Отиди на страница:
| Вечна му памет! Безкрайно уважам хората, които отстояват принципите си и са готови да се изправят срещу затъпяващата политическа коректност, откъдето и да идва тя! Солженицн има доблестта да каже и на французите в очите, че. т.н. им френска революция си една каспаница и трагедия за Франция и света. Той никога не се е водил по кефа нито на властващите, нито по тоя на плебса и е отстоявал висши принципи, както се полага на един интелктуалец! |
| Пропуснали са да кажат, че е отказал и аудиенция на американския президент. И какво му е нелогичното да приеме Путин, а да не приеме другите двама. Ами ония бяха мухи без глави, не знаят накъде летят. А Путин работи за Русия, с недемократични средства, вярно, но в такива времена така трябва. Нека да видя един наш президент да работи за България като Путин, па ше му простя че е от ДС. Ама няма - има блюдолизци и алчни мерзавци, които си затварят очите пред умиращата ни Родина. Така ще направят и с майка си тези плужеци! |
| Да се чете "Архипелага" като критика на комунистическия режим е повърхностен, политически прочит. Книгата е потапяне в най-зловещите дълбини на човешката природа. Уви, след падането на Берлинската стена побързаха да преместят книгите му на най-затънтения рафт на библиотеките, а те никога няма да загубят актуалност. Някои страници в "Архипелага" са висша литература, а "Матрьониният двор" е шедьовър. Оставям настрана документалната стойност на трудовете му. Никой автор от XXв не е влиял така значимо на обществените процеси. Поклон пред паметта му! |
| "Един ден на Иван Денисович" и "Архипелаг ГУЛаг" са вече класика. За тях - само хубави неща. Виж - за "Червеното колело" и останалите...Нещо не ме хванаха. Сиво, разтеглено, скучно. А за есетата ще замълча. Особено интересно ми е какво ще кажат някои полуевреи за историята на евреите в Русия и обвинението на Солженицин към тях. Своенравен като човек, с известен инат и с желание винаги да доказва правотата си, трудно приемащ чуждо мнение и особено критика, последователен - дори в грешките си - това е бил човекът Солженицин, според познавалите го. А в историята и изкуството ще останат деянията и творбите му. ВЕЧНА МУ ПАМЕТ! |
| "Коремът е душманин, той добро не помни". По-често требе да си припомнят повечето хора. Проста житейска мъдрост, валидна както в ГУЛаг, така и край "барбикюту" у дворо. |
| той доказа на всички: в днешния свят може да се живее по съвест. Може и да грешим, да се разкайваме, да преразглеждаме възгледите си, но без да лъжем себе си и без да изменяме на себе си. Дори само за това - ПОКЛОН! |
| Ранния Солженицин беше прогресивен хуманист като ранния Достоевски. Късния Солженицин беше руски реакционер като късния Достоевски. Един ден на Иван Денисович, Раков корпус и Матрьониния двор, също Архипелага Гулаг са много добра литература в духа на руската класика - всичко напомня Некрасов, Чехов. Друг голям руски писател дисидент, който сигурно заради еврейския си произход не получа такава световна слава, написа по същото време по-силна публицистика за Гулаг и трагедията на руския социализъм - Василий Гросман. |
| Ранният Фичо беше информиран човек, малко нещо либерал. Късният Фичо внезапно прегърна Станишев, американската политкоректност и високоинформираното безсмислие.  |
| Трябва да се напомни кои недолюбваха големия руснак. Не го обичаха камуняците поради разобличенията за болшевишкия Гулаг. Но не го обичаха и фашаците, защото беше руски патриот. Натовчетата определено не го обичаха. Някои го наричаха "почвеник" (очевидно обиден епитет, чието значение лично аз не знам), други го деляха на добър Солженицин и лош Солженицин (като например в една публикация в "Сега" преди няколко дни ). Почитаха и харесваха го нормалните хора. Мразеха го партийците - една и съща порода и при соца, и сега. -------- П.П. Извинения затова, че копирам коментара си от първа страница, но идиотщината дето чичето е намацало по-горе е отлична илюстрация на това, което имам предвид. |
| Мето, не го обичаха и евроидите. Харлемскиот любител на невръстни дечица и бъдещ кмет на Варна умишлено е пропущил и "Евреите в Русия", сигурно не е приятно любимите му хазари да бъдат отъждествявани с болшевишката аврорска сган... Чест прави на Солженицин, че избра да получи държавна награда именно от Путин, а преди това отказа на лекето Горбачов и цицалото Боря...  |
"Ранният" и "Късният" Солженицин са един и същ Солженицин  Това че под критиката му на Велик писател попадаха както болшевиките от средата на 20-ти век , така и безродниците-глобалисти , техни чеда от края на 20-ти век , само показва че човекът си имаше съвест и почтеност до край. Както и че между едните и другите има пряка потомствена връзка. Вечните Богоборци...  |
Здрасти, Беев  Верно, големо пианде беше Борката, даже и Ерик Клаптън имаше специален респект към капацитета му. Обаче не вервам Солженицин да му е отказал заради поркането. Здрасти, Муки |
| Дълбок поклон! Чел съм само две от книгите му и до вчера не знаех, че е писал за руските евреи и че го обвиняват в антисемитизъм. Не се учудвам обаче. По NPR-a пуснаха част от Харвардската реч - явно човекът има много точно око за дефектите на обществото. Фичо,  друг коментар не заслужаваш. |
Здрасти Мето. За да се потопим в атмосферата на Елциновия алкохолизъм , пораженската пияндурщина и капитуланщина пред Клинтън , време-апотеоз на руския нихилизъм , достатъчно е да прочете чудесната биографична книга на Строуб Талбот "Ръката на Русия". Там човекът , пряк участник в събитията на 90-те години от "другата страна", едно към едно си казва нещата...  И те са трагични и унизителни за Русия. Трябва да се познават добре тези политически събития от близкото минало , за да се разбере феномена Путин , волята за възраждането на Русия , народната подкрепа за Путиновия курс , и огромната по тежестта си морална подкрепа за тия политически тенденции - от институция , каквато беше Солженицин. |
| Лека му пръст, смел човек. Не съм сигурен, че съм винаги съгласен с него, но няма съмнение, че бешее човек със съвест и смелост. |
| Поклон пред таланта му! Поклон пред смелостта и упорството да отстоява истината! В днешни времена това е почти изчезнало явление. |
"Един ден на Иван Денисович" беше свободно издадена у нас . И до днес си я спомням - неголяма книжка с твърди корици , сивичка , с някакъв нарисуван силует на обложката на нещо като каторжник... Имаше някакъв предговор възхвала в стила на "Априлската линия..." и отричането на култа към личността, а Солженицин беше определен като млад и перспективен съветски писател...  Нищо особено от днешна гледна точка. Само леко докосване до атмосферата на ГУЛЛАГ...Но за времето си беше на ръба на позволеното , че и отвъд ръба. Подтикваше читателя към подозрението , че зад Иван Денисович се крие много по-мащабна и ужасна картина ... Това е някъде в края на 60-те. Солженицин още не беше остракиран и прогонен. Голямата картина - "Архипелаг..." първо само го слушахме по черните станции. ББС и Свободна Европа все за него говореха.Вървяха политически вицове от типа на " Другарят Брежнев - дребен политика през ерата на Солженицин ..." /Самата истина от днешна гледна точка/. После се появиха някакви много секретни коли , апокрифи ...Прочетох ги през първата половина на 80-те. Бях изумен от разкрилия се МАЩАБ на репресиите по сталиново време , описани от първа ръка... Чак по-късно излязоха и по "Факел". |
| Муктада, Че го издадоха - издадоха го. Но след това осъзнаха грешката. Брат ми е прибиран в милицията именно заради "Един ден". |
| "Двести лет вместе", първата част се намира лесно в Интернет, втората я търсих дълго. Тук са събрани заедно в html формат. Връзка за изтегляне Натиснете тук |