Отиди на страница:
Или за да ви кажа, че имаше отрепки, каквито и сега има, но имаше и мъже.  P.S. hamalin, моите дядовци, освен че ги събличаха голи, ги и къпеха. Нищо че е било декември месец. Виж какви чистоплътни хора са организирали ТКЗС-тата. |
| Бъди, Благодаря - не бях се сещал откъде идва проклетият паразитен израз "тази страна". Ей затова обичам форума. |
| Скапана работа. Цял час ровя из интернет и не намерих нещо написано или нарисувано от Райко Алексиев. Възможно ли е велик журналист и карикатурист, човек на когото кръщават улици, такъв за когото милее ДИ и да няма ред или черта от творчеството му, които да са качени в нета. |
| За сведение: Райко Алексиев умира на 18 ноември 1944 г. в болницата на Червения кръст. В смъртния му акт като причина за кончината му стои диагноза: язва на дванадесетопръстника. След време в таванското помещение на сградата, в която е живял Райко Алексиев откриват карикатури на Радослав - най-големия син на Райко Алексиев, единствен наследил дарбата на художник. Радослав напуска България когато вече е тежко болен. Умира в болница в Германия. Другият син - Александър завършва английска филология, а през 1965 г. бяга в САЩ. Там се занимава с политически науки и икономика. Връща се в България за малко след 10 ноември 1989 г. като икономически съветник на Филип Димитров. Най-малкият син - Веселин, успява да избяга в Швеция. След него и Весела (съпругата) напуска страната и се установява в Майнц, Германия, където живее до смъртта си през 1994 г. |
| Всъщност - убили ли са го Райко Алексиев (както дума Димитри) или е починал от язва на дванадесетопръстника (както казва Змея)?!?! И ако са го убили - това между 09 септември и началото на ноември ли е станало? Щото Димитри дума за "след 1944г."???? |
| А сега за сведение и на читателите на Сега, на paragraph39, ако още не е успял да узнае покрай атакистките си вълнения: Фра Дяволо, означаващо в превод "Брат Дявол" е псевдонимът на Микеле Пеця, прочут неаполитански партизанин, борил се срещу френската окупация на Неапол. Името му фигурира неизменно във фолклора, като се появява и в няколко творби на Александър Дюма. Псевдонимът "Фра Дяволо" е свързан с участието на Микеле в един стар италиански обичай - до началото на 20 в. традицията е била момчета и момичета от едно италианско населено място, които наскоро са се излекували от тежки заболявания, да се преобличат като монаси на втората неделя след Великден, участвайки в процесия в чест на Свети Франсис от Паола, патронът на болните деца. На една от тези прояви Микеле извършва убийство, като от този момент нататък е наречен Фра Дяволо. Всъщност името има по-дълбока етимология, датираща от времето на Светата Инквизиция и свързана с монах-разколник, изгорен на клада. Ама това е друга тема, не може само Атака и композитори от еврейски произход да са ни в главите... P.S. Операта я знам много добре, но не съм я гледал, освен произведението на "композитора от еврейски произход" Фра Дяволо е и псевдонимът на Райко Алексиев - български актьор и режисьор (Коварната принцеса Турандот, 1925 г., там Алексиев играе Чарли Чаплин, като същевременно и режисира филма). Анадънмо, параграфе? |
| Да, пак имам какво да добавя към спомените на Димитри, с днешна дата. Вече 20 години съм член на УС на читалище "Райко Алексиев", бивше " Владимир Заимов". Бързичко го прекръстихме, такова беше времето. Само един портрет имаме на Райко Алексиев, на стената, подарен от съпругата му. Синът му, ноториозният съветник, не ни е оказвал никакво съдействие и не се е интересувал от нашата дейност, макар че точно тогава, след преименуването, беше тук - дори по едно смешно съвпадение, нали сме малка страна и малък град, наемаше жилище от един друг член на същия УС. Да, преименуването стана, както може да се предполага, през 1990 г. |
| "Българинътъ знае да побеждава и може да получава награда за победите си, стига някой политикъ да не се намеси!" http://www.malkiobyavi.com/pro/pic-news/print.php?newsid=2662 Target=_Blank id=url>Натиснете тук И един пейзаж от Охрид: (снимка: натиснете тук) Редактирано от - Артиста на 06/8/2008 г/ 13:46:16 |
| Повечето от жертвите на комунистическите репресии са починали я от сърдечна недостатъчност, я от язва, я от грип, я от смях, но НИКОЙ като следствие от тежък побой. Има единствено осъдени и разстреляни в името на народа! |
| В момента по книжарниците се продава една книга "Горещо червено" с автор Ивайла Александрова. Поне откъсите, които съм чела, са серия от разговори с вдовицата на Р. Алексиев - спомени предимно за периода непосредствено след 09, 09, 1944 на една доста огорчена и, смея да кажа, на моменти сякаш поозлобена жена. Дали така изнесената фактология е 100% истина едва ли някой знае, но има доста пикантерия от рода, че О. Василев взел три килима от национализирания апартамент на Р. Алексиев и си ги постлал един върху друг във вилата в Бояна (?), а някой друг (известно име, но не го запомних) му взел бюфета и контрабюфета от трапезарията, които на свой ред били правени специално по поръчка. Такива разни. |
Или за да ви кажа, че имаше отрепки, каквито и сега има, но имаше и мъже. Хм, май не вижда мъже сега, а само отрепки. |
| Главен палач е бил Крум Кюлявков, а според Радой Ралин Георги Боков се хвалел че лично му бил ударил "няколкостотин пестника". Като ректор на Художествената академия Крум Кюлявков е ходил с костюмите на Райко Алексиев. |
| Дотук много неща се изясниха, но все пак не разбрах какво се е случило с бельото му, а също така кой си е бърсал пролетарския нос с носните му кърпички? |
| Ха ха, другарче от онези времена. Ми избраха ни бе, общо събрание на членовете ни избра. Това, че повечето от събранието бяха новозаписали се членове, цели СДС общински организации вкупом се записваха, ама имахме задание, да разрушим една от крепостите, където се били окопали червени номенклатури, анадънмо? Така се организираха общи събрания с подозрително голяма активност на новоентусиазирани и новозаписани членове. А компанията на новоизбрания УС - още тогава, ми беше предмет на гордост, с имената, които бяха вътре, и с познанството си с които мога само да се гордея, и до днешно време, включително и големи шефове в БАН (доскоро), а също и шефове на големи културни институции. Това беше един от най-кротките преврати с много благоприятни последици. Останаха и членове на стария УС, приемственост и професионализъм отвсякъде. Все пак основен двигател на промяната беше моята партийна организация, възглавявана от мен в това време, а ЗП винаги се е отличавала с мекота и интелигентност, ние кръвожадни лозунги никога не сме издигали. Затуй ни и отлюспиха, де. Същото стана и в най-големите софийски читалища. А в Славянска беседа какво беше, мамоууу, да не си спомням. Хич не беше кротко даже. Кажи-речи, до бой се стигна, ама такова беше времето де. Понеже това е едно много апетитно читалище (нашето не беше такова, една стара сградичка, тя впрочем преди няколко години и изгоря, та ни дадоха от общината едно много хубаво място - последният етаж на едно частно училище, срещу МВР болницата), там битката беше голяма. Впрочем, първият революционен УС, попълнен пак с кадри от моята партийна организация, доста скоро беше сменен вече от правоверни морави дейци. И след това много УС-та се въртяха, забравих ги вече, но сега пък председател на Славянска беседа е пък едно артистично момче, с което сме си сътрудничили някога в науката, на всичкото отгоре и брат на моя дружка от Съюза на преводачите. Тази страна е много малка, градът ни още по-малък, та затова така се получава, тук моята комуникативност изобщо не е замесена. Като се изключи шумотевицата и мръсната прах, която вдигна за момент Вятърът на промяната, всичко си беше и си е в ред това читалище. А за името - приятен спомен. Събираме се ние, новият Съвет, и знаем - името трябва да се сменя. Ама какво да изберем - имаме седмица за избор за именце. Тогава имаше много незаети имена - и за улици, и за културни учреждения. Не мога да се сетя кой предложи Райко Алексиев, май че и това дойде от мен, по-точно от моя съветник, пак близко другарче, ама неотнякъде другаде, а от купоните на Мони Паси. Юлиан Попов се вика момчето, то и сега пише, от Лондон, известно е по форумите и по интернетната литература. А ние му викахме Анчо. Баш по това време беше фактор в Отвореното общество и учредяваше НБУ. Та срещам го аз на Толбухин, пардон Васил Левски, и му викам - Анчо, дай едно име за читалище, бе. Имаме предложение за Георги Марков. А той ми казва - ти луда ли си ма, на това ченге читалище да кръщаваш. Баш така рече. И мисля, че той ми предложи Райко Алексиев, като достойна кандидатура. За което не съжаляваме и до ден днешен, и читалището се развива много добре. При нас са приютени - хор Кавал и хор Планинарска песен (това, което е останало от тях, де). И съставът Смехорани, и той от нас започна. Та така, не знам кой е бил там и кой не е бил, ако е бил, ще си спомня и за мен. Имаше един мил момент, четат ни биографиите на предлаганите, а аз там блестя пред кварталната общественост с титлата кандидат на науките, тогава така се викаше. Пък след мен една друга кандидатура, човек наистина от махалата, скромно се представя и казва - доктор на науките. Брей, надцака ме! Та после и двамата ни избраха, сприятелихме се, а човекът после стана един от, да речем, тримата шефове на БАН. Вече не е, но не поради възраст, а поради други причини. От БАН никой не е изгонен по биологични причини. Засега. Гледай пък как се увлякох и аз, ама така е под Дмитри, развързва ни езиците, като даде тон.  |
Елеонора, не требва да се стрескаш. Случва се и в най-реномираните демокрации. Клинтънови гушнаха всички шкафчета за обувки, когато се изнасяха от белата къща.  |
| И аз исках да питам Генонева нещо, ако ми каже... "Владимир Заимов" е любимото ми читалище на Парчевич, дето горя и се реституира, и сега там се възстановява, в смисъл строи се при запазване на фасада, стени и външни орнаменти? Нима още има УС? И за него ли става дума? Що ли свързах ДИ и мислите за истинските мъже със смъртта на Солженицин, щото на ДИ спомените някак винаги са алюзионни. Беше добре да си спомним Райко Алексиев обаче. Пазех няколко брой на Щурче, пътуваха из приятели и не се върнаха у дома.  |