Отиди на страница:
| Бай Илия, Praga1, здравейте и от мен. Аз моите избори направих, следвайки сърцето си. Завиждам на съдбата си до тук, слава на Бога, че можех да си позволя лукса да избирам, макар че решенията ми ме обричат на материален НЕлукс. За себе си съм щастлив и доволен, по-скоро се притеснявам за съдбата и духа на потомците, които ще дойдат след мен. В крайна сметка, възможността за виртуални общности, прави въпроса за принадлежността освободена от териториални условности. Така че, дали тук или там все сме си българи. Нашата е, малко или много, предрешена. Въпросът е да съумеем да изградим и запазим българското в следващите поколения, които не са и не ще са имали шанса да се изградят при нашите условия. Сещам се за възрожденското и родолюбиво дело на всички които с усилия, средства, устойчивост, патриотизъм /все още актуални понятия/ са успели да създадат и запазят българското училище "Св.св. Кирил и Методий" във Виена. Хвала им! |
| А и Парата има право в последното Когато запитали един велик древен гръцки философ: "Защо, като е толкова велик, цял живот е останал да живее в малкото си родно село!?" А той им отговорил: "За да НЕ стане то още по-малко!"/ в пряк и в преносен смисъл/! Ама, Пара, радвай се, че си имал и имаш тази възможност, лукса да избираш. И не съди тези, които са я нямали. |
| bat izo, не мога да се примиря с някакво извратено чувство за превъзходство (което питаят емигрантите) на базата че някакъв си никакъв (никакъв нито тук нито там) му е намерил леснината и бил "видял свят и "знаеш ли кво е Хийтроу -велика работа!". писна ми от чуждопоклонци ами видяли хората нещо по-хубаво от тук, що да не споделят възторга си. Не е чуждопоклонничество, ако можеш да оцениш по-доброто. А чувството за превъзходство си могат да ти го натрапят, ако ти им позволиш - т.е ако нямаш самочувствието за своята ценност и успех. Някои наричат тази самодостатъчност "емоционална интелигентност" и тя много се котира вече и у нас при избора на персонал от работодателите /дано последните да я имат, обаче, щото без нея налагат арогантно, авторитарно управление. Съдя за него по мненията под вчерашната статия за кражбата на кадри, а и от личен опит/. |
| Параграфе, това което разбрах от писанията ти е, че според теб който където се е родил там трябва да умре. И точно с това не мога да се съглася. Хората са различни и вече имат право на избор. Когато едно мнозинство 20 години предлага един вариант за разрешаване на даден проблем, който проблем за някого е погрешен, то той има право на избор. Присъединява се към тях или не им се бърка повече. Някои избират да се махнат. Ти зашо реши, че това е дезертъорство, ане толерантност примерно? За теб, може би един човек от село, дошъл да търси късмета си в Бургас е "гаден селяк- дезертъор дошъл наготово в уредения ми град". За мен обаче той не е такъв. И слава богу. Цитираният от теб философ също е имал право на избоир и е избрал да остане в родното си село. Дали обаче ако е бил тръгнал на някъде е щял да бъде охулен като дезертъор? |
| ехо, алфа, ама то не е по-хубаво, а по-голямо защото им се е наложило да е такова, а не за себедоказване и красота. иначе съм съгласен за емоционалната интелигентност ама в бг се цени едва като напуснеш и го закъсат на втория месец щото сигурно едва 1 на 20 освен изпълнение на задълженията си има и т.нар. "грижа на добрия стопанин". а смисъла на емиграцията оттук и имиграцията някъде там (да види някой че познаваме термините де) е за човек, който казва 10-20 г по-късно "тук бях нещастен чиновник, цигулар, вестникопродавец а ето сега съм кмет, диригент на нац. им филхармония, издател и притежател на вестници - тук наистина никой нямаше да ме допусне да стана такъв". останалото е смешно оцеляване без право на хвалби и гордост. |
| до bat izo Не зная, не познавам Хийтроу, но сигурно е по-функционално от Софийското летище. Това имах предвид под по-добро, ама сигурно е и по-красиво, хеле и след пуска на модерния /злополучния/ пети терминал. А на нашето /новото/ му падаше тавана дори преди да са го пуснали. Ама какво значение има тук някакво си летище, или ... от "от Витоша по-високо нема"?! Има и още как, дори да не е толкоз хубаво. а смисъла на емиграцията оттук и имиграцията някъде там (да види някой че познаваме термините де) е за човек, който казва 10-20 г по-късно "тук бях нещастен чиновник, цигулар, вестникопродавец а ето сега съм кмет, диригент на нац. им филхармония, издател и притежател на вестници - тук наистина никой нямаше да ме допусне да стана такъв". останалото е смешно оцеляване без право на хвалби и гордост. Ей това малко трудно го разбрах, но след доста напъни прозрях какво имаш предвид. Емоционално-самодостатъчен можеш да бъдеш и без да се самодоказваш в йерархията на обществото. За теб има икономическа йерархия като критерий за успех, за друг има политическа, за трети артистична, креативна, научна, за младежите ИТ йерархия и т.н. Т.е йерархията не е абсолютна, а относителна ценност. Тукашният професор може в странство да разнася вестници и пак да е достатъчно доволен, та даже и щастлив. Въпрос на нагласа и пренареждане на приоритетите. Така че, не смятай тези, които не са се реализирали в странство според твоите критерии, за провалили се. В началото на Прехода, периода с големите опашки и липсата на най-елементарни стоки, някакъв американски общественик беше казал: "Вие, българите, не знаете колко сте щастливи". Аз щях да цапна телевизора от възмущение от черния му хумор, но го дослушах: "... Вие имате само един проблем, как да се изхраните. Ние нямаме този проблем, но да знаете колко много други сериозни проблеми имаме на негово място..." Сега го разбирам. Сега вече не сме така гладни като в началото на 90те. Да не би да станахме по-щастливи от това?! И колко много други проблеми се появиха на мястото на глада? Миналата година имаше едно международно социологическо проучване в коя страна хората се смятат за най-нещастни. Ние бяхме на едно от челните места /Малта, която не е икономически лидер беше на първо място по щастливо население/. Ентусиазма /макар и в ситуация на масов продоволствен недостиг/ след Промените, е заменен от безпътица, безверие, безизходица, бездуховност. Така че аршинът, с който мери човек е различен според местоживеенето му, ценностната му система, конкретната ситуация или съпоставка с друга ситуация. Тези хора, които напуснаха страната си може би успяха да съхранят духовността и надеждата. А ще дойде време и ние ще черпим от там, както и от българщината, която успеят да предадат на децата си. Така че не им се сърди и не ги съди строго. Генетичният фонд трудно се губи, но трябва семенцето на българското да се посее и грижовно да се отгледа. Хайде стига толкова от мен, че ще ме обвинят в дидактично самодоволство. |
| Нещо мисля се гелпи в брилянтните анализи и платитинените контра-анализи. - Никой не боже да бара или прибира частната Ви собственост. Некоя хора имат носталгия по Държавната "Преватизация" след 9-тий Септемврий - България е в Евросъюза и НАТО, под протекцията на Брюксел и Вашнгтон, а не на Масквы, Пекин, Делхи или Уго Чавката. - "Имигрантите" в Европа не са нито И-мигранти, нито Е-мигранти, нито Мигранти, а свободни хора със свободна воля, които сами решават къде да работят и къде да живеят в новия си дом Европейския Съюз. - Сори, Параграфе, ама Атака-терминологията някак не върви, защото лично Аз, по "телепатично-окултни" способности и обучения във виждане на разстояния, дълбоко се съмнявам, че значително количество от пишещите във ФорУМа АТАКИСТИ са на територията на (Н) Република България. При създаденото по-горе, в последния 'абзац', "разсъждение", ще се наложи да търсим антоними на думата ДЕЗЕРТЬОРИ - с кавички или без.  |
Спайка, ти ме зарадва с постинга си, брато. Хареса ми.  А, аз си виках: "Бахма'аму, аз като ида от с. Горно нанадолнище у с. Долно нанагорнище никой не ми вика, че съм бил Е-мигрантин или И-мигрантин. Е, защо след като аз европеецът, членът на ЕС , който може да си вее уя и кредитната карта по цяла Европа, като ида от Париж у Лондон ще ми викат че съм бил Е-мигрантин или И-мигрантин."  |
Krydderi, ти пак прайш мангизи, миейки чинии, ама мойта събда хич не е лесна - ровенето в кошовете, да си хапна по нещо, е крайно неприятна работа, защото последните са пълни с недоизпити нон-алкохолик бевъриджис, а тоже и алкохолик таквиз, а и храната е в изобилие: отгризнати веднъж-дваж и захвърлени сандвичи, торти, баклави, пасти и други вкусотии.  |
| rossenf, радвам се, че има българи, за които тези разбирания не са изпразнени от съдържание. Има и други форумци, които са съгласни с нас, но още не щат да си го признаят. Просто, думите са толкова експлоатирани, че загубиха смисъла си и пораждат само недоверие. |
| А при нас ще се заварнат "Чарли". И пак ще си имаме много "Чарли". "-Я, куценце, куценце! Ах це сладко!" |
Аз пък не виждам нещо толкова необичайно в постовете на АлфаГама, че да му вдигам палец... За мен това са тривиални неща  |
| bat izo, разбирам че има имигранти, които пораждат у Вас негативни емоции и го приемам-хора разни. Но изводите, които сте направили на базата на няколкото/достата си познати са неверни. По Вашите точки... 1. Интеграцията е възможна. Иска се добро владеене на езика и да си социално орентиран. Е, ако търсите махленска интеграция от типа-на пейката пред блока, да, няма да намерите. 2. Не, не те обрича на самота. Не, не е необходимо да общуваш само със себеподобните си имигранти. Общува се с много и най-различни хора. Чак се чудя от къде го измислихте това?! 3. Не разбирам какво точно имате предвид това, но в БГ трябва да платя или преспя с някого, за да работя държавната работа, която работя тук, назначена с нормален конкурс. 4. Най-тъжното е, че се чувствам чужденец в собствената си страна. 5. Да, може. Но не и при същото спокойствие. И последно-"Стандарт на живот или социален статус?" - И двете, разбира се... |
| А бе вие сте много интересни хора! Тръгнали сте да се чудите на Параграфовата логика и акъл! Ами човекът е просто Атакист, та за това и ръси такива бисери. Съвсем нормално. Все едно да се чудите защо китайците ядат толкова много ориз. |
