Ламбо: Положението в ЦСКА е страшно!
Пон, 2008-07-14 14:13
Стeфан Данаилов е от хората, които веднага можеш да определиш като голям пич. Въпреки че е мастит министър и професор. Никога няма да забравя как преди повече от 25 години, в първи или втори курс журналистика, си пиехме кафето по 25 стотинки в първите пластмасови чашки в София зад Художествената академия. Бяхме някакви смотани зайци. Той мина покрай нас, ние му се усмихнахме, нещо му казахме и на шега, на майтап остана 2 часа на масата ни. И не само остана, но ни изнесе такава мъдра лекция за живота, каквото малко преподаватели успяваха навремето. Ние, обикновените студенти, и той, Голямата и Обичана Звезда, Красавецът на България.


Сега му звъня за това интервю и няма никакво шикалкавене и измъкване от негова страна, както направиха доста други политици. А според поледните рейтинги има всички основания да се надуе, защото в очите на хората е Политик №2 за цяла България след кмета Борисов.

- Ники, идвай в кабинета ми, - чувам отново онзи бодър и нетърпящ коментари глас на майор Деянов.


По време на разговора ни очите му потъмняват от мъка, ярост и гняв заради унижението на отбора ни. След час, когато си тръгвам, съм зареден от неговото голямо сърце и в асансьора си казах: Щом такива мъже са от този отбор, щом така им кърви сърцето, щом могат така джентълменски да обсъждат противника, този отбор никога няма да умре!

- Бате Ламбо, какво се случи в ЦСКА?
- Виж сега, Ники, след толкова анализи, писания, мисли, съображения, медийни изяви, срещи, събрания, прокуратури, дансове, мансове, общо взето, едно се случи. Докарани бяхме до ръба на пропастта и бутнати надолу. Потъваме, но не знам дали сме стигнали дъното. Явно може и още надолу. Това се случи. И ако в първите дни след случката имах някакви надежди, днес смятам, че положението наистина е страшно. Днес, 10 юли.
- Защо положението е страшно?
- Пълна бъркотия цари в клуба. Томов си участва в дейността, въпреки че бил в отпуск. Разбрах, докато вървят процедурите там, прокуратурите. Мислех си, че въпреки позата ни "Разграден двор" ние ще успеем да си запазим футболистите или по-голямата част от играчите, докато се уреждат другите неща, които можеха да се решат и преди скандала. Смятах, че ще останем в "А" група, но в "А" група с отбор. Днес обаче ситуцията е - "А" група, без да се знае с какъв отбор. Това ме отчайва напълно. Не виждам как за това кратко до старта на сезона време ще се яви нов собственик с инвестиции. А и какъв ще е този нов собственик точно в този момент?
- Когато сме със свалени гащи, нали?
- Абсолютно.
- Макар и министър, ти си преди всичко артист и продължаваш да работиш с думите и знаеш отлично значението им. Коя е твоята дума за това, което се случва на ЦСКА?
- Степенувам ги по различен начин, но това си е направо крах. Минах през земетресение, криза, какви ли не други думи, но това си е чист крах. А след крах много трудно се случва нещо добро.
- Какво ти е обяснението за този крах?
- Честно казано, след като Божков се оттегли, аз много не съм се замислял какво точно се случва на Армията. Наистина преди повече ходех на стадиона, срещахме се с отбора, с момчетата, имахме Клуб на интелектуалците, интелигенцията помагаше колкото можеше. Преживяхме едното разочарование, което като че ли беше лек аперитив към сегашния крах или преамбюл към основната драма, след като със седем точки отпред отидохме известно къде. Тогава действително бях по-вътре, имах представа какво е това един отбор да има претенции да е винаги номер едно в България и да е достоен в Европа - това наистина са много, много пари. Бях дочул, че Божков има намерение да се отказва, но въобще нямах представа кой ще бъде следващият.
- Какво ще кажеш, погледнато днес, за управлението на Божков?
- Ако средствата, които Васил Божков вложи в ЦСКА, бяха умно и практично изразходвани от неговите хора в клуба, то отборът щеше да е в друго състояние днес, щяхме да сме осигурени и стабилни в следващите поне 10 години. А и Божков нямаше да се оттегли. Според мен той направи няколко грешки, като остави отборът да бъде ръководен от хора, които не милееха за отбора, а за своя собствен интерес. Грешка бяха и онези бразилци, които някой доведе.
- Е, кой според теб доведе Лима и Соуса?
- Той ще се сети - този, който ги е довел. Някой, който им говори езика, сигурно. Оттам сякаш тръгнаха нещата надолу.
- Как ще коментираш пристигането на Митал, връзката на ЦСКА с "Кремиковци"?
- Аз не съм подозрителен човек, за да се вкопчвам веднага в съмнения. Още повече в епоха, в която се вижда, че футболът все повече е бизнес и когато една световна икономическа структура проявява интерес към ЦСКА. Аз съм наясно, че подобен интерес може да доведе до реализиране на мечти, които всеки един цесекар има. Имаме руски примери, които направиха световни отбори. Абрамович купи от Кен Бейтс "Челси" за един паунд плюс покриване на дълговете и направи този отбор знаменит. И моите мисли бяха такива. Съмненията почнаха да ме обземат през тази зима, когато тръгнаха проблемите около "Кремиковци" и се оказа, че там има нещо нечитаво. Вече се замислях по-сериозно, защото на няколко заседания на кабинета беше обсъждано състоянието на комбината. Каквото и да си говорим, "Кремиковци" е една икономическа мощ, бивша, но все пак икономическа мощ на България. Висяха и проблемите с отдаване на концесия на базите на отборите. От друга страна, клубът правеше яки покупки, избираха се добри места за лагери и тренировки, отборът вървеше. Затова пред мен не е стоял въпросът за тая толкова тясна връзка между "Кремиковци" и това, което става сега в клуба - заеми, въртене на пари, прехвърляния, които може би някога ще станат напълно ясни. И вече честването, което беше направено, всичките тези фойерверки съвсем ме отдалечиха от лошите мисли. Даже си казах: Тоя пък Митал може и да си харесва ЦСКА, от "Кремиковци" да се откаже, пък да си остане в ЦСКА.
- А то какво се оказа - за "Кримиковци" синдик, за нас - сандък.
- Трябва да признаем, че тържествата за 60-годишнината бяха добре организирани, с уважение и с нужното достойнство към големите ни шампиони и футболисти. И аз се радвах, гледах репортажа по телевизията и отборът, и клубът ЦСКА заслужават такъв празник. Но ако аз ръководя ЦСКА и знам или подозирам, че финансово джобът ми е напълно празен, че съм се омотал в кредити и проблеми, сигурно по друг начин щях да ги оранизирам тия тържества.
- Да бе, сега излиза малко пир по време на чума.
- Ники, ти би ли направил рождения ден, не твоя, а на любимия си баща, на кредит? Само със заеми, без да знаеш как ще ги върнеш? Ще тръгнеш ли да създаваш голяма цветна картина на гърба на името на някой, който ти е близък, ако знаеш, че не можеш да поемеш разходите и утре ще се червиш пред хората. А тук не става дума за стотина, двеста или хиляда души, аз говоря за милиони фенове.
- Каква е вината на Томов и хората около него?
- Ами каква е вината? Голяма. Как можеш в такава ситуация да кажеш: Не съм виновен?
- Добре де, на какво са разчитали шефовете на ЦСКА?
- Явно на нещо са разчитали, примерно на ранна продажба на "Кремиковци". Да дойде нов собственик на комбината, който да е и нов собственик на клуба. То сега кой ни е собственик? Я ти ми кажи кой е последно собственикът?
- Аз също не знам.
- Сашо ли е, този Митал ли е? Дори някой да поиска да купи отбора, от кого ще го купи? Няма как да излезе отпред пред Борисовата градина и да каже: Аз съм готов да инвестирам в тоя клуб. И нещо друго. Този клуб е дал възможност за изява, старт в кариерата на много талантливи наши футболисти да отидат по света. Но какво се получава тези дни? Чета повече изявления на старите български цесекари футболисти, отколкото на тази плеяда играчи, които все още действат.
- Говориш за Стоичков, Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров?
- Ами да, да не се обиждат другите клубове у нас, но тия момчета, ако не бяха в ЦСКА, можеха въобще и да не достигнат до големия европейски пазар.
- Какво ще направиш като министър на културата, ако първият ти театър, твоят "голмайстор" тръгне да фалира?
- Театрите са държавни и не можем да правим директни сравнения с футболните клубове, но не дай си Боже, не мога и да си го помисля да вземе да фалира Народният театър. Ще направя всичко възможно, за да го спася, ще бия камбаната денонощно.
- Защо не бяхме алармирани?
- Ето това не мога да го разбера също. Предлолагам, че са си мислели, че хората от комисиите пак ще си затворят очите и пак ще им се размине. Онзи ден бях в Елена и кметът там ме помоли да връчим заедно купите и медалите на децата от турнир по футбол. Там разбрах, че техният мъжки отбор "Чумерна" се е класирал за "Б" група. Обаче им трябват за издръжката 600 000 лева и общината няма откъде да ги набави и честно го е казала на хората в града. Мъчно им е, страдат, но го приемат. Докато тук се разчиташе на отлагане на проблемите и точно това доведе до краха. Това, което също ме притесни, е, че по никакъв начин до нас, членовете на кабинета, които сме цесекари, не дойде никаква информация.
- Кои са другите армейци в кабинета?
- Основният цесекар съм аз, другият е бившият министър на вътрешните работи Румен Петков. Не искам да коментирам останалите, защото там не си говорим за футбол.
- Сега точно какво става в отбора?
- Направо ми настръхва косата. Пак сме по първите страници - Костадинов отишъл на почивка, Пената се нагърбил да спасява, ама какво ще спасява - тази масова разпродажба, бягствата от отбора. Е, какво излиза, ние говорим, че сме емблема, те бягат.
- И на терена, и в театъра има артисти. Извинявай за въпроса, но има ли артисти в театрите ни, които да получават заплати от по 10 000, 20 000, 30 000 лева и нагоре? Примерно топ артистите ни?
- Е, как ще има, бе братче, то не може, няма откъде да ги вземат тия пари. Даже в нито един театър в Европа няма такива заплати.
- Добре де, а не беше ли очевиден знак обърнатите джобове на футболистите?
- От сегашна гледна точка - така е, това беше сигнал отвътре, но тогава го отдадох на глезотията на футболистите. Реагират така, защото нещо им бавят парите. Каквото и да си говорим, ако аз съм получил 30 000 лева тоя месец в България, няма да плача веднага на другия месец да си получа поредните 30 000.
- Ролята на Стойчо Младенов в кризата?
- Мислех, че неговото оставане ще мотивира младите момчета около него, но и той напусна. Затова ти говоря за крах.
- Ти говориш за крах, други говорят за заговор срещу ЦСКА?
- Какъв заговор, бе. Ако си си платил масрафите, за да ти върви отборът, той ще върви. Това е, нищо друго. Аз не мога да кажа: Батков е виновен, защото плаща, а някой друг не плаща. Сега извинявай, но това са част от вариациите на оправданието. А и не е джентълменско. Сега всички сме свидетели на Томово-Батковите състезания словесни, но все пак излезе, че единият има повече право от другия.
- Това ли е най-голямото ни падение за тези 60 години?
- Спомням си, когато смениха имената на ЦСКА и Левски, когато стана побоят на стадиона и бързо-бързо се събра Политбюро и прас - вчера имаше ЦСКА, от днес е Средец. Обаче искам да ти кажа, че дори тогава не беше толкова болезнено, колкото е сега. Тогава на стадионите отново си скандирахме "ЦСКА, ЦСКА", в Пловдив на "Ботев" си му викаха "Ботев", а не "Тракия". Това сега обаче ни е най-голямото падение.
- Някакви знаци, сигнали, че подобно нещо може да ни сполети?
- Сега се сещам, че първият, най-големият сигнал, беше миналата година. Аз страшно се кефех на мъжкия баскетболен отбор на ЦСКА на Коен, а този отбор се оказа в един момент абсолютно куха структура. Помниш ли как за 24 часа се съсипа един тим, който можеше да се равнява и да се бори равностойно с Лукойл Академик? И тоя Коен беше всеотдаен, гореше в работата си и след смъртта му изведнъж се оказа, че зад него няма нищо.
- Добре де, обществото ни защо допуска такива личности до такива постове?
- Не може да има регулиране за проблеми в частните структури от страна на държавата, няма как.
- Да не би да пада общественият интерес към футбола?
- Ами, по време на кризата в ЦСКА по 7 пъти на ден гледах реклама на банка с Димитър Бербатов. Обществото обича футболистите, той неслучайно рекламира. И то много активно върви тая реклама.
- Кой ти е най-паметният миг от любовта с ЦСКА?
- Две неща помня. Като дете баща ми Ламби Данаилов, въпреки че не ходеше на мачове, ме заведе на непостроения докрай стадион "Васил Левски", още беше със скелетата отстрани. В махалата ни на "Сан Стефано" всички бяхме от ЦДНВ, а Левски още бяха Динамо. И на тоя мач бихме с 5:0 и това, което ме впечатли, бе, че динамовци си смениха екипа на полувремето - бяха с жълти фланелки, после облякоха сините. Така и не разбрах защо. Другият ми паметен момент беше последният мач на Гунди, когато получи червен картон. После пътувах за Германия на снимки и там беше съобщено за смъртта му.
- Познаваше ли Гунди? Според мен е имал доста италиански стил на обличане като осанка.
- Бяхме в много приятелски отношения. Това поколение бяха особени хора. Пената никога не можеше да говори, както и сега, но тези футболисти бяха джентълмени. Пената идваше на филмовите премиери и когато му кажех: "Ела на коктейла", той си даде букетчето и винаги казваше: "Аз съм дотук". Никога не са се бутали да са в предните редици. Аз много общувах с футболистите. С Григор Вачков често ходехме и стояхме в съблекалните с часове да си говорим с тях. И те ни бяха фенове, и ние на тях.
- Гришата, и той ли беше цесекар, Бог да го прости?
- Голям при това. Живеехме с футбола, имахме много контакти с играчите. Спомням си, като играхме с "Аякс", ни качиха до Горна баня или Банкя, където бяха футболистите, и ние ги нахъсвахме: "Дайте, мъже, да дадем", "Победа и пак победа" и прочие.

Интервю на Ники Кънчев, публикувано във в. "7 дни спорт"