Отиди на страница:
| Благодаря, Димитри! |
Димитри отново ни подари повод за почесване под капата.  Природата се възстановява, дали след 100 или след 200 години, за нея няма значение, само дето нас няма да ни има. Всичко което сме харесвали си отива с нас, децата ни няма да са го видяли и ще харесват друго. По-страшно е "железобетонното" строителство в главите на хората, то се предава през поколенията и не се забелязва от потърпевшите. |
| "Стегнете се" г-н Иванов! Има още какво да видите през далекогледа. Още повече, че "Времето е в нас....", както е казал Апостола. |
Джимо  ...Фердинанд още не е казал: "На мястото на тази селска мера ще има парк и той ще се казва Борисова градина на името на моя син Борис!" То убаво, ама според машината на времето не е баш така, а онака: На 22 март 1882 г. тогавашният СОС (Съвет на софийското градско управление) с постановление от същата дата "одобрява уреждането на градина за развъждане на дървета". Изграждането и грижите за градината до 1900 г. са заслуга на швейцарския градинар Даниел Неф, в чието портфолио влизат още Градската и Докторската градина. Вече напълно оформена градината се е наричала "Пепиниерата" т.е. "Разсадника" и чак през 1895 г. в чест на едногодишния Борис III е кръстена "Княз Борисовата градина". Редактирано от - Zmeja на 16/7/2008 г/ 02:10:36 |
| И аз съм виждал тоалетни чинии хвърлени в гората до ул. Незабравка. Бат Джимо, намери книгата The World After Us, Alan Weiss (2007), там пише какво ще стане с нефтените терминали, АЕЦ, полиетилена, метрото и авт. гуми, ако хората утре изчезнем. Но да не забравяме, че светът и преди 100 години, и преди 1000 пак е бил в голяма степен дело на човека - растенията, животните. Например житото, преди да се опитоми, пръскало зърната си от класа като узреят. А сега не ги пръска. Хората се занимавали с генно инженерство преди десет хиляди години, без да го знаят. Вж. А People's History of Science, Clifford Conner (2005). |
| Та като стана въпрос за Фердинанд... Ако сте забелязали срещу Театъра на армията на "Раковска", в градинката точно зад паметника на Стамболов има една доста голяма вдлъбнатина, която никой не запълва за да изравни терена. Говори се, че минавайки по "Раковска" Фердинанд спрял файтона на това място и запитал копаещите основите на голяма сграда какво ще се строи там. Отговорили му, че там се предвижда да се построи военен клуб. Фердинанд огледал наоколо и казал:"Мястото на военния клуб не е тук, а там отсреща." Послушали го, а от стария изкоп останала днешната вдлъбнатина, в която пък като деца си пробвахме изработените самолетчета в кръжока по авиомоделизъм към Дружество "Въздушен спорт", намиращо се на "Раковска" до театъра. |
По-надолу по "Незабравка" - цветни лехи между кокетните бараки на немския гарнизон, няма ги още блоковете на ЦК и на БАН, чиито обитатели са бетер цигани, понеже изхвърлят в отсрещната гора тухли, мазилка и тоалетни чинии. Не е хубаво да се лъже тъй бетерцигански. Никога на "Незабравка" не е имало блокове на БАН. Те са поне на километър оттам - зад завод "Електроника". На "Незабравка" са блокове на ЦК и на преданата на Партията "художествено-творческа интелигенция" - писатели, литературни критици, журналисти, публицисти, художници. За вярната им служба Партията им се отблагодари с големи апартаменти - с кабинети, с ателиета. Та с по-голямо вдъхновение да възпяват делата й, тъй славни и незабравими. |
| "...ние не искахме всичко хубаво да си отиде с нас, а да остане след нас, така че и други да видят колко е хубаво, а те няма да го видят такова, каквото то беше тогава, когато си струваше да го видиш." И ние не искахме, Джимо, но някои искаха. ------------ Аз, Нерон, син на Домитий и Агрипина, като омразния на всички Тиберий или кръвожадния тиранин Калигула, убит от гвардейския офицер Касий Херей, не мога да се похваля с нещо хубаво или с някакво добро дело. И при мен бяха валидни принципите “хляб и зрелища” и “след мен и потоп”, макар че на бедните не им беше до зрелища, докато висшата класа и преторианците, начело с дворцовия елит, бяха затънали в разкош, насилие, разврат и корупция....... Това е накратко моят живот. Дойдох, извърших престъпленията си и си отидох... Оставих след себе си отвратителен пример за поколенията. А раболепните глашатаи вдъхновено славословеха престъпленията ми... |
... Затова и аз, Нерон, въпреки престъпното си присъствие на земята, присъединявам гласа си към общия повик на форума за мир и демокрация, макар че думите ми могат да се изтълкуват като типично лицемерие на обикновен престъпник, какъвто всъщност бях. Независимо от това ви уверявам в своята откровеност – тази на разобличения и разкаял се престъпник, който от никого не търси прошка ....    |
| А може би няма лошо някои неща да поизчезнат. Особенно добре би било това да са някои индивидиуми. Защото по добре е да се замълчи навреме. |
| Вярно че никой не е успял да спре времето. Но и много животински видове са изчезнали във времето само поради това, че "ресурсите" които им е отпускала природата не са ги задоволявали. Най-дълго са оцелели акулите, крокодилите, плъховете и хлебарките. |
| Ех, младост и меморис, къде си "машина на времето"...Димитри написал своята жалба за младост, що не и нашата...Браво. |
| "...лесковите обръчи , ако са от майстор правени държат по здраво от железните..." Аз бих казал : Спомените , ако са от майстор разказани хващат направо за сърцето!" Евалла , Майсторе!!!! Редактирано от - керпеден_1 на 16/7/2008 г/ 08:57:53 |
Тука е културен клуб на пенсионера!  Апропо, не си ли задавате въпроса, колко ли години и колко ли пъти е отбивал военна служба г-н Димитри? До неотдавна беше заточен в Кресна (или Симитли), сега пък спомените му са от Троянския балкан ... Нерде Първа, нерде Втора Армия... да очакваме ли спомени и от Елхово-Грудово-Звездец? |
| Хубаво…благодаря! Всяко поколение май изпитва носталгия към времето си и му се струва, че всичко върви на зле. Може и така да е… Чичо Фичо, предполагам че говориш за The World without Us (http://www.worldwithoutus.com/) на Alan Weisman? Между другото тук има една версия за слушане… къде отиде доброто старо „хартиено” време… Редактирано от - zaharnopetle на 16/7/2008 г/ 09:27:15 |
| Има две причини да се ровим в миналото - или ни е омръзнало настоящето и то нищо не ни дава, или пък настояшето е толкова прекрасно, че започваме да си спомняме за миналото с умиление за да си разнообразим прекрасните дни. Освен това е страшно лесно да пишем за миналото, защото можем да измисляме и да пишем каквото душа ни сака, няма кой да ни съди и почти няма свидетели. Колко хора станаха борци за свобода и колко смели се оказаха! Мама миа. |
| [/orange]Погледнете Иракли, погледнете Черноморския бряг, който настървено бетонираме, а един ден ще разрушаваме хотелиерските изстъпления, но брегът няма да стане какъвто беше, [/orange] Тук Джимо е изказал 2 несъвместими неща. Откъсъст по-горе илюстрира ролята на ентропията в природата и човешката дейност. Брегът наистена няма да стане такъв какъвто беше, защото ентропията е нараснала. След това Джимо мечтае за машина на времето. Всички, обаче, които пишат и мечтаят за машина на времето, т.е. те да отидат напред или да се върнат във времето, забравят за ентропията. За да прескочат назад или напред във времето те трябва да преминат в друго ентропийно състояние, както и околността около тях и какво ли не. По тази причина връщане или скок във времето са невъзможни. Редактирано от - bot на 16/7/2008 г/ 14:43:06 |