
| За леф и 50се още една хаскойска история. Съдийка пита провинил се дядка от с.Сусам: - Друг път влизал ли си в съд? - Влинал съм, кък дань съм влинал. - В какъв? - В кацата с лахната, в къф?! /разбирай в каца за зеле/ - Женен ли си? - Женет съм за адно женску. - Че кой се се жени за мъжко?! - Кък кой?! Мойта сесра е женета за мъжку. - С теб няма да се разберем, ами кажи защо си откраднал водопроводните тръби от гробището? - Ама ти дънь си луда, ма?! Да с чуала умрял да пий уда? Заккох ни са им тръби, а? РЕЧНИК(за леф и 20се) Хасма - Асма, понякога просто лозово насаждение Худая - Стая Хисба - Мазе, понякога и таван. Оримак - Кръчма, някои филолози подозират, че има общ корен със Хоремаг. Ляб - Хлябът наш насъщни. Ибах та! - израз на възхищение към събеседника. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 19/7/2008 г/ 23:07:23 |
| Къдя утюъш уа? (Къде отиваш, бе?) А уа ни вииш ли, уа! Утюъм пу шошето, на ряката и ке фатам риба. (А бе, не виждаш ли, бе! Отивам по шосето на реката, да хващам риба.) Туй дяти пак съ загуца. Паратика работа туй калманти. Това дете пак се задави. Празна (несъстоятелна) работа са това, кумовете./ Тоа сирсемин глей квой напраил, гумтъ му пак спатъхнала. (Виж тоя глупендер какво е направил, гумата - на колата му - пак е спаднала). "Мръцка" не значи "пръцка", а "мърда" и още Иляда бисери от Иляду и иднъ нощ в Аскюуска чаршия и в мемликетя "Долината на Шарените Гащи" или "Нощи в Бял Сатен" на Мъдя Блуз. Натиснете тук |
- Ибаги лудите глАви пияни ..Камъта им го набримчи два ката! (Стоичков вкара изключителен гол!) |
| Да бе Както и се говори - но вълците си остават вълци, дори и да са в овчи кожи Както и обратно Точен днес е авторът |
| Статията е някакъв конгломерат (тюрлю-гювеч) от народен фолклор и опит за анализ какво става в държавата ни. Приказката за 'лъжливото овчарче' и 'чиракът със счупената стомна' са съвсем различни от това 'овчедушие' на народонаселението наречено електорат, който се интересува само от собственото си битие. Пастирите, овчарските кучета и вълците са съвсем друга тема. Не е необходим езоповски език за да се назоват нещата ясно- кой пие и кой плаща. Всъщност ние и за това се въртим в този омагьосан кръг на колективна безотговорност. |
| Ери, Според мене котялцата не е котка, а юница, припадничава. Чвяка пасе говеда из генгирлиците, тревожи се. |
| Ганю, Дядо води внучето на зъбар в града. - Момченце, отвори си устата! Не реагира. - Момченце, отвори устата! Оглежда се уплашено, не си отваря устата. - Бе дядо, това момче да не глухо? - А, не е, не е. Зейни ба, Колье! |
| Статията не я дочетох, но форумът кефи. А ето още спесимени, от друга фолклорна област, не знам доколко са ви познати: по джедето има джаклици кво ми са дзурепиш фръга сугреп чеп за зеие не знам колко уши иам на главътъ си Превод, а и още нещо: Натиснете тук |
| I told you! Има само един речник и това е единственият речник, които ни дава светлина за турския език, на който сме говорили и турцизмите (и гърцизми) навлезли в ширпотреба в родния ни Язык, който е "български" и оригинално-"автентичен", и това е Речник на Българския Език, писан в продължениа на 10 години от славния български писател и езиковед, Найден Геров. НЯМА друг речник, НЯМА други сериозни източници от "онова време", обясняващи думите в Българския език. Хайде, творците на словота да кажат нещо напротив. ПП /PS/ Само да напомня, че не е имало звукозаписна техника, за да знаем малко повече и за самото произношение. |
| Фичо, не беше тъй! Ето оригинала (на български Личен спомен за разказ (1988) от един приятел зъбодоктор (беше някъде из източния Делиорман). Разказано с болка, от колега на колега: Влязоха, казва, баща и син. Детето седна на стола. Казвам му - отвори уста мойто момче - не реагира. Пак - айде да видим какво има в устата! - стиска и мълчи. Към бащата - ама вижте, какво ще правим? Бащата към детето - ЗЪНИ ВА ТЕНЬО, ЧЕ ГО ЕБЕМ У ДОКТОРА, Я НАЛИ СЪМ ТУК, КЪКО ЩЪ ТИ НАПРАЙ? |
| Вигвал ли си лелейка на Шокована ворба?!? Маю бре, кокяно излокало прасникья и са ваздрапало връз дирекья! Сгропали са да та кудна чиньчипляк! |
| Рюкни сяя дичинки да дойдат тува. Калотишка калмана Стана, ката день паратька. Ку имаше мърва брашно и алать, щяхме да сторим ленгиди. Сяя жени утюват да берат пушигъз и галагонки за илач. Ни мой ма хала пу нугите, оть ма я скокуть. Викни тези дечица да дойдат тук. Блазя и на кумата Стана, всеки ден е свободна. Ако имаше малко брашно и олио, щяхме да направил мекици. Тези жени отиват да берат шипки и трънки за лекарство. Не ме пипай по краката, защото ме е гъдел. Редактирано от - Чичо Фичо на 23/7/2008 г/ 05:17:42 |