| Една гнусна история - западните държави знаеха, че това обновяване е невъзможно, защото няма да бъде позволено от СССР, тъй като е действал все още договор за разделяне сферите на влияние между САЩ и СССР. Но въпреки всичко са насъсквали хората и са им давали надежда, че е възможен социализъм различен от съветския. Велика държавна подлост. Като се сетя какво бяхме способни да направим около 89 година, за да дойдат сега пак лумпените от комунистиченската номенклатура и техните наследници, ставам много малък в собствените си очи. Как съм могъл... Когато ние щяхме да лягаме под танковете, те са им шепнали какво да направят, за да приберат парите и да усетят опиата на властта им, за да няма връщане назад. Учили са подбрани мекотели и майкопродавци как да правят милиони от рушенето на създаденото от обикновените трудови ръце, как се вземат комисионни и колко е сладка кражбата от държавата, как да заградиш общонационални ценности, като морски бряг например и да го смяташ за свой... България можеше да тръгне по друг път даже без насилие и отмъщение(то и така не се състоя де) и без рушене на селското стопанство и индустрията. Но господата знаеха, че разрушеното значи купуване от тях и най-важното - необратимост на процеса. Та и в Чехия тогава - избиха за нищо чешки патриоти, а когато дойде срива на строя, приятели им станаха други, онези употребените бяха изгърмяни патрони. |
| Антибиотик , това което пишеш е горчивата истина. И като такава - може да навее доста поуки за умните индивиди способни да се учат от историята и чуждите трагедии за да търсят начини за тяхното избягване в бъдеще.. |
Да вземем да им изнесем политици, що ли? |
| От статията: "Когато танкове превземаха градовете на Чехословакия, а реформаторите бяха хвърляни в затвора, ..." Защо ли огледалото е криво? Може ли да посочи авторът кой от тогавашните лидери реформатори е бил хвърлен в затвора? Ще забележи ли читателят манипулацията с хвърлянето на реформаторите в затвора, след като самият Дубчек не е бил хвърлян в затвора? Може би е непосилно за Шпигел да посочи, че насленикът на Дубчек - Густав Хусак е прекарал девет и половина години от живота си в затвора с присъда от времето на култа? Така, просто в интерес на по-пълната информираност на читателите си. Още по-непосилно за немското издание очевидно е да направи паралел между намесата на СССР и Варшавския договор в Чехословакия и войната на предвожданата от САЩ коалиция на съгласните в Ирак, където ръководителите бяха избити или осъдени на смърт от назначен от окупационните сили съд и екзекутирани. Преводачът на материала би трябвало да бъде по-прецизен и да не променя пражкия квартал Дяблице в Дяблица или река Вълтава във Волтава. |
| Антибиотик, Добре си го написал. За всичко, което се случи от нас - стотиците хиляди починали от мизерия, болести, глад и студ е виновна върхушката на БКП, днешната плутокрация които вече са социалдемократи и са изцяло отговорни за извършените престъпления. Нашият отговор е - докато сме живи , ще помним и ще ги мразим, а нашите деца ще изпратим извън България, за да не станат роби на тия скотове. Да си вкарат виетнамци да им слугуват и да им изядат кучетата и котките. |
| за затвор не знам. знам, че при чистките в комунистическата партия са приложили два подхода: публично изключване и тихо зачеркване. вторите са били по-добре, мисля, че са запазили работата си например. през 80-те показваха един чешки сериен филм, един от героите беше буклукчия и детето му май се срамуваше. в една сцена бащата произнесе ясен монолог за това, че не трябва да се срамува, защото буклукчия е достойна и честна професия, много полезна за обществото и тн. чудя се дали е било съвпадение |
| И все пак се оказа, че чешкият (и унгарският) вариант са за предпочитане. Разграбването и стратификацията станаха като хирургическа операция - болезнено, но сравнително бързо. Докато ние гангренясваме вече 20 години. |
| Има нещо специално в Чехословакия-1968 г. И тогава се дрънкаха пълни глупости, но с всяка годишнина глупците все повече рискуват да се пръснат от напиращо желание да се самообозначат по тема, за която знаят приблизително нула. Премълчаната, скандална и безкрайно неловка, но проста истина за "Социализма с човешко лице" е, че това беше ПРОСОЦИАЛИСТИЧЕСКО движение, подкрепяно от безпрецедентно единни ръководство и народ. Страшно е да се каже такова неудобно нещо, но всяка от изброените характеристики е обмислена и даже сдържана. Това са просто констатации, медицински факти, както би се изразил Остап Бендер. Можете ли да си представите общо воъодушевление и воля за промяна, но без злобните и нагли лъжи на седесариата, без масовата следдеветосептеврийска симулация на "работничество", виждали ли сте някога нещо истинско, а не театър? За такъв миг у нас няма кой и да разкаже, та ние дори не сме се освободили сами. Но историята не е виновна за отсътващото у нас въображение. Тя просто е такава, каквато е. Тогава тази гледка ужаси не само тогавашните източни номенклатури, но и тогавашния Запад. В същия момент Франция беше на ръба да стане червена, а Западна Германия откри, че собствената й младеж търси начин да я катурне. За Америка да не говорим. Московският елит пък току що благополучно се беше изчистил от хрушчовите реформисти и се готвеше за дълъг зимен сън в брежневизма. Не му трябваха ни революции във Франция, нито изпедепцване на най-съвършеното благополучие, което вече си бе осигурил. И българският еснаф изпитваше само завист към по-богатите и по-добре работещи чехи. И едните, и другите, и третите бяха заинтересовани да представят ставащото в най-развитата соцстрана като контрареволюция, каквато не беше. И досега идиотите у нас се познават по неудържимото раздразнение и нетърпимост, с която се мъчат да вкарат това събитие в удобен шаблон. Защо, не знам. Когато видя хора, имащи смелостта да признаят фактите за 68-ма, може би революцията ще е възможна. |
| Антибиотик: «Една гнусна история - западните държави знаеха, че това обновяване е невъзможно, защото няма да бъде позволено от СССР, тъй като е действал все още договор за разделяне сферите на влияние между САЩ и СССР. Но въпреки всичко са насъсквали хората и са им давали надежда, че е възможен социализъм различен от съветския“. Антибиотик, Напълно си прав, но Пражката пролет се състоя и по други причини. Чехите до войната, а и след нея бяха и си останаха една от водещите Европейски нации. Неделима част от Европа и солидна част от нейната история и култура. Чехите са протестанти и католици, т.е. по църковна линия пак се родеят със Западна Европа, не с Москва. Исторически Чехия и Словакия векове са били част от Австроунгарската империя и Армията им се е сражавала срещу Болшевиките през Гражданската война. И Чехите и Словаците, и Унгарците имат завидно национално достойнство и гордост, висока материална култура и единение със западните културни ценности. За тях окупирането им от Съветската Армия никога не е приемано за Освобождение като у нас, а винаги е било обида и предизвикателство, което ги е обединявало срещу Съветската хегемония и им е давало сила и надежда да търсят изход от Руския/Съветски Социализъм. Абсолютно прав си, че от Запада действияta на въстаниците бяха фалшиво одобрявани и подкрепяни, и когато настъпи решаващият момент, бяха оставени да се къпят в собствената си кръв, в Унгария и да бъдат жестоко разочаровани и смачкани, в Чехословакия. И не само това, за години напред бяха унищожени или отстранени честни и почтени лидери, за да могат да се насадят Руските политически креатури с одобрението на Западните държави…Естествено, пак временно, защото през 1989г. се даде път на нова номенклатура, която беше дериват от най-продажната и неморална част на старата Руска. И Руснаците и Запада с Америка тайно си обучаваха кадри и ги пробутваха на икономически и политически позиции, за да се противопоставят на интересите и за да се попречи на обединението и обновяването на съответните нации. Да, Пражката пролет и Унгарската Революция завършиха под веригите на Руските танкове, с мълчаливото одобрение на Запада и в името на “грандиозните “планове на настъпващият Световен Масонски Комунизъм - Глобализацията. Или както един виден другар бе казал: Крачка назад - две напред… Редактирано от - Valeriana на 11/8/2008 г/ 23:58:24 |
| Автоцензор Има нещо специално в Чехословакия-1968 г. И тогава се дрънкаха пълни глупости, но с всяка годишнина глупците все повече рискуват да се пръснат от напиращо желание да се самообозначат по тема, за която знаят приблизително нула. Премълчаната, скандална и безкрайно неловка, но проста истина за "Социализма с човешко лице" е, че това беше ПРОСОЦИАЛИСТИЧЕСКО движение, подкрепяно от безпрецедентно единни ръководство и народ. Автоцензоре, начинът, по който сте се изказали, показва най-малкото, че не сте забелязали, че 1968 г. в Чехословакия съвсем не беше еднаква през първите пет-шест месеца и след влизането на войските. Това, което говорите за безпрецедентно единство, не съществуваше и след влизането на войските, но още по-малко бе налице преди това. Истината е, че със засилването на натиска от страна на тогавашния СССР и сателитите му, благодарение на множество фактори и особено на разгръщане на национализма, постепенно се засилваше и единството, без реформаторите да са получавали пълна подкрепа в нито един момент. В първата половина на 1968 г. у болшинството хора нямаше ясна ориентация какво всъщност се случва, също както и у нас в края на 1989 г. и през 1990 година. Спомням си често изпълняваната във функциониращото като студентски клуб кафене Вълтава: Kdybych aspoň vě dě l, co bych vlastně chtě l, което на български може да се преведе като Ако поне знаех, какво всъщност искам. Хората масово не можеха да се ориентират какво искат така наречените реформатори и така наречените догматици, защото всички декларираха, че са за социализма. А събитията започнаха със студентските демонстрации от есента на 1967 г., когато поводът за протестите беше режимът на тока в Страховските общежития. След това дойде предколедния пленум на централния комитет на комунистическата им партия, прекъснат заради празниците и продължен в началото на януари, на който бе избран лесовъда Александър Дубчек. Той бе предпочетен от двете крила, защото е бил без собствена позиция по проблемите и всички са се надявали, че ще бъде послушен именно към тях. Редактирано от - Mitev на 11/8/2008 г/ 22:31:26 |
| Една гнусна история Маркузе я разказа, но никой не разбра Системата! И сега пак се потваря същото С ентусиазъм Планета на маймуните, вери сори |
| Валериана/ "И Чехите и Словаците, и Унгарците имат завидно национално достойнство и гордост, висока материална култура и единение със западните културни ценности. За тях окупирането им от Съветската Армия никога не е приемано за Освобождение като у нас, а винаги е било обида и предизвикателство, ....." Валериана, предполагам че имате предвид 1945 г. и след това. Ако е така сте в груба грешка, когато става въпрос за преобладаващата част от чехите и словаците. За унгарците нямам лични впечатления. До 1968 г. в Чехословакия е имало окупационни руски /съветски/ войски само във вашите представи. Това не означава, че след като съпротивата на Чехите и Словаците е била базирана както в СССР, така и във Великобритания, не е имало хора, които биха желали Чехословакия да бъде освободена от западните сили. За болшинството хора обаче Съветския съюз беше истински освободител от хитлеристката окупация, а не окупатор, в какъвто се превърна през лятото на 1968 година. |
| А какво се случи с големите обещания, на Великите сили, че ще бъдат гарант за спазването на хуманните права на българите в случай на Руска окупация на България…Ами едно още по-големо НИЩО. Назначената Комисия си затворила очите за развилнялите се комунистически вакханалии, спасили си някои от техните агенти и се изнесли, за да не се налага да повдигат въпрос пред Обществото на народите и международните организации по правата на човека. Правителствата на Англия, Америка, Франция “нищо не знаят” Та до днес…Особено днес, защото с тези същите изроди-убийци и техните деца се захванаха отново за работа. Да ни унищожат тотално и до крак като нация. Ние Българите винаги сме избягвали да говорим за нашата си политическа Голгота, да се оплакваме, когато трябва, да си отстояваме и търсим правата. Вместо това обичаме да съчувстваме на другите, особено на Руснаците, и да влизаме в положението на кой ли не и за какво ли не, без да забелязваме собственото си окаяно положение…Или пък може би тъкмо поради това. Един Съдия от Еврейски произход (подчертавам Еврейски, защото предполагах, че като съдия и още повече като част от народ, който е бил преследван и унищожаван има разбиране и съчуствие ), оня ден ми разсъждава по темата: Ами да, съвсем нормално е да има дискриминация по политически признак, това не било политическо прочистване, за геноцид - и дума да не става. И 60 000 души да затрият, и четвърт милион да мине през лагери и политически тормоз е нищо, особено като не искаш да го видиш и още повече, когато колаборираш с престъпниците и прикриваш деянията им, за да продължаваш с престъпления да си устояваш политическата доктрина на Глобализацията. |
| Митев, Аз съм пребивавала в ЧССР през седемдесетте. Познавам добре страната, хората и културата и говоря от собствени впечатления. По това време Чехите бяха много единни, антируски/съветски настроени и с пълно право. Трудно е да сравняваш двете материални, политически, пък и духовни култури - Руската и Европейската. Трудно е да гледаш Руските войници да се ширят в страната ти, след като са смазали идеалите ти и забранили избора ти да си част от Европа, а не от Съветския блок. Сигурно си прав до известна степен за 1945, всички са приветствали падането на Хитлер, но това не означава, че са одобрявали Руската хегемония. И съвсем естествено, всичкия негативизъм срещу СССР се е трупал експоненциално с годините и благодарение на типичния Руски подход на безпардонно вмешателство и значително по-ниска култура. Има и друго нещо, което сме дискутирали с Чешките колеги. Всъщност през 1945 г. първи на Чехословашка земя стъпват Американците. Съветското Командване, обаче настоява, те да спрат настъплението и да оставят Чехословакия да бъде “освободена” от Руската Армия. За съжаление така и става. След няколко дни Червената Армия пресича държавната граница на ЧССР при Дукла…останалото е история. Не зная дали с нещо би се променила съдбата на Чехословакия, ако Американската Армия бе навлязла, вместо Съветската. Според мен това е било решено в Ялта. Но тази подробност е важна, за Чехите, защото в крайна сметка и Австрия е била в Съветската сфера на влияние, а по-късно е минала в Западната, а тези две страни имат твърде много допирни исторически и културни точки. Този факт, както Мюнхехският договор се приемат като предателство на Запада спрямо Чехословакия и народа И. За да последват и другите... Редактирано от - Valeriana на 11/8/2008 г/ 23:54:32 |