ха бакалъм... _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> Редактирано от - Бармалей на 10/7/2008 г/ 21:52:14 |
| ЗИП, според мен блокирането на Ормузкия пролив може да се осъществи най-ефективно чрез потапянето на някой танкер в него. Мините все пак могат да бъдат разчистени, докато изваждането на един двестахилядник е шибан проблем. Ако са няколко става още по-зле. Все пак това е мнение на лаик, ама сигурно иранците освен експерти по ръсене на фатви и прокоби по прахоподобните имат и експерти по минно-подривно дело. |
| Ъх нещо интересно - свидетелство на жив участник на ученията на Тоцкия полигон. "В мае 1954 года, когда я служил под Брестом, командовал батареей 82-миллиметровых минометов, нам сказали, что мы поедем на испытание ядерного оружия. Потом нашу 50 дивизию и соседнюю 12 механизированную погрузили на эшелоны и погнали в район учений. Ехали мы, кстати, через Рузаевку. Разгружались на станции Бузулук. Страха перед этими учениями не было. Были гордость и любопытство. К тому же шла холодная война, в любой момент готовая перерасти в горячую". Прибывшим в район учения объяснили его замысел. На Тоцком полигоне будет смоделирована наступательная операция армейского корпуса. В него включили 50 сталинскую и 12 механизированную дивизию плюс часть усиления. Войска должны были прорвать самостоятельно линию обороны условного противника после интенсивной артподготовки. Несколько раньше по второй линии обороны должен был быть нанесен ядерный удар бомбой среднего калибра, порядка 50 килотонн. Прорвав две линии обороны, корпус должен был выйти к третьей линии, где оборонялась "живая" механизированная дивизия Уральского военного округа. Подготовка к учениям продолжалась целое лето. Дивизии проводили постоянные тактические учения. В звене от роты до корпуса, причем по несколько раз. За эти месяцы солдаты и офицеры износили три пары обмундирования. Условия в тоцких лагерях были суровыми – сильно изматывающая жара плюс жесткий режим службы. Командование добивалось, чтобы действия войск были доведены до автоматизма. Приезжал Курчатов. Отец советского ядерного оружия был в компании с тогдашним министром обороны Булганиным. Маршал был в хорошем расположении духа – шутил. Взяв за бороду Курчатова, он, обратившись к офицерам, сказал: «Вот эта борода подарила нам атомную бомбу». А потом, потрепав свою куцую бороденку, улыбаясь, сказал: "Мне с моей за ним не угнаться". Войска к учениям готовил генерал армии Петров, а Жуков, командующий сухопутными войсками, курировал их. Он приехал за десять дней до взрыва бомбы. Отругал генерала армии за допущенные промахи и приказал первую линию траншей "противника" отодвинуть подальше от расположения войск. И пришлось саперам все заново строить по всем правилам фортификационного искусства. Гуляев говорил, что, когда учения начались, он понял, что Жуков поступил правильно. Во время мощной артподготовки, когда на стволах орудий горела краска, осколки от снарядов стали лететь в разные стороны, в том числе падая на его батарею. Если бы не приказ маршала, возможно, появились бы жертвы. Перед самым взрывом комиссия стада поштучно принимать противоатомные убежища, сделанные на каждую роту и батарею. Все солдаты и офицеры расписались в том, что знают, в каком убежище они будут размещены. Дней за пять до начала "боевых" действий войска заняли позиции. Учения начались 14 сентября. Батарея Гуляева находилась в убежище. Анатолий Иванович сознался в том, что нарушил распоряжение и не пошел к своим солдатам. Он решил посмотреть, как все будет происходить. Сказал одному сержанту, чтобы тот подготовил лопату, а после взрыва он должен был прибежать к Гуляеву и раскопать его, если, не дай Бог, окоп обвалится. На большой высоте, километров восемь, летел большой четырехдвигательный бомбардировщик. В бинокль было хорошо видно, как его сопровождали два истребителя. Гуляев знал приблизительно, где должен был быть взрыв, и точно над этим местом, указанным на земле, выложенным крестом, от самолета отделился предмет – атомная бомба. Истребители разлетелись в разные стороны. Капитан лег на дно траншеи. Раздался взрыв. Вслед за ним еще что-то прогрохотало. Гуляев подумал, что это взорвались мины его батареи. На самом деле это была ударная волна. Все заходило ходуном. На офицеров посыпалась земля. Просчитав про себя до тридцати, Гуляев выглянул из траншеи и увидел ядерный гриб во всей красе. Зрелище было жутким. В центре гриба была розовая пульсация. Все потемнело, и черная тень стала двигаться на них. Подбежал сержант с лопатой и удивился, что командира не завалило. А это могло случиться вполне – грунт был песчаным, да и эпицентр располагался в пяти километрах от них. Гуляев стал ждать приказ на открытие огня. Его все не было. Рядом ударили пушки и минометы крупного калибра. Он приказал стрелять своей батарее. Она выпустила 500 мин. Подъехали бронетранспортеры. Перед ядерным ударом их водители просили остаться в машинах, дескать, скорее подъедем после артподготовки. Капитан не разрешил и правильно сделал. Ударной волной у всех БТР выбило лобовые стекла, хотя те были прикрыты броневыми щитами. Любопытно то, что бронестекла не разбились, хотя их откинуло во внутрь машин. И будь в них водители, они наверняка погибли бы. Техника двинулась в сторону эпицентра. Все было окутано дымом. Горела трава, у деревьев ударной волной были сбиты верхушки. Ближе к месту взрыва деревья уже лежали и горели. Бронетранспортеры были заправлены авиационным бензином, и если бы они заблудились, то рисковали сгореть в машине. К тому же стекла противогаза запотели. Пришлось Анатолию Ивановичу стянуть резиновую маску, чтобы легче ориентироваться. Проехали в четырехстах метрах от эпицентра. Раньше там росли могучие дубы. Ударная волна превратила их в пыль. Танк-мишень был перевернут вверх гусеницами. Всюду валялись трупы лошадей, коров, овец. Горели несколько деревень, из которых эвакуировали жителей. Через два дня офицеров снова привезли в район атомного удара, как на экскурсию. В самом эпицентре из-за воздушного характера взрыва воронки не было, только песок расплавился и превратился в однородную стекловидную массу. Ударная волна перевернула, изуродовала танки, БТРы и самолеты. Траншеи, где стояли чучела вражеских пехотинцев, завалило полностью. Грунт приобрел волнообразное очертание. В нескольких метрах от эпицентра был сооружен мощный блиндаж. В него посадили барана. Животное выжило, не пострадав вообще. Кстати, в бронетехнике тоже были животные – они погибли. Анатолию Ивановичу неизвестны факты гибели военнослужащих на этих учениях. Хотя, как считает он, радиационное облучение здоровья им не прибавило. О том, какую дозу облучения он получил – ему неизвестно. Врачи впоследствии установили – у него наличие дисбактериоза. Судьбе было угодно, чтобы сын Анатолия Ивановича охранял район учений спустя много лет после ядерного взрыва." |