БУРГАС
Отиди на страница:
Да бе, локално. Гаче ли можем да си проследим предците до античността, че и все на туй едно и също място. Кореняци, демек.  Ма моля ти се.  Нооо... кой както е скроен. Мдам. |
| Ами, локално ... дъх от офицерския само. А личния ми опит казва, не е важно къде си, а с кого си. в ред. да зема да тура изтърваната запетайка, че виж Олди как не разбрал Редактирано от - Krydderi на 16/9/2008 г/ 17:08:28 |
| Направих един много слаб и безнадежден опит да означа с 'локално' разни други неща, като се тръгне по семантичната верига, може и да се пристигне на мястото. Това, дето си го мисли Симпли, е по средата на веригата. Нейсе, запуши го. Общо взето, става дума за едно и също де. Но нека спрем по пътя на неразбирането, то и аз с моите крипто-мераци...  П П Впрочем, Криди се приближи малко до моето тълкуване, в което Мястото има твърде малко значение, независимо от корена locus. Ае, стига плетки, да турим едно стегнато възелче веке. Редактирано от - Геновева на 16/9/2008 г/ 16:26:25 |
Това със "семантичната верига" от кой модел плетка е?  Извинявай, не видях, че си дописала. За възелчето съм съгласна. Редактирано от - Здравка на 16/9/2008 г/ 16:28:05 |
| Е аз нали същото казвам, джанъм. Друго ли излезе? За Мястото. Редактирано от - Simplified Solutions на 16/9/2008 г/ 16:31:57 |
Ох, започна да става сериозно, недейте така. Не знам дали утре ще мога да ви пиша. чакам да ни донесат нов комютър вкъщи. Понеже конфигурацията и инсталирането на софтуера ги прави приятел, не върви да го припирам. Поради това, че днес доста си пописах, утре ще си доработвам, не сте виновни вие, такъв е графика на един туроператор. Окончателните резервации идват в почивния ми ден.Забавлявайте се и пишете, ама не се вземайте насериозно, моля. Вдругиден ще ви отговарям.  |
| Геновева, аз у Софзопол не съм виждал да има Ох.фицерски плаж, честен кръст! (пристанището не се брои) Ти къде го видя? |
ама не се вземайте насериозно ...бъ, ние да се 'земаме ... съвсем изперка Администраторката ...  в ред. ... сега им викали "Операторки" ... Боже, Божкееее ... каде е Гичка, да види ... Редактирано от - Старшината на 16/9/2008 г/ 19:54:49 |
Тоя влак за Бургас е тъй бавен. Аз сънувам дъждовния плаж. Там е моя живот - моя странен и единствен словесен пейзаж. Там съм целият аз - там забравям, че съм кратък и лош - че съм аз. Глас на гларус и аз осезавам тоя - целия свят... Там в Бургас, аз умирам от нежност и ярост. (А се мислех за подвиг роден.) Глас на гларус, о, писък на гларус - възмутителен спомен за мен. Христо Фотев |
| След излъчването на филма за музикалния фестивал Spirit of Burgas по MTV преди ден страната ни стана малко по-известна. 30- минутната лента, показана в най-гледаното време на телевизията, почна с думите: "Добре дошли в България". Логото на бургаския фест беше демонстрирано многократно на фона на непълен лунен диск, припомняйки за атрактивното лунно затъмнение, на което станаха свидетели посетителите на Spirit of Burgas през втората фестивална вечер. Филмът включваше няколко измежду най-атрактивните изпълнения, кратки интервюта на известни участници във феста и мнения на феновете. Похвали за Бургас, фестивала и неговата организация се чуха от всички. Най-възторжено се изказаха диджеят Michel De Hey и хип - хоп звездата Pharoahe Monch. Чернокожият рапър посочи с ръка слънчевия Бургаски залив и каза: "Погледнете това! В Ню Йорк не можеш да видиш подобно нещо що не се хвалите бе?! Заслужили сте си го!  Ами ако нямах време да чета вестници. |
| Значи, вижте какво става: оказва се, че Сл. бряг е най-популярният курорт сред холандските младежи. В класацията е първи; на второ място е Крит (Chersonissos) и Lloret de Mar, Испания. Jongeren tot 28 jaar vieren dit jaar het liefst vakantie aan het Zonnestrand (Sunny Beach) in Bulgarije. Op de tweede en derde plaats staan bestemmingen op Kreta en in Spanje. Наистина, за всеки влак си има пътници. Аз лично не бих избрала да почивам там, но това е сигурно защото не се класирам в групата до 28 години  . Но си е добра новина. |
Някой помни ли гарата в Поморие? Днес едва ли ще се сетите за нея, пресичайки две ръждясали релси по пътя от Бургас за Несебър сред едно равно и скучно поле, на запад от новия град. Даже и да спрете, там има само пост на КАТ и лавка за сладкиши и цигари. Наблизо е разклона за Каблешково, а по-нататък солниците и табелите Варна. Бяхме малки, много малки, почти гимназисти. В Поморие имаше някакъв санаториум, бях там с моите родители и докато те през деня се опитваха криво ляво да спазват препоръчаните от лекарите процедури, вечерите прекарвахме в опити да възприемем вкуса на времето. Вкусът беше някак лимонаден, шишетата с машинки, порцеланови топчета с гумени уплътнения, в ресторанта-градина на гърба на един манастир и пред последните коловози на жепето. Родителите на Мария, колеги на баща ми, бяха и те нещо пациенти на санаториума, затова по цял ден висяхме с нея на плажа. Много исках да я погаля, но не смеех. Затова се перчех с познанията си, истината е, че тогава бях със самочувствието на много умен. Тя ме гледаше насмешливо и вечер си тръгваше още след първото повикване от майка си, все пак приличието изискваше малко да се погевези и да мрънка – още малко, мамо -, но това стана чак в края на престоя ни. Психологията на момчетата е много особена – мислят, че хубавите дни ще продължават цял живот. И някак си не могат да възприемат мисълта, че всяко хубаво нещо има своя край. Утре те си тръгвали, представете си, как така си тръгват, та аз не съм и казал най-главното, това, което засяда в душите ни, боже мой, дали ще ми стигне нощта. Ще ти стигне – каза тя. Тази вечер майка и не я повика. На сутринта слънцето огряваше последния вагон, аз висях съкрушен на перона и гледах как баща и товари куфарите, а майка и, толкова хубава, се качва бавно и маха с ръка. Машината изсвири и бавно, на пресекулки потегли на запад. Затичах се, стъпалото на вагона беше пред мен, само да се хвана за прелката и съм горе, и с нея, чак до Бургас. Никога няма да си простя, че не се метнах горе. Никога. |
в ресторанта-градина на гърба на един манастир А какво вино само правеха монахините в този манастир! И аз си имам моите си спомени от Поморие  |
| ... не помня гарата в Поморие, а сигурно и не съм я виждал .. но си спомнямнещо: преди доста години, 10-15, се бях забатачил по едни черни пътища из горите някъде високо между Поморие и Несебър .. лято беше, ама след тридневен дъжд - калющяк ... по някое време излязох с мъка на нещо като път ... яко, твърдо, ама не е път ... и след около километър стигнах до ЖП ТУНЕЛ! .. представятели си - до тунел .... позатрупан в началото с някакви камънаци ... светнах навътре с бойния фар - облицован с камъни, а след стотина метра преграден със зидана каменна стена .. това май продължението на гарата ... тъжно ... пътя за варнеция требе да е било, а? |
Това, което си видял, Старши, е тунел от непостроената пряка жп .линия Варна Бургас. Голяма част от долното строителство, мостове и тунели са завършени непосредствено след втората световна война, след това са изоставени и до ден днешен е така. На южния изход на Варна има засипана поредица от 3 или 4 тунела. В единия отглеждат гъби. |
Има един проект на черноморската икономическа зона - съвършено случайно, по силата на служебни задължения и по причина на непомерното ми любопитство участвам в проектирането на комуникационните възли - та този проект предвижда построяването на крайморска скоростна железница. Голяма част от трасетата, особено в Русия, Украйна и Северна Турция са готови, докато ние с румънците все още се чудим дали и как ще я почваме. Един от възможните варианти е използването на това старо трасе. |
| И това не е единствената изоставена морска жп линия - в 1922 г. варненската комуна почнала теснолинейка (по тогавашному декувилка) от старата гара до Св. Констатин, сложили релсите, после били извадени. В наше време БДЖ не само изостави Бургас-Поморие, но и разглоби линията Юнак-Ст. Оряхово, построена от германците в Първата св. война за превоз на дървен материал. ОУП на Варна предвижда скоростна железница, колкото се вижда - по трасето на Е-87, нов мост на Казашко, покрай летището и Владиславово към Виница-Осеново-Балчик. Турция ни натиска за линия Лозенград-Бургас, атакаджиите са против. Линия Девня-Констанца си има. |
Трасето Девня - Констанца е твърде далеч от крайбрежието, през Суворово, Вълчи дол, Добрич, Генерал Тошево, Кардам. Не е електрифицирано, с малък радиус на кривите. В по-голямата си част заради състоянието на пътя скоростта е ограничена на 40 км/час. Всичко това прави трасето непригодно за целите на една скоростна крайбрежна железница. Икономическите анализатори на проекта, в който имам чест да сътруднича, твърдят, че разходите за постройката на ново трасе Мангалия - Дуранкулак - Шабла - Каварна - Балчик - Варна са сравними с реновирането на Девня - Констанца. Но всичко това, разбира се, е въпрос на доказване и защитаване на концепции. В рамките на тази идея бившето неизползвано трасе Варна - Бургас също минава в по-голямата си част далеч от крайбрежието, с единична ширина е, и без туристически пътникопоток ( грозна дума, ама сега не се сещам с каква да я заменя) експлоатацията му едва ли ще е рентабилна. Не разбирам логиката на атакаджиите. Защитаването на българския характер на Странджа може да стане само с инвестиции в този красив, но неразвит край на България. Едно Бродилово само каква фантастика е. |
