Отиди на страница:
| Хайде сега, драги ми Медовина, да обясниш защо ако някой осъжда авантюрата на Наакашвили, това означава, че не обича България. |
| ...тоя па реве за тито... ...оня па ми обяснява че в српско немало цигани... ...а бе оланкоолу нали чалгата дето те кара да си вееш пръднята връз масата си е српски цигански фолклор от който и сърбеещите се сърби се срамят... ...само че техните цигани по-рано откриха кислородната вода... |
| Западът подхлърля бомбонче на сърбите след горчилката от отнемането на Косово. Сърбия не може да бъде сравнявана с Югославия по нищо - прекалено е малка и незначителна. Слаба статия. |
| Скорате, Не бих нарекъл тебе специално русофил. За Грузия ти си имаш свой виждания основани на рационални расъждения, но форумната червена агитка демострираше през цялото време злоба към Америка и любов към Русия. И двете не се основават на любов към България и здрав разум  |
| Управленското кредо на Тито съвсем не беше елементарно, то беше висш пилотаж. Той създаде процъфтяваща европейска държава, на която ние завиждахме, "Западът" и "Изтокът" я ухажваха, без да са в състояние да наложат влиянието си върху нея, а тя по естествен начин се наложи като водач на мощното, влиятелно в световен мащаб Движение на необвързаните страни, което имаше голям принос за поддържане на световния мир. Затова югославнявите без лицимерие скандираха "Тито е наш и ми смо ньегови!". Не мога да забравя и една сцена, която ме потресе, защото беше уникална - гледах я по тв по време на олимпиадата в Лос Анджелис, струва ми се. След финалния мач по водна топка, спечелен от отбора на Югославия, състезателите застанаха пегърнати в кръг в басейна и с насълзени от радост и гордост очи запяха "Друже Тито, ми ти се кунемо..." Беше абсолютно спонтанно и искрено и то не от страна на някакви фанатици, а от югославски младежи, чието свободомислие не можеше да бъде поставено под съмнение. Някой може ли да си представи такова изпълнение от представители на друга държава - тогав или след това? Затова тази държава, Югославия, беше садистично унищожена веднага щом Русия бе отслабена и равновесието в света бе нарушено. А това, че Сърбия не е загубила Титово-Югославското умение да пази достойнството си и да печели приятели, мен само ме радва. Не е лошо непосредствено до нас да има такъв пример, за да ни боде в очите фактът, че сърбите винаги са имали по-умни и по-ефективни управници. |